Блокирани са 900 европроекта за 2.2 млрд. лева

През тази година се отбелязват 140 години местно самоуправление. Следващата - 2023 година, е изключително важна за общините. Предстоят местни избори и в същото време приключва финансово изминалият програмен период 2014 - 2020 и се отваря кандидатстването по новия, което закъсня драматично с 2 години. Успоредно с това общините ще трябва да изпълняват и Плана за възстановяване и устойчивост. Как ще се справят с тези предизвикателства, отговаря Силвия Георгиева - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В него членуват всичките 265 общини.

В момента тече съставянето на Бюджет 2023 от служебния кабинет на Гълъб Донев. Бяха ли проведени срещи с НСОРБ и за какво настоява сдружението?

НСОРБ е страна в бюджетната процедура според Закона за публичните финанси. Разговорите с нас започнаха още през февруари. Разликата тази година е, че те се водят с различни персонални състави на Министерството на финансите. Другата съществена разлика е, че се наложи няколко пъти да променим цифрите, с които влизаме в преговорите, заради инфлацията и ръста на енергоносителите. Това, което предложихме през февруари в Бюджет 2023, вече не е актуално и през септември, в есенната процедура, влязохме с други цифри.

На преговорите с Министерството на финансите предлагаме ръст на общинските бюджети с 21%. Това е минимумът, който ще позволи на общините да оцелеят през 2023 г. Това не е ръст, в който се залага развитие, а такъв, който да стигне за изплащане на всички възнаграждения според националните колективни трудови договори и да покрива режийните разходи на социалната, образователната и здравната система на общинско ниво.

В сектор образование и здравеопазване заплатите се договарят с национални рамкови колективни трудови договори. Страна по тях са синдикатите на учителите и на здравните работници, Българският лекарски съюз и министерствата на здравеопазването и на образованието. Общините обаче не са част от това колективно договаряне. Ръстовете на възнагражденията по тези договори трябва да бъдат осигурени през общинските бюджети чрез делегираните държавни стандарти. В момента държавните средства не достигат, за да се компенсира ръстът на заплатите. Сега сме направили изчисления така че субсидията, която се отпуска от държавата на общините, да покрие заложените увеличения в системата на здравеопазването, образованието и социалната сфера.

За това предлагаме за делегираните дейности държавата да отпусне 600 млн. лв. през 2023 г. Тези изчисления са направени при допускане на минимална работна заплата от 800 лв., както вече беше анонсирано (в момента е 710 лв.), и при запазване на компенсациите за електроенергията (интервюто е взето преди финансовият министър да обяви рамката на Бюджет 2023 - бел. ред.). С тези средства ще бъдат изплатени възнагражденията на учителите и издръжката на училищните сгради, на здравните работници, социалните услуги, както и разходите за култура, общинската администрация и отбрана и сигурност. Това са делегираните от държавата дейности на общините.

От Бюджет 2023 очакваме и по-солиден ръст на общата изравнителна субсидия. Това е единственият трансфер от държавния бюджет, с който общините могат да се разпореждат самостоятелно след решение на общинските съветници. Затова НСОРБ ще настоява за ръст на общата изравнителна субсидия с 33.5% - от 379 млн. лв. през тази година на 505.8 млн. лв. през 2023 г.

НСОРБ ще преговаря и за увеличаване на капиталовите разходи на общините с 26.2%. През тази година капиталовите разходи бяха 395.3 млн. лв., а сега предлагаме те да достигнат 500 млн. лв. през 2023 г.

Така общо държавата ще преразпредели на общините над 1.6 милиарда лева повече през следващата година спрямо 2022 г.

Следващата година предстоят местни избори. Обикновено местната власт не вдига данъци през изборна година. На какво ще заложат кметовете, за да спечелят отново доверието на избирателите с тези бюджети на оцеляването?

Основната грижа на местната власт през 2023 година е да се гарантира нормалната работа на всички системи през настоящия отоплителен сезон - уличното осветление, топли и светли детски градини и училища, работещи социални услуги, както и текущите ремонти на общинските пътища и уличната мрежа. По тази причина е важно да има повишаване на субсидията на общините, защото това е минимумът, който ще позволи да се работи нормално.

За всичко останало ще се разчита на европейските средства по оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Очакваме до края на годината общините да бъдат поканени да входират първите си проекти от новия програмен период. Инвестиционните програми на общините ще бъдат покривани и от целевата субсидия за капиталови разходи.

2023 г. е предизвикателство за местната власт, защото приключва финансово предишният програмен период, в същото време се откриват процедури по новия и в добавка започва усвояването на средствата и по ПВУ. Има ли капацитет местната власт да се справи?

С много предизвикателства сме изправени по отношение на европейските проекти. Теоретично България има на разположение ресурс от 50 млрд. лева по всички европейски програми. Само по ПВУ ресурсът е 12 млрд. лева, които ще бъдат инвестирани по съвсем различни правила. Това се прави за първи път не само у нас, но и в Европа.

