Близо 130 000 лв. струва годишната издръжка на един посланик

Средната годишна издръжка на един български посланик излиза 65 000 евро или 127 128 лв. Това показва справка на МВнР, предоставена на Mediapool.

В тази сума влизат командировъчни за посланика, командировъчни за неработещ съпруг или съпруга и дете до 18 годишна възраст, медицински разходи за тричленно семейство и годишен наем.

Най-голям процент от общия разход са командировъчните – 63%. За наеми отиват 18%, 7 на сто за медицински разходи и други.

Информацията се базира на данни за 83 посланици при зает щат от една година. При изчисляване на средната годишна издръжка не са включени данни за ръководители на мисиите в Акра, Банкок, Исламабад, Мексико, Пном пен, Пхенян, Рим ФАО, Сана, Ташкент, Хараре, Хартум и Рияд.

Средната възраст на българските посланици е около 56 години.

По-високи се оказват разходите за генералните консули, тъй като повечето от тях не са настанени в собствен сграден фонд, а в жилища под наем.

Средната годишна издръжка на един консул възлиза на около 76 300 евро или 149 000 лв.

Годишните разходи за издръжка на посланиците са най-високи в Република Корея, Австралия, Швейцария - Женева и Ирландия. Най-ниската годишна издръжка е на посланиците в Монголия, Либия, Тунис и Йордания.

Годишните разходи за издръжка на генералните консули пък са най-високи в Италия, САЩ - Ню Йорк, Русия – Новосибирск, Германия – Мюнхен. Най-ниска е генералните консули в Турция - Истанбул, Украйна – Одеса, Гърция – Солун и Русия – Санкт Петербург.

Близо 40 посланически мандати се освобождават

Към януари вече са изтекли 14 задгранични мандати на български посланици – в Алжир, Аман, Берн, Брюксел, Буенос Айрес, Виена, Ереван, Мексико, Прага, Претория, Рабат, Триполи, Ханой и Хелзинки, а до края на годината ще изтекат мандатите на още 24 посланици – Атина, Белград, Постоянното представителство към ЕС в Брюксел, Будапеща, Варшава, Вилнюс, Дъблин, Загреб, Кабул, Кайро, Киев, Кувейт, Мадрид, Москва, ПП към ООН – Ню Йорк, Осло, Отава, Рим, Сантяго, Стокхолм, Тирана, Хавана и Хага.

От Външно министерство посочват обаче, че това не води автоматично до прекратяване на задграничния мандат на посланиците, тъй като Законът за дипломатическата служба предвижда излизане извън тези срокове.

Процесът по предлагането на новите посланици е затруднен заради обтегнатите отношения между правителството и президента. Посланиците се назначават с указ на държавния глава. Не се изключва възможността правителството да изчака и края на мандата на Първанов, за да запълни повечето освобождаващи се места.

Все още се очаква и развръзката на казуса с ДС посланиците, които президентът отказва да отзове въпреки решението на правителството и декларацията на парламента.

Правителството предложи на президента да отзове 35 -ма посланици, за които Комисията по досиетата обяви, че са сътрудничили на бившата ДС.