Блясъкът на съкровището "Татарска плячка" от Калиакра

Съкровище от 957 предмета – златни и сребърни монети, апликации, катарами и бижута, е открито в крепостта Калиакра по време на археологически разкопки. Всичко това е било побрано в малък глинен съд, вкопан в земята.

Съкровището се откроява със своя блясък и покорява с количество и многообразие от информация, която може да ни предостави, коментира доц. д-р Бони Петрунова, ръководител на екипа, който провежда археологическите разкопки, и директор на Националния исторически музей (НИМ).

Съкровището е наречено "татарска плячка", защото се предполага, че е вкопано в земята от татари, които живеели в края на ХІV век по тези места.


Откриването на имането

Археологическите разкопки в крепостта Калиакра се провеждат за 15-та поредна година.

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. е намерено малко глинено гърне.

От него археолозите изваждат 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.

Откритите монети са изключително ценни, защото носят информация за епохата, в която са сечени. Около 60 на сто от парите са турски, около една четвърт - български, останалите са византийски, венециански и влашки.

Защо "Татарска плячка"?

Археолозите предполагат, че всички скъпоценности са били укрити в края на XIV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в хроника от това време. В нея се казва, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

През 1401 г. добруджанските татари били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е един от техните военноначалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище, разказва доц. Бони Петрунова. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена, предполагат археолозите.

В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г. са били намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на султан Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).

Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в. В един от гробовете, през 2014 г., са намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254).

Блясъкът на съкровището

Около 60 на сто от намерените пари в съкровището "Татарска плячка" са акчета - сребърни монети от времето на Османската империя. Основната част са от времето на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) и малка част на неговия предшественик Мурад I (1362- 1389).

Втората по големина група монети е съставена от български сребърни аспри, отсечени от цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около една четвърт от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване, казва доц. Бони Петрунова. По думите ѝ открити са най–малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0.6/0.5 грама.

Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни, казва Петрунова.

В находката присъстват монети, сечени след смъртта на цар Иван Александър и то извън Търново.

Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри на монети на Видинския управник Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, като и при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Това е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки, посочва Петрунова.

Разбира се, неизменно в този тип големи съкровища откривани по крайбрежието е логично да има парични знаци и на византийската империя.

Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Разчетените са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.

Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани "зечино д’оро" те тежат 3.5 г и са с изключително висококачествено злато от 23.5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).

След като окончателно спира отсичането на златни емисии, византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета наричана от нас "ставратон" и неговите малки номинали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.

В откритото съкровище присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят, обясняват археолозите.

Екипът

Екипът разкрил съкровището се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, Националният археологически и исторически музей, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.

През 2018 г. археологическите разкопки се финансират от Министерството на културата, община Каварна и Националния исторически музей.

В годините назад, през които крепостта Калиакра е проучвана, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чийто състав кореспондира с откритото сега.

Първото включва 60 акчета на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402) открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, като в малката каничка, в която е било укрито, е имало още 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.

Още от Общество