Инвестирането на средствата по ПВУ е обвързано с провеждането на реформи. Водещото при плана не са броят обновени сгради и километрите построени пътища и улици, а реформата, която е постигната с една такава инвестиция. Промените в законодателството, които са насърчили бизнес средата или са направили услугите по-достъпни за гражданите. В плана на България има заложени 57 инвестиции и 47 реформи. Ако някоя реформа не бъде направена навреме, така както е записана в плана, то не могат да бъдат получени и средствата за инвестициите.

Има големи затруднения по подготовка на поканите за кандидатстване, както в централните администрации, така и в местните. В момента няма единно координиращо звено на национално ниво, което да следи поетапното откриване на процедурите по ПВУ и изпълнението на реформите. Това затруднява работата на общините. Във всяко министерство има заложени различни инвестиции и реформи. Всяко министерство се опитва да прави насоки за кандидатстване, пуска покани и т.н. Тези неща вървят паралелно, а реализацията им е на общинския терен.

Общините са отговорни за 19 инвестиции по ПВУ на обща стойност около 5.8 млрд. лева. За съжаление НСОРБ не беше поканено при подготовката на плана от нито един от кабинетите, които администрираха написването на плана. В същото време предложихме редица мерки по отношение на координацията на изпълнението на проектите, които засягат общините. За съжаление много малко от нашите предложения бяха взети предвид. Минусите от неучастието на общините в етапа на подготовка, сега се виждат в етапа на изпълнението.

Има проекти, за които никое министерство не желае да отговаря и да координира. Един от тях например е проектът за дигитализацията на архивите. Този проект е много важен. Общините също участват в него. Те трябва да дигитализират архива на регистър "Население". В този проект участват много партньори, но няма шапка, която да го управлява и по тази причина върви трудно.

Има други проекти, по които няма как да се постигнат индикаторите с ресурса, отделен за тях. Например проектът за енергийна ефективност на публичните сгради. В плана е записано, че трябва да бъдат обновени 616 сгради с 300 млн. лв. Тези сгради трябва да постигнат клас "А", което означава да са енергийно независими. За това са необходими огромни инвестиции. С наличните средства това няма как да стане, но вече отдавна е изпуснат моментът, в който е можело да се предоговорят индикаторите.

НСОРБ предупреди ресорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), че много трудно ще бъде постигнат този индикатор, ако остане изискването за клас "А" на сградите. НСОРБ предлага сградите клас "А" да бъдат само пилотни и да бъде допуснато инвестиции да се правят и за постигане на клас "В". По този начин ще може да се обновят повече публични сгради.

Друг пример, на който се натъкваме в ПВУ, са различните инвестиции в "Български пощи" и в Министерство на здравеопазването, които по един или друг начин засягат общините. В проекта за пощите е записано, че ще бъдат закупени 400 уреда за телемедицина, които ще бъдат разположени в пощенски станции в малките населени места и в тях ще работят т.нар. биоасистенти. Под "биоасистент" се разбира пощенският служител, който работи в пощенската станция и той ще бъде обучен да работи с новите машини. По този начин ще помага на живеещите в отдалечените населени места за консултация с лекар от разстояние. Този проект се изпълнява в партньорство с общините, като от местната власт се очаква да осигури помещенията.

Друг подобен проект, който е много необходим, но все още не е ясно как ще бъде изпълнен, е създаването на амбулаториите за здравни грижи в малки населени места. В тях ще се предоставят почасови здравни грижи. От общините се очаква да предоставят помещения. По този проект има добра комуникация с Министерството на здравеопазването по избора на населените места. Тук обаче най-трудната задача се оказва осигуряването на персонал за тези центрове.

Давам тези примери, за да покажа в колко много от проектите по изпълнението на ПВУ общините имат пряко участие и колко е важно на централно ниво да се прави координация по стартирането на инвестициите по различните стълбове на плана. В противен случай, ако всички инвестиции стартират по едно и също време, много трудно ще бъде на местно ниво да бъдат разработени документите и да бъде администрирано изпълнението на толкова много проекти. Не по малко важно е отделните ведомства, които имат сходни инвестиции, да работят координирано, за да не се преповтарят тези инвестиции.

Какво става с програмата за саниране на частните жилища по ПВУ? Общините готови ли са да участват?

МРРБ взе решение общините да имат дейно участие в администрирането на процеса за енергийното обновяване на частни жилищни сгради. Отпадна вариантът, заложен от предходното правителство, при който ще се избират консултанти на ниво регион на планиране, които трябваше да бъдат партньор на етажната собственост.

Служебният кабинет на Гълъб Донев взе решение общините да бъдат партньор на етажната собственост. На практика се връща моделът, който беше заложен в оперативна програма "Региони в растеж" през настоящия програмен период за по-малките общини. По него вече има изграден административен капацитет и опит, което ще е по-лесно за управлението на проекта. В момента тече общественото обсъждане на насоките за кандидатстване и общините са много активни.

Заложено е всяка сграда, която иска да кандидатства за саниране, да сключи споразумение със съответната община, която от нейно име ще подаде проекта в МРРБ. Министерството на регионалното развитие ще одобрява кои проекти да финансира и заедно с общините ще администрира реализацията им.

