Близо четвърт от жилищата в София са необитаеми

В градовете живеят 5.2 милиона от българите, от които почти една трета са заплашени от бедност

Близо четвърт от жилищата в София са необитаеми

Тенденцията за обезлюдяване на българските села продължава и днес в градска среда у нас живеят около 5.2 млн. души от населението, а около 1.8 милиона са живеещите в селата. Гражданите обитават 2.6 млн. жилища, от които обаче над 650 хиляди или близо 25 процента са необитаеми. В София например празни са 24 на сто от жилищата, а в околността на столицата – 48 процента от имотите. Във Варна необитаеми са 30% от жилищата, а в Пловдив – 26 процента са вакантните апартаменти и къщи. Това сочат данни от анализ на Евростат за демографската карта на общността през 2016 г., цитиран от БТА в петък

Анализът акцентира върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, но е провокиран от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски форум, който се провежда до 13 февруари.

Докладът отчита, че в България градското население се е увеличило значително от 20% през 1950 г. до 67 на сто през 1990 г., за да стигне до 75 процента през 2016 г. За сравнение около 70 процента от населението на ЕС живее в градовете и предградията, а останалите са в селските райони.

София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто, сочи още анализът. Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца - минус 23 на сто, и Видин - минус 22 на сто.

В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1.5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.

Освен това от съществуващите близо 2.6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София - 48 процента, във Варна - 30 процента и в Пловдив - 26 процента необитаеми или вакантни жилища.

Анализът на Евростат акцентира и върху основните "опорни точки" на провеждащия се Световен градски форум в Малайзия: растящата урбанизация в световен мащаб; екологичните проблеми пред съвременните градове; планирането, управлението и изграждането на градовете в контекста на тяхното бъдеще - децата.

Броят на децата, които в момента живеят в градовете, вече надхвърля 1 милиард, което е безпрецедентно в човешката история. Урбанизацията продължава да нараства с бързи темпове, а до 2050 г. две трети от човечеството ще живее в градовете, което налага спешната необходимост от градове, които са благоприятни за живот на децата, отбелязва Евростат.

Замърсеният въздух причинява респираторни заболявания, нечистата вода и липсата на канализация водят до диария, а лошо управляваните водни обекти – до малария. Лошо проектираните градове и сгради причиняват наранявания, дава документът само няколко примера за опасностите, които дебнат децата в градска среда.

Според актуални данни на Световната здравна организация над 80 на сто от всички основни заболявания и наранявания са повлияни от променливите фактори в околната среда, особено градската среда. Като добър пример за справяне с някои проблеми е посочен Амстердам, където са намалили смъртността от наранявания на деца в градска среда - от 400 смъртни случая на деца през 1971 г. - до 12 смъртни случая през 2016 г. В града просто са били разработени повече инфраструктурни мрежи, отговарящи на нуждите на децата.

Анализът припомня, че енергопотреблението в градовете създава между 70 и 80 процента от парниковите емисии. Транспортът в градовете и останалата човешка дейност също има значителен принос в изхвърлянето на въглеродни газове.

В същото време градското население по света вече усеща влиянието на променящия се климат. Повишаването на морското равнище, повишаването на температурите, променящите се модели на валежите и по-честите екстремни метеорологични явления оказват значително въздействие върху градовете, особено върху градските жители, които живеят в риск от бедност. По този начин градовете без съмнение са начело на глобалното негативно въздействие по отношение на климата, отбелязва анализът.

Споделяне

Още от България

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?