Близо една трета от българите не могат да кажат дали комунистическият режим е извършвал престъпления

Точно 31% от българите не могат да кажат дали комунистическият режим у нас е извършил престъпления срещу хората. Това сочи изследване на агенция "Тренд" по поръчка на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев под заглавие "Нагласи на българите за исторически периоди и личности".

Все пак мнозинството от българите - 52 на сто - отговарят, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората.

Данните на социолозите обаче ясно очертават тенденция на носталгия по соца. На въпрос с какво свързват периода на комунизма у нас 16 на сто от анкетираните отговарят, че е имало работа за всеки, липса на безработица. Следват спокоен живот, безплатно здравеопазване и безплатно образование. Доста по-надолу (само 5%) в асоциациите (възможни са до три спонтанни отговора) за режима след 9 септември са "страх от лично мнение, цензура, ограничаване на лични свободи", и "репресии, издевателства, лагери, унищожаване на интелигенцията" (едва 4%).

Тук “Тренд“ изразява хипотезата, че мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.

Респондентите са поставени в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените. Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка от опциите събира по 41%.

В разбивката по възраст “Тренд“ отчитат сериозна динамика. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. искат да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализма.

Социолозите тестват и отношението на хората към друг исторически период – от Освобождението до 9 септември 1944 г.

За 44 на сто от анкетираните е трудно да дадат отговор на въпроса с какво точно свързват този период. От имащите някакъв отговор, най-много - 15 на сто, смятат, че тогава е имало икономически подем и развитие. 8 на сто се сещат за войните и националните катастрофи. Преобладаващото мнозинство обаче е без мнение и очевидно няма ясна представа как да дефинира този период.

Годините преди 9 септември 1944 г. се оценяват все пак като добри за страната от 39 на сто от хората. 31% са на обратното мнение. Внушителен процент отново не могат да преценят или нямат мнение - 30 на сто.

Тази липса на категорична оценка за периода до 9 септември 1944 г. може да се проследи и при въпроса дали България е вървяла във вярна посока. 41 на сто от анкетираните отговарят утвърдително. Едва 16 на сто категорично отричат, че българската държава се е развивала добре. Най-големият процент от хората обаче отново нямат еднозначно мнение какво точно се е случвало през този период.

Изследователският център тества и отношението към различни исторически личности. Тук се отчитат няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях.

Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г.

Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки.

Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя практически във всички възрастови групи.

Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“.

Споделяне
Още по темата
Още от България