Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Блясъкът на съкровището "Татарска плячка" от Калиакра

1 коментар
Блясъкът на съкровището "Татарска плячка" от Калиакра

Съкровище от 957 предмета – златни и сребърни монети, апликации, катарами и бижута, е открито в крепостта Калиакра по време на археологически разкопки. Всичко това е било побрано в малък глинен съд, вкопан в земята.

Съкровището се откроява със своя блясък и покорява с количество и многообразие от информация, която може да ни предостави, коментира доц. д-р Бони Петрунова, ръководител на екипа, който провежда археологическите разкопки, и директор на Националния исторически музей (НИМ).

Съкровището е наречено "татарска плячка", защото се предполага, че е вкопано в земята от татари, които живеели в края на ХІV век по тези места.


Откриването на имането

Археологическите разкопки в крепостта Калиакра се провеждат за 15-та поредна година.

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. е намерено малко глинено гърне.

От него археолозите изваждат 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.

Откритите монети са изключително ценни, защото носят информация за епохата, в която са сечени. Около 60 на сто от парите са турски, около една четвърт - български, останалите са византийски, венециански и влашки.

Защо "Татарска плячка"?

Археолозите предполагат, че всички скъпоценности са били укрити в края на XIV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в хроника от това време. В нея се казва, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

През 1401 г. добруджанските татари били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е един от техните военноначалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище, разказва доц. Бони Петрунова. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена, предполагат археолозите.

В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г. са били намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на султан Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).

Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в. В един от гробовете, през 2014 г., са намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254).

Блясъкът на съкровището

Около 60 на сто от намерените пари в съкровището "Татарска плячка" са акчета - сребърни монети от времето на Османската империя. Основната част са от времето на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) и малка част на неговия предшественик Мурад I (1362- 1389).

Втората по големина група монети е съставена от български сребърни аспри, отсечени от цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около една четвърт от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване, казва доц. Бони Петрунова. По думите ѝ открити са най–малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0.6/0.5 грама.

Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни, казва Петрунова.

В находката присъстват монети, сечени след смъртта на цар Иван Александър и то извън Търново.

Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри на монети на Видинския управник Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, като и при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Това е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки, посочва Петрунова.

Разбира се, неизменно в този тип големи съкровища откривани по крайбрежието е логично да има парични знаци и на византийската империя.

Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Разчетените са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.

Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани "зечино д’оро" те тежат 3.5 г и са с изключително висококачествено злато от 23.5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).

След като окончателно спира отсичането на златни емисии, византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета наричана от нас "ставратон" и неговите малки номинали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.

В откритото съкровище присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят, обясняват археолозите.

Екипът

Екипът разкрил съкровището се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, Националният археологически и исторически музей, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.

През 2018 г. археологическите разкопки се финансират от Министерството на културата, община Каварна и Националния исторически музей.

В годините назад, през които крепостта Калиакра е проучвана, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чийто състав кореспондира с откритото сега.

Първото включва 60 акчета на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, като в малката каничка, в която е било укрито, е имало още 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Филка Русофилка
    #1

    Ценна находка, ама защо са бързали да я „татаризират”? В едно предаване д-р Бони Петрунова каза, че 1 единствена монета е „татарска”, на която се крепяла хипотезата им!? А предметите са 957 бр. – български, римски, османски, венециански и „влашки”, т. е пак български. Похвално е, че този път не са го нарекли „гръцко”, но това не е индулгенция за прибързаното му обезбългаряване. Още повече, че тия, които наричат Волжките и Кримските българи „татари”, напоследък доста додеяха с „руските” набези по Черноморието ни и току виж изкарали се автохтонно население на Балканите вместо българите. :)

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.