БМК предлага публичен регистър за собствениците на медиите

Българската медийна коалиция (БМК) предлага да се създаде публичен регистър на собствениците на медиите. Да се направи подобно нещо в сегашната ситуация е доста трудно, затова според коалицията трябва да се стъпи на принципа на доброволността и медиите сами да свалят от себе си подозренията, че са носители на сенчести капитали, заяви новият председател на Управителния съвет на БМК доц. Георги Лозанов.

Създаването на публичен регистър на капиталите в медиите е сред идеите за промени в медийното законодателство. Лозанов обаче е скептичен, че подобно положение може да бъде вкарано в закона и според него изходът е самите медии доброволно да се включат в такъв регистър. Да се обявят капиталите в полусенчестата ситуация в България е усилие, достойно за Нобелова награда, не скри песимизма си бившият член на Съвета за електронни медии.

БМК е бенефициент и на стартиралия неотдавна проект по програма ФАР, който цели приемането на единен етичен кодекс. С кодекса електронните медии ще се опитат да се освободят от държавната опека, а печатните въобще няма да попадат под нея, коментира членът на УС на БМК Ясен Бояджиев. Предвижда се спазването на кодекса да се следи от комисия, която да е разделена - за печатните и за електронните медии.

Според Георги Лозанов, комисията или прессъветът, както го нарече той, ще бъде орган на саморегулацията и ще включва представители на гражданския сектор и на професионалната общност. Важно е каква позиция ще поемат издателите и собствениците на медии, ще могат ли те освен със собствения си интерес да се ангажират със спазване на стандарти, посочи Лозанов.

Георги Лозанов съобщи, че коалицията започва консултации с депутатите и неправителствените организации за изработването на нов медиен закон. Той резюмира в 10 теми-принципи предстоящата ревизия на медийното законодателство: гаранции за политическа и икономическа независимост на регулаторния орган, участие на граждански организации в медийната регулация, гаранции за лоялна конкуренция между държавните и частни медии, преформулиране на модела на националните обществени телевизии, прозрачност на капиталите в медийния сектор, антимонополни разпоредби, легализиране на програмното взаимодействие между операторите, либерализация на режимите на реклама и спонсорство, нормативно осигуряване на процеса на цифровизация при разпространението на програмите.

"Текстът на новия закон за радио и телевизия трябва да бъде съоръжен с нови, посткомунистически средства. Важно е да се започне дебат между гражданския сектор и законодателя, за да се избегнат досегашните несъвършенства в нормативната уредба. Надяваме се този път да има и политически консенсус", подчерта Георги Лозанов.

Изходът от кризите в медийния сектор трябва да се търсят чрез диалога. Ако се спускат готови решения отгоре, конфликтите само се задълбочават, каза още Георги Лозанов и за пример посочи кризата в държавната телевизия. Според него решението на СЕМ за отстраняването на генералния директор на БНТ Кирил Гоцев вместо да разреши проблема, ще го задълбочи.