Близо 60% от лекарствата у нас се изнасят обратно за ЕС

Две трети от фирмите не декларират износа пред Агенцията по лекарствата

Около 60% от внесените у нас лекарства се изнасят обратно за страни от Европейския съюз, а две трети от фирмите, осъществяващи износ, не уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата, както изисква законът. Като цяло институциите, които би трябвало да контролират и противодействат на т. нар. паралелен износ, разполагат с доста объркана и противоречива информация, само събирането на която им отнема почти месец и това ги прави на практика безпомощни пред реекспорта на медикаменти, заради който стотици лекарства липсват от аптеките. Това става ясно от поредица от справки, изискани от отговорните институции по Закона за достъп до обществена информация от пациентската организация "Хипофиза", които бяха представени в сряда.

По данни на НСИ и Агенция "Митници" вносът на лекарства от ЕС възлиза на 1.9 млрд. лева за 2016 г., а износът за ЕС е 1.1 млрд. лева, а общо износът на лекарства и за други държави възлиза на близо 1.5 млрд. лева, като това включва както продукти по лекарско предписание така и без рецепта.

Ваня Добрева от Асоциация "Хипофиза" обясни, че и в момента получава множество оплаквания от пациенти, които не могат да открият лекарствата си в аптеките: "При пациентите с акромегалия (доброкачествен тумор на хипофизата) около 30% не могат да получават лекарствата си от аптеката. Това е доживотна терапия и е изключително важно да се придържа към нея, за да не нарасне туморът му. Сега съществуващата ситуация пречи това да се случва".

Някои от липсващите в аптеките медикаменти за диабет, ревматологични, онкологични заболявания, лекарства за трансплантирани пациенти, се оказват сред 15-те най-изнасяни по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Не били опаковки, били хапчета

Добрева каза, че пациентската организация е поискала от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) информация относно плащанията за тези 15 най-изнасяни лекарства.

"Има случаи, в които броят опаковки според заверените протоколи от аптеките са повече от броя платени от здравната каса опаковки, както и обратното – здравната каса е платила опаковки, за които насреща не стоят протоколи", коментира тя.

По принцип, когато броят отпуснати с протоколи медикаменти надвишават платените от здравната каса, се смята, че става въпрос за паралелен износ. В получената по ЗДОИ справка от НЗОК обаче се наблюдават разлики от десетки пъти между изписаното по протоколи и платеното от касата, заради което Добрева смята, че е възможно да има и допусната грешка. По-късно от здравната каса обясниха, че информацията е интерпретирана неправилно, тъй като за някои медикаменти в данните от протоколите са подали информация не за брой опаковки, а за брой таблетки или флакони според индивидуалните дози на пациентите. Затова било некоректно да се сравняват данните от протоколите с данните за платения брой опаковки. 

"В таблицата на Асоциация "Хипофиза“ е отбелязан лекарствен продукт за трансплантирани пациенти Cellcept с код  LF 120, като се сравняват 857 423 таблетки, изписани на пациенти по протоколи, със заплатени от НЗОК 6772 опаковки", обясниха от касата.

По-рано пациентската организация оповести данни и за други разминавания между отпуснато в аптеките и платено от касата и в отговора на НЗОК до пациентската организация навсякъде се говори за брой опаковки.

В крайна сметка стана ясно, че здравната каса не е предоставила сравними данни за брой отпуснати и брой платени опаковки, от което излиза че самата институция не разполага с тях и това само по себе си е притеснително.

"Какафонията е пълна"

"Единственият категоричен извод, който успяхме да изведем от данните е, че какафонията с лекарствата е пълна. Вие виждате разлики от десет пъти между подписани протоколи и платени лекарства, което според нас практически няма как да стане. Не знам доколко могат да бъдат полезни тези данни на хората, които взимат решенията в политиката. Ако това е информацията, с която разполага и Кирил Ананиев, и останалите от здравното министерство, значи не чакайте каквото и да било решение", коментира Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, където са се опитали да анализират получените от асоциация "Хипофиза" данни.

От данните става ясно още, че сега действащите разпоредби срещу паралелния износ се погазват пред очите на институциите.

Две трети от износа не се декларира пред ИАЛ

"В Изпълнителната агенция по лекарствата всяка една фирма, която иска да изнася лекарства от България, трябва да го декларира предварително. В момента тези фирми, които са го декларирали, са 30, а в НАП износ на медикаменти са декларирали 100 фирми", обясни Добрева. Това означава, че две трети от износителите на лекарства не уведомяват ИАЛ. В това число попада и скандалната фирма "Чирита", която нашумя покрай зрелищната акция на полицията и прокуратурата срещу паралелния износ. С фирмата е свързан соченият за "тартор" на престъпната група за износ на лекарства сириец Амир ал Хусаини, който засега е единственият оповестен участник в нея.

Разминаването между данните на НАП и ИАЛ би могло лесно да бъде засечено, но това явно не се случва, което потвърждава необходимостта от изграждането на единна информационна система, която да следи движението на лекарствата.

Създаването на такава система е предвидено в промените на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които след половин годишно залежаване най-накрая влязоха в парламента. Системата трябва да бъде изградена в срок от четири месеца след приемането на закона. Промените предвиждат още създаването на ограничителен списък на лекарства, чиито износ ще се спира, ако се констатира недостиг на българския аптечен пазар, което се очаква да срещне мощна съпротива от страна на износителите, които смятат, че причината за липсата на лекарства е в нелегалния реекспорт.

От здравното министерство съобщиха в сряда, че работата по информационната система вече е започнала, въпреки че промените в закона тепърва ще се гледат в парламента.

