БНБ дължи обезщетение за забавеното изплащане на депозитите в КТБ

БНБ дължи обезщетение за забавеното изплащане на депозитите в КТБ

Българската народна банка (БНБ) дължи обезщетение на вложителите с гарантирани депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) заради забавеното им изплащане с над пет месеца. Това става ясно от решение на Административен съд  София-град (АССГ) по иск на вложител. Съдебният акт създава практика, която е относима към всеки притежател на гарантирани депозити във фалиралата банка, пише сайтът “Правен свят“.

Съдия-докладчик по делото е Камелия Стоянова, която в своя акт стъпва не само на българското законодателство, но и на Договора за ЕС, на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на решения на съдилищата в Люксембург и в Страсбург и на евродирективите, които уреждат гаранциите за депозитите. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Съдия Стоянова постановява, че вложителите могат да търсят обезщетение от БНБ по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и дава отговор на въпроса кога е трябвало да започне изплащането на гарантираните суми по влоговете.

Делото за обезщетение е водено от Юлиян Банков, който е съдия във Военен съд – София. Той е имал 196 000 лева в КТБ, което е максималната гарантирана от закона сума. Съдът присъжда БНБ да му изплати компенсация от 8 628 лева, което е законната лихва за забавеното изплащане.

Съдът пространно обсъжда въпроса дали БНБ е извършила неправомерно бездействие и отговорът е положителен.

КТБ затвори на 20 юни 2014 година, но изплащането на гарантираните депозити започна на 4 декември същата година. Дотогава се чакаше БНБ да вземе решение за отнемане на лицензията на банката и установяването на нейната неплатежоспособност.

От решението на АССГ се разбира, че изплащането на депозитите е трябвало да започне не по-късно 5 работни дни след като КТБ затвори. Този срок е регламентиран в Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент, която има пряко действие в България. Същият срок е постановен и от българското законодателство.

"Бездействието на БНБ се е изразило в това, че тя не е изпълнила задължението си да приложи, приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантираните депозити“, се казва в съдебното решение.

Съдия Стоянова посочва, че задължението за изплащане е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но преди това е било необходимо настъпването на определени обстоятелства, които не зависят от фонда, а от БНБ.

Освен това съдия Стоянова констатира, че с решението си от 20 юни 2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор БНБ сама е направила депозитите неналични.

"БНБ е взела решение по своя преценка да преустанови изпълнението на всички задължения, включително и изпълнението на задълженията по гарантирани депозити, решение, което нарушава правото на ЕС като не позволява достъп на вложителите на гарантирани депозити достъп до техните депозити при условие, че този достъп е защитен от директива 94/19/ЕО", пише в решението.

Съдът смята, че централната банка е трябвало да знае още в деня на затварянето на КТБ дали банката има възможност да изплати гарантирани депозити. В решението се казва, че срокът от 5 работни дни е започнал да тече от 23 юни 2014 г. (понеделник) и е изтекъл на 27 юни 2014 г. (петък). Така вложителите е трябвало да имат достъп до гарантираните им по закон суми в понеделник 30 юни 2014 година.

Съдебното решение стъпва и върху практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. В него се казва, че БНБ е нарушила чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Той гласи, че "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост".

Споделяне
Още от България