Общините са длъжни да разработят формуляра, с който проектът на съответната сграда ще бъде подаден в МРРБ. Това минава през електронна система, до която общините имат достъп. Общините подават всички набрани през тях проекти, като един проект е само една сграда.

При сключване на споразумението за партньорство между общината и етажната собственост, домоуправителят трябва да представи БУЛСТАТА на сдружението, енергийното и техническото обследване, техническия паспорт и архитектурното заснемане на сградата. Всички тези документи се правят за сметка на етажната собственост. Те ще бъдат възстановени по програмата, ако проектът бъде одобрен за реализация.

В насоките за кандидатстване не е изяснен въпросът кой представя количествено-стойностната сметка въз основа, на която ще се прави санирането. НСОРБ ще предложим на МРРБ това да бъде уточнено детайлно преди пускането на процедурата за кандидатстване. Мнението на общините е, че това НЕ трябва да се прави от етажната собственост.

Няма срок, в който след подписването на споразумението между етажната собственост и общината проектът да бъде входиран през ИСУН в МРРБ. Общините трябва да входират всички получени предложения до 15 февруари 2023 г. Това е първият срок. Крайният е 31 март 2023 г.

Не е необходимо в насоките за кандидатстване да има срок, в който общините да входират предложението в МРРБ, защото оценяването на проектите ще започне след 31 март 2023 г. При тази процедура не се оценява на принципа "първи по време, първи по право", както беше по Националната програма за саниране, която се реализира с пари от държавния бюджет.

По ПВУ критериите за оценка са съвсем различни. Оценява се за административна и техническа допустимост, оценка на качеството на проекта - какви спестявания ще бъдат направени след санирането, какъв ще бъде приносът на санираната сграда към общата градска среда, ако сградата ще прави ВЕИ също ще получи повече точки.

Посочените пределни цени в насоките за кандидатстване ще бъдат ли достатъчни, за да се направи санирането на сградата изцяло за сметка на европейското финансиране?

В момента общините правят разчети, за да кажат дали така определените разходи на квадратен метър ще бъдат достатъчни. Ако има предложение за по-високи цени с конкретни обосновки защо трябва да бъдат увеличени, това ще бъде предложено в становището на НСОРБ до МРРБ. Крайният срок за подаването му е 30 октомври 2022 г.

Как върви изпълнението на общинските проекти по европраграмите за изтичащия програмен период 2014 - 2020 г. ? Ще успее ли местната власт да ги завърши до края на 2023 г. - крайният срок за реализацията на проектите?

Общините трябва ударно да приключат европейските проекти през 2023 година. През настоящата година повечето инвестиционни проекти бяха спрени заради ръста на цените на строителните материали и енергоносителите.

Строителите спряха изпълнението на проектите в очакване на методиката за индексация. Сагата с приемането на тази методика мина през няколко парламента и кабинета. В крайна сметка беше гласувана промяната в Закона за обществените поръчки и преди две седмици Министерският съвет одобри методиката за индексация на строителните материали.

Все още общините не са започнали да прилагат методиката по няколко причини. Едната е, че няма яснота как ще бъдат индексирани разликите след второто тримесечие на 2022 г. В методиката са заложени индекси само до второ тримесечие на 2022 г. Няма отговор и на въпроса какво правим с договорите, при които има избран изпълнител, но той не е започнал работа в очакване на публикуване на методиката за индексация на цените. И последният, може би най-важен въпрос, е откъде ще дойдат средствата за прилагане на методиката.

В момента общините изпълняват общо 900 договора по различни европейски програми на обща стойност 2.2 милиарда лева. Това са инфраструктурни проекти, като по всеки един има затруднения, заради индексацията на цените в строителството.

От създаването си НСОРБ настоява за децентрализация на местната власт от централната и иска част от данък общ доход да остава на разположение на общините, но вече 20 години не успява да се пребори за това. Какви искания ще направи НСОРБ при приемането на пакета на данъчните закони от парламента?

Основното предложение, което ще направи НСОРБ до парламентарните групи, е пакет от промени в Закона за публичните финанси. Предлагаме 20% от подоходния данък и 10% от корпоративния данък да бъдат преотстъпени на общините. Това предложение беше представено пред Министерството на финансите в служебния кабинет на Гълъб Донев. Предстои да бъде представено и пред всички парламентарни групи, с които ще имаме срещи.

Подобна промяна в закона ще донесе допълнително по общинските бюджети общо 1.2 милиарда лева годишно. С този финансов ресурс местната власт ще може да се разпорежда след решения на общинските съвети. Така няма да се налага на общините да се молят за средствата на централната власт. Абсолютно сме уверени, че е дошло времето тази промяна най-накрая да се случи.

Обикновено централната власт контрира това искане на НСОРБ, че за малките общини няма да остава нищо.

Именно за това е изравнителната субсидия. Чрез нея икономически по-слабите общини, в които няма икономика и няма приходи от двата преки данъка, ще бъдат компенсирани чрез изравнителния механизъм.