Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Близо 1/5 по-малко приходи от концесии на подземните богатства през 2014 г.

0 коментара
Близо 1/5 по-малко приходи от концесии на подземните богатства през 2014 г.

С 19% по-малко приходи от отдадения на концесия добив на подземни богатства е събрала държавата през 2014 г. Влезлите в хазната концесионни възнаграждения са за 71 млн. лв., докато година по-рано те са били за близо 88 млн. лв. Основната причина за спада са забавени плащания на "Мини Марица Изток", сочи доклад на енергийния министър Теменужка Петкова за контрол на концесионните договори за подземни богатства, одобрен от правителството в сряда.

Най-сериозен спад на постъпленията през 2014 г. се регистрира при концесиите на енергийни подземни богатства – с близо 7 млн. лв. или 31%. Намалението при металите е с 5.4 млн. лв. или 18%, а при неметалните изкопаеми (включително строителни и скалнооблицовъчни материали) – с 1.1 млн. лв. или 6%.

Концесионерът, който плаща най-много на държавата за добив на подземни богатства, продължава да е "Дънди Прешъс Металс Челопеч" с внесени 11.4 млн. лв., което е 35 721 лв. по-малко в сравнение с 2013 г. От находището в Челопеч компанията добива мед, злато и сребро, като по-ниските постъпления се дължат на по-ниски цени на металите на Лондонската борса, които са част от формулата за определяне на концесионното възнаграждение. Според одит на Сметната палата, публикуван миналата седмица, за периода 2011 – 2013 г. "Дънди" е внесла в хазната 34 млн. лв. под формата на концесионни плащания.

Вторият най-голям концесионер по размер на плащанията към хазната – 10 млн. лв., е "Елаците мед" в с. Мирково. Следва "Петрокелтик", която добива природен газ от находището "Галата" в Черно море, с 5.5 млн. лв. В сравнение с 2013 г. дружеството е платило с 2.9 млн. лв. по-малко, без да са обяснени причините за това, но вероятно е заради спадналия добив. На четвърта позиция е "Асарел Медет" с 4.7 млн. лв. приходи, а на пета – "Проучване и добив на нефт и газ" с 2.2 млн. лв.

Силно влияние за намалените приходи имат концесиите за добив на въглища, които са с най-големи задължения сред всички концесионери и с най-голям размер на стари задължения, се посочва в доклада на Петкова.

Държавната "Мини Марица Изток" например от години бави сериозни плащания към хазната. Въпреки това обаче министерството не е прекратило концесията ѝ, каквато възможност дава законът, защото това би било заплаха за енергийната и националната сигурност, става ясно от доклада на енергийния министър. "Дружеството добива около 85% от всички добити въглища в страната и около 92% от добиваните лигнитни въглища. Чрез преработката на иззетите от находището твърди горива се произвежда над 30% от електроенергията в страната", посочва Петкова.

Министърката обаче отбелязва, че след предприетите през 2015 г. мерки за стабилизиране на сектор "Енергетика" през 2016 г. "Мини Марица Изток" е изплатила дължимите концесионни такси от първото полугодие на 2013 г. до второто полугодие на 2015 г. в общ размер на над 49 млн. лв. и лихви в размер на 5.8 млн. лв.

През 2016 г. енергийното ведомство е завело съдебно дело за просрочията по концесията на "Черноморски въглищен басейн", която се държи от "Мина Черно море – Бургас", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки. Тази пролет стана ясно, че мината прекратява дейността си, защото работи на загуба.

Министерството на енергетиката изтъква няколко причини за спада на концесионните приходи в хазната през 2014 г. Оказва се, че близо 50% от концесионерите, придобили право на добив на индустриални минерали, не са въвели находищата в експлоатация заради липса на пазарен интерес към добиваната суровина.

"При голяма част от сключените концесионни договори за строителни и индустриални материали се отчита минимален добив, а някои концесионери заплащат минимално концесионно плащане, тъй като не извършват никакъв добив", посочват още от МЕ.

Освен това общините бавят процедурите по смяна на предназначението на земите, покриващи площта на находищата. Често местната власт прави и сериозни проблеми покрай оценките за въздействие върху околната среда. Сивата икономика и незаконният добив на суровини също се отчитат от МЕ като фактор, минимизиращ приходите.

Към края на 2014 г. на територията на България са действали 498 концесии за добив на подземни богатства, сочи още докладът на Теменужка Петкова.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.