Оттам посочиха, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) изисква постоянно информация от притежатели на разрешения за употреба и търговци на едро с лекарствени продукти за осъществени доставки и тяхното разпределение. За 2017 г. в ИАЛ били постъпили уведомления за износ от 36 търговеца на едро с лекарствени продукти. Извършени са 480 проверки на търговци на едро и дребно. Приключилите в рамките на 2017 г. наказателни производства са 50, но подробности за тях от здравното министерство не посочиха.

"Извършват се и чести проверки на основните дистрибутори за аптечния пазар. Установени са 8 случая на продажби от аптека към търговци на едро с лекарствени продукти и за тях са образувани двустранни административнонаказателни производства. При непредставяне на достъп до софтуера за продажби и фактури, които често и не се съхраняват в аптеките, органите на ИАЛ налагат санкция от 500 лв. или 1000лв. за неизпълнение на разпореждане. Поради това е създадена организация тези проверки да се извършват от съвместни екипи на ИАЛ, НАП и ГДБОП като през месец декември са проверени 30 аптеки, 4 търговци на едро с лекарствени продукти и 3 болници", казаха от МЗ.

От ИАЛ предоставяли наличната информация за постъпилите уведомления за предстоящ износ на НАП, с цел при данъчни ревизии или документално констатиране на износ без уведомления, да се получи обратна информация. При конкретни проверки, извършени съвместно с органите на НАП, се констатирали многократно заявени по-големи количества от реално изнесените лекарствени продукти.

Двойни цени и отстъпки директно за касата

Според Добрева забранителните списъци, предвидени в закона, не са дали резултат в Румъния, която е с доста по-развито електронно здравеопазване от България и трябва да се помисли и за други мерки срещу паралелния износ.

Едно от предложенията е т.нар. двойно ценообразуване, което се прилага в Испания от 1990 година. Там на фармацевтичните компании е позволено да договарят две цени – една за свободния пазар и друга за реимбурсираните от здравните фондове лекарства. Кацаров обясни, че така фармацевтичните фирми могат да регистрират една цена в позитивния списък, а със здравната каса да договарят чрез отстъпки по-ниска и по този начин да се премахне икономическия стимул да се изкупуват лекарства от аптеките и препродават в страни от Западна Европа.

Друго предложение, за което отдавна настоява и фармацевтичната индустрия, е отстъпките за частично платените от НЗОК лекарства да бъдат давани от фирмите директно на касата. Сега за някои лекарствата, от чиято цена НЗОК поема 75%, 50% или 25 %, фармацевтичните фирми поемат цялата или част от разликата, така че да са напълно безплатни за пациентите или поне да доплащат по-малко за тях. Отстъпките на фирмите към дистрибутори и аптеки обаче прави тези медикаменти още по-привлекателни за паралелен износ. Затова от бранаша, а и пациентски организации настояват отстъпките да бъдат давани директно на здравната каса.

Износители на лекарства са озадачени от некоректни интерпретации

По-късно в сряда от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства излязоха (БАРПТЛ) с позиция, с която оспориха някои от изнесените данни и се обявиха против предлагани от пациентската организация промени.

"Обявените днес данни за размера на износа на лекарства от България ни озадачават. Предвид, че целият реимбурсириран лекарствен пазар в България е около 798 милиона лв., днес бе заявено, че износът е почти два пъти по-голям от пазара на лекарствени продукти, за които НЗОК заплаща. Наши данни сочат, че износът е около 400 млн. лв. годишно, от които по данни на МЗ 200 млн. са заради нерегламентирани практики", заявиха от организацията. Данните на пациентската организация обаче включват и износа на лекарства без рецепта.

"Изненадани сме от омаловажаването на усилията на всички държавни институции за борба с криминалните практики във фармацевтичния сектор. А некоректното интерпретиране на данни от официални източници и безадресното споменаване на липси на лекарства без посочване на конкретни региони, аптеки и дистрибутори формира фалшиви представи за системата на здравеопазването и в частно лекарствоснабдяване у нас", смятат от организацията.

"Намираме предложените решения за премахване на ценовите различия между държавите в Европейския съюз за утопични, тъй като това предполага промяна на договора за функциониране на ЕС и превръщането на националната компетентност при ценообразуване и резимбурсиране в европейска компетентност. Т.нар. механизъм за двойно ценообразуване е изключително оспорван от законова гледна точка механизъм на европейско и национално ниво, вкл. в Испания, където се водят множество съдебни дела срещу производителите, които са го прилагали", посочват износителите на лекарства.

"Обвързването на всички институции и участници, които участват във веригата на лекарствоснабдяването на българските пациенти в единна информационна система е единственият възможен начин за обективно, прозрачно и устойчиво управление на наличностите от лекарства. Това е и превантивният механизъм да не се допуска подвеждаща информация за липси в аптечната мрежа и болниците. Бихме искали да приканим всички заинтересовани участници в сектора да се придържат към коректна и достоверна информация, която не създава условия за паника сред пациентите и не компрометира усилията на държавните институции в опита им да решават възникналите въпроси", се казва в позицията.

БАРПТЛ уточнява, че изцяло подкрепя всички действия и инициативи за обезпечаването на достъпа на българските пациенти с лекарства и за защитата на обществения интерес. "Нашите членове стриктно изпълняват закона и на първо място се грижат за наличностите от лекарствени средства, необходими за покриване на потребностите на пациентите на национално ниво. Да, лоши и незаконни практики има и ние сме алармирали обществеността за тях, както и приветствахме акциите срещу нелегалния реекспорт, като се обявихме за пореден път за криминализирането му", посочва организацията.

Още по темата
Още от България