Блокирани са 7 млрд. лева от еврофондовете за общините

Втора поредна година около 7 милиарда лева от еврофондовете са блокирани за общините. На толкова възлизат средствата по програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021 - 2027 г.

Те обаче все още не могат да се използват, защото не е ясно кога ще бъде одобрено Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия за настоящия програмен период, а след това и оперативните програми към него.

Засега е ясно единствено, че тази седмица се очаква председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен да обяви одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Управляващите се надяват скоро след това да бъде постигнато и одобрение на споразумението, а до края на годината - и на първите оперативни програми.

Бюджетът на новата оперативна програма "Развитие на регионите" е близо 7 млрд. лв. (3.55 млрд. евро). Той е над два пъти по-голям от този за изминалия програмен период - около 3 млрд. лв. за 2014 - 2020 г. Това става ясно от последния публикуван вариант на програмата.

Причината за резкия скок са парите, които идват от фонда за справедлив преход за закриване на въглищните централи в Бобов дол, Перник и Гълъбово. Те възлизат на над 3.22 млрд. лева (1.65 млрд. евро) и засега ще могат да се инвестират единствено в областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, на чиято територията са замърсяващите околната среда централи.

Правителството води преговори за включването на още 8 области за използването на тези пари. Това са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово и Търговище. Дали те ще получат зелена светлина от Брюксел, ще стане ясно до края на седмицата.

За 10-те големи града - 1 млрд. лева

По новата програма "Развитие на регионите" десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 млрд. лв. за подобряване на средата на живот. Средствата са заложени в първа приоритетна ос "Интегрирано градско развитие".

От общото финансиране 850 млн. лв. са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, а 199 млн. лв. е националното съфинансиране.

Десетте големи общини са обединени в 4 градски клъстера - по два в южна и в северна България. Средствата са разпределени почти по равно.

За най-бедния Северозападен регион с центрове за растеж Видин и Плевен са заложени над 215 млн. лв. (21.57%). Другият клъстер обединява Северен централен регион и Североизточният регион с центрове Русе, Велико Търново и Варна. Техният бюджет е над 277 млн. лв. (27.78%).

Клъстерът, който обединява Южния централен и Югоизточния региони, е с бюджет от 275 млн. лв. (27.6%). Той е с центрове за растеж Бургас, Стара Загора, Пловдив.

Четвъртият градски клъстер обхваща Югозападния регион с центрове София и Благоевград. Той разполага с бюджет от 279 млн. лв.

Разпределението на парите вътре в самия клъстер ще става на състезателен принцип и ще зависи от общините. Колкото по-активна е една община в клъстера, толкова по-голям дял от парите ще усвои, обясниха от МРРБ. Оттам допълниха, че градовете могат да обединяват усилията си при кандидатстването и изпълнението на проектите, за да постигнат по-значими резултати и силен ефект за съответната територия.

Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите. Едното е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините. Те би трябвало да са разработени от общинските власти при спазване на подхода "отдолу-нагоре" при предлагането на проектите. Другото условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие.

Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, посочиха от МРРБ. Това означава, че първо проектът трябва да бъде обсъден и одобрен от местното население преди да получи европейско финансиране.

Проектите могат да са за инвестиции за насърчаване на икономическата активност в съответния регион: инфраструктура за бизнес и предприемачество, включително изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за иновации и развитие на малки и средни предприятия (МСП).

Допустими за финансиране остават мерките, свързани със саниране на сградния фонд с хоризонт до 2050 г. Освен добре познатата изолация, смяна на дограмата и покрива, допустими за финансиране ще са и интегрирани инсталации за възобновяема енергия на място, оборудване за съхранение на енергията, конструктивно укрепване на имоти, където е необходимо, включително и изграждането на зарядни станции за електромобили.

Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, извън TEN-T мрежата, също могат да бъдат ремонтирани, както и да бъдат приложени мерки за пътна безопасност. Условие за финансиране по тази мярка е да се докаже нуждата от социално включване и икономическо развитие на общината.

Допустими и през новия програмен период ще са проектите за изграждане на зелена градска инфраструктура и повишаване на сигурността в обществените пространства. Това са обществени зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства, повишаване на сигурността, подобряване на готовността на институциите да реагират в случай на инциденти, обновяване на квартали или специфични територии с неблагоприятни социално-икономически характеристики.

Инвестициите в образователна инфраструктура за предучилищно, училищно и висше образование, включително изграждане на детски градини, също ще са допустими.

По-малките градове ще си поделят 2.5 млрд. лв.

За други 40 града с население над 15 000 жители са заложени близо 2.5 млрд. лева (1.28 млрд. евро). Тук попадат останалите областни градове плюс Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище.

Парите за общините в северна България са повече отколкото за тези в южна, която е по-развита икономически (отношението е 55:45 в полза на Севера - бел. ред.).

В новата оперативна програма "Развитие на регионите" запазено място има и продължаващата подкрепа за здравна и социална инфраструктура. Проектите за оборудване за предоставяне на интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи, възрастни, хора с увреждания или деца, включително детски ясли.

Приоритетно ще се подпомагат и мерки с пряк принос към прилагането на дейности от Плана за действие за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Те трябва да са насочени към подобряване на регионалната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските райони чрез изграждане и подобряване на II и III клас пътища. Заложено е още насърчаване на туризма в Дунавския регион и развитие на интелигентна дестинация "Дунав".

Дисбалансите се задълбочават

Изминалите два програмни периода (2007 - 2020) не само не намалиха дисбаланса между отделните региони в България, но задълбочиха още повече проблемите с обезлюдяването на цели области, заради липсата на инфраструктура, здравеопазване и работа.

От 6-те региона у нас всички са слабо развити, с изключение на Югозападния. Той е регион в преход заради оставането на София в него, която изсмуква евросредствата и минава за развит район по европравилата, за сметка на останалите общини в него.

Разликата между северозападните и югозападните райони във формирането на БВП е 593%, е посочено в оперативната програма. В нея е отчетено, че сближаване на регионите у нас има единствено по отношение на достъпа и използването на интернет от населението. Въпреки това страната ни значително изостава от средноевропейските показатели, особено по отношение на хората с основни цифрови умения.

Показателите на България все още остават далеч от средноевропейските не само по-доходи, но и по смъртност, продължителност на живот, образование. Българските региони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), които не учат и не работят. Ако средната стойност за ЕС е 10.1%, то за Югоизточния район у нас този показател е 21.2%.

Населението в риск от бедност или социално изключване у нас е 32.5 на сто, като в Северозападния район достига над 41 на сто, докато в ЕС е 22.4%. Близо 40% от българите не могат да си позволят достатъчно топлина през зимата при средно 11% за ЕС, показват още данните.