БМК поиска Етичният кодекс да задължава журналистите да нямат връзки с ДС

Българска медийна коалиция (БМК) настоява да се направи промяна в Кодекса на българските медии, като се запише клауза, задължаваща журналистите да не служат или да не са служили на националните разузнавателни служби и ДС, както и на службите за сигурност, съобщи за Mediapool председателят на БМК доц. Георги Лозанов.

Той обясни, че това решение ще бъде предложено на етичната комисия към фондация “Национален съвет за журналистическа етика”, която, по думите му, най-вероятно ще се съгласи да влезе поправката в кодекса.

Етичният кодекс на българските медии бе подписан на 25 ноември 2005 г. в присъствието на президента, премиера и председателя на парламента, които горещо приветстваха и насърчиха инициативата.

“Това наше искане е провокирано от убедеността ни, че отварянето на досиетата не трябва да остава само на ниво декларации. Другата причина е, за да избегнем възможността да се прилага двоен стандарт в медиите”, каза още председателят на БМК.

Пред Mediapool Лозанов обясни, че при съмнение или при сигнал за връзки на някой журналист със службите, Етичната комисия ще изпраща искане до него и до медията, в която работи, да бъде оповестено публично дали това е вярно. При подаване на искане журналистът ще трябва да подаде заявление, с която ще разреши публичност на своето досие или на своя статус. Разкриването ще е доброволно.

“Искаме това, защото ценностната категория в журналистиката е независимостта. Нашата цел е да влияем на обществото чрез отношението. Ако стане ясно, че журналистът сътрудничи на службите, то ние ще искаме от съответната редакция да поправи грешката си”, обясни Лозанов.

Досега от БМК са се обърнали към 297 водещи български журналисти и фигури от медийната среда, за да подкрепят акцията "Чисти ръце". Едва 130 от тях са отговорили положително на предложението, което е те самите да поискат своите досиета в архивите на бившата ДС.

“Ние стартирахме тази кампания с цел да се изчистят впечатленията в обществото за манипулация на процеса по отваряне на досиетата след като Румен Петков отвори избрани папки след искането на Ангелина Петрова.

После се стигна и до героизация на образите след изявленията на Коритаров”, обясни медийният експерт.

По думите му именно от медиите трябва да започне процесът по разсекретяване на архивите, защото в журналистиката е важно не само какво се казва, а и кой го казва.

Споделяне
Още от България