БМК: Журналистите доброволно да обявят имат ли досиета

БМК: Журналистите доброволно да обявят имат ли досиета

Омбудсманът на Република България Гиньо Ганев да вземе становище в полза на гражданите по въпроса за архивите на бившата Държавна сигурност и да стане гарант за тяхното законно огласяване. С такъв сигнал към обществения защитник се обърнаха във вторник журналистката от радио Нова Европа Екатерина Бончева, зам. – председателят на ЦИК Михаил Константинов, бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев и преподавателят в НБУ Иво Драганов.

Това е последната от вълната инициативи на общественици и медии, настояващи за разсекретяване на досиетата, след като вътрешният министър Румен Петков извади досието на журналиста Георги Коритаров.

В същото време Петков даде “индулгенция” на други журналисти, като главния редактор на в. “Труд” Тошо Тошев, като публично се извини за дълги години спряганата информация, че той е бил явочник на бившата политическа полиция.

Водещи журналисти сами да покажат досиетата си

Също във вторник общото събрание на Българска медийна коалиция прие инициативата на председателя ѝ доц. Георги Лозанов за стартиране на кампания “Чисти гласове”. Главните редактори и собствениците на медии са призовани публично да покажат досиетата си, ако имат такива.

Всяка връзка със службите на бившата ДС означава зависимост от тях, се изтъква в позицията на БМК.

По думите на доц. Лозанов, ако някой от журналистите откаже да огласи досието си, то това ще бъде достатъчно показателно за общественото мнение. Според Лозанов няма да има пречка, който поиска, да получи собственото си досие, въпреки че достъпът до документите на бившата ДС минава през шефовете на службите, наследници на бившата ДС, и през министъра на вътрешните работи.

“Тук става дума за нещо много по-различно от акцията на Ангелина Петрова. Тя поиска досиета за трети лица. Надали някой ще откаже да предостави досието на този, който сам си го поиска”, заяви доц. Лозанов.   

Председателят на БМК уточни, че организацията иска доброволно показване на  досиетата, защото всеки друг механизъм продължава анонимната форма, под която е функционирала самата Държавна сигурност.

“Съвсем друго е персонално, на базата на лична отговорност и воля точно хората, които са в центъра на публичността да поискат отварянето на досиетата си и да гарантират своята позиция, от която говорят на аудиторията”, обясни Лозанов.

Практически всеки, който е свързан със службите и същевременно е журналист, е непрестанно цензуриран, каза Лозанов, като добави, че оказването на външно влияние върху журналистиката е ясно определено в Закона за радиото и телевизията и се нарича цензура.

Според него досиетата трябва да бъдат отворени още преди влизането в ЕС чрез създаването на ясен закон, който да регламентира процеса.

“Не бива обаче в хода на дебата около разсекретяването на архивите да се допусне темата да бъде изместена и отново да се стигне до въпроса дали изобщо да бъдат отваряни”, обясни Лозанов.

Той определи дебата за досиетата като “големият морален дебат за комунизма и посткомунизма, който вече 16 години са отлага.

Омбудсманът да се застъпи за правото на информация

В писмото си до Гиньо Ганев Бончева, Константинов, Андреев и Драганов  посочват, че омбудсманът е законово задължен да се застъпва за гражданите при техни нарушени права и свободи, а в случая с досиетата на бившата ДС става дума за конституционното право на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация.

В писмото се припомня решението на 36-тото Народно събрание от 1994 г., според което сведенията за организацията, методите и средствата на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи за периода до 13 октомври 1991 г., не се счита държавна тайна. Цитиран е и Законът за защита на класифицираната информация, който предвижда да се преразгледат и разсекретят материали и документи до 2002 г., в срок от 1 година след влизането на закона в сила.

Въпреки това архивите на бившата ДС и всички нейни подразделения са закрити за обществеността, поради отсъствието на политическа воля този въпрос да се реши и България да скъса с политическите, обществените и икономическите обвързаности с бившите служби. Нещо повече, месеци преди членството в ЕС сме свидетели на грозни манипулации и избирателно изваждане на документи, се казва в писмото.

Гиньо Ганев, който е бивш председател на ОФ, шеф на парламента от левицата и член на просъществувалия за кратко скандален Обществен съвет на МВР, създаден от министър Румен Петков, е призован да поеме отговорностите си на омбудсман, за какъвто бе избран преди година и да се застъпи за свещеното право на информация на гражданите.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?