Близо четвърт от жилищата в София са необитаеми

Тенденцията за обезлюдяване на българските села продължава и днес в градска среда у нас живеят около 5.2 млн. души от населението, а около 1.8 милиона са живеещите в селата. Гражданите обитават 2.6 млн. жилища, от които обаче над 650 хиляди или близо 25 процента са необитаеми. В София например празни са 24 на сто от жилищата, а в околността на столицата – 48 процента от имотите. Във Варна необитаеми са 30% от жилищата, а в Пловдив – 26 процента са вакантните апартаменти и къщи. Това сочат данни от анализ на Евростат за демографската карта на общността през 2016 г., цитиран от БТА в петък

Анализът акцентира върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, но е провокиран от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски форум, който се провежда до 13 февруари.

Докладът отчита, че в България градското население се е увеличило значително от 20% през 1950 г. до 67 на сто през 1990 г., за да стигне до 75 процента през 2016 г. За сравнение около 70 процента от населението на ЕС живее в градовете и предградията, а останалите са в селските райони.

София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто, сочи още анализът. Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца - минус 23 на сто, и Видин - минус 22 на сто.

В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1.5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.

Освен това от съществуващите близо 2.6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София - 48 процента, във Варна - 30 процента и в Пловдив - 26 процента необитаеми или вакантни жилища.

Анализът на Евростат акцентира и върху основните "опорни точки" на провеждащия се Световен градски форум в Малайзия: растящата урбанизация в световен мащаб; екологичните проблеми пред съвременните градове; планирането, управлението и изграждането на градовете в контекста на тяхното бъдеще - децата.

Броят на децата, които в момента живеят в градовете, вече надхвърля 1 милиард, което е безпрецедентно в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 г. две трети от човечеството ще живее в градовете, което налага спешната необходимост от градове, които са благоприятни за живот на децата, отбелязва Евростат.

Замърсеният въздух причинява респираторни заболявания, нечистата вода и липсата на канализация водят до диария, а лошо управляваните водни обекти – до малария. Лошо проектираните градове и сгради причиняват наранявания, дава документът само няколко примера за опасностите, които дебнат децата в градска среда.

Според актуални данни на Световната здравна организация над 80 на сто от всички основни заболявания и наранявания са повлияни от променливите фактори в околната среда, особено градската среда. Като добър пример за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са намалили смъртността от наранявания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 г. - до 12 смъртни случая през 2016 г. В града просто са били разработени повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на нуждите на децата.

Анализът припомня, че енергопотреблението в градовете създава между 70 и 80 процента от парниковите емисии. Транспортът в градовете и останалата човешка дейност също има значителен принос в изхвърлянето на въглеродни газове.

В същото време градското население по света вече усеща влиянието на променящия се климат. Повишаването на морското равнище, повишаването на температурите, променящите се модели на валежите и по-честите екстремни метеорологични явления оказват значително въздействие върху градовете, особено върху градските жители, които живеят в риск от бедност. По този начин градовете без съмнение са начело на глобалното негативно въздействие по отношение на климата, отбелязва анализът.