БНБ губи контрола над КТБ до края на следващата седмица

До края на следващата седмица в затворената Корпоративна търговска банка (КТБ) ще бъдат назначени временни синдици, избрани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Те ще заменят сегашните квестори, назначени от Българската народна банка (БНБ). Така реално контролът над банката ще бъде поет от фонда, който е неин основен кредитор.

Това ще стане възможно с промените в Закона за банковата несъстоятелност, гласувани експресно във вторник на второ четене от парламентарната бюджетна комисия. Очаква се те да бъдат приети окончателно от депутатите в сряда и да влязат в сила до края на седмицата.

С влизането на синдиците в КТБ вероятно ще бъдат заведени стотици дела, за да бъде "върнато" имуществото на банката, което според премиера Бойко Борисов се "разграбва" при управлението на квесторите. Спешно внесените законови промени бяха подкрепени от всички партии без "Атака".

Новите управители на затворената КТБ ще могат да атакуват в съда вече направени сделки по прихващания между кредити и депозити на едно и също лице в банката. Освен това те ще могат да искат от съда трети лица да върнат получени пари от КТБ, макар и това да не е станало пряко чрез кредит. По тази схема - с отпускане на заеми на реално "кухи" фирми, които след това използват парите, за да инвестират в работещи дружества, КТБ и мажоритарният ѝ собственик Цветан Василев придобиха непряко доста компании, включително и дял в телекома БТК.

Дали ще се стигне до реална отмяна на прихващания и връщане на отпуснати от банката заеми, ще реши съдът.

С разрешението и по предложение на ФГВБ синдиците ще могат да наемат международна компания, която да проследи къде са отишли парите от четвъртата по големина българска банка, чиито активи се свиха до 1.84 млрд. лв. Вече имало и интерес от 4-5 дружества.

Съдът назначава скоростно синдиците

Двамата синдици, които трябва да управляват КТБ до започването на процедурата по несъстоятелност, ще бъдат избрани от ФГВБ от списък, изготвен от БНБ. Първият такъв е съставен през 1998 г. От БНБ обясниха във вторник, че са изпратили актуализиран негов вариант на фонда още на 22 октомври м.г.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че в списъка са добавени 10 -12 нови имена със заповед на и. д. подуправителя за банковия надзор Нели Кордовска. Не било ясно обаче дали те са минали през изпит и събеседване, както били избрани синдиците през 1998 г. Въпреки заявката, че със законовите промени списъкът на синдиците ще стане публичен, такава възможност не се предвижда в окончателните текстове. Стоянова обясни, че причината е, че те са различни от синдиците за търговските дружества.

Според измененията в закона съдът ще е длъжен да назначи избраните от фонда синдици и то ден след постъпването на искането за това.

Предстоят стотици дела с неясен резултат

Временните синдици ще могат да атакуват сделки по прихващания, извършени от момента на поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни м.г., обясни Менда Стоянова. Според отчета на КТБ към края на миналата година, за този период са направени 668 прихващания за 848.4 млн. лв. Това са само сделките в следствие на т. нар. цесии - фирма или физическо лице с кредит от банката, купува от друга фирма или гражданин депозит (обикновено над гарантираните 196 000 лв.) в КТБ и след това иска заемът му да бъде заличен с въпросния влог. В резултат се освобождават и обезпеченията - ипотеки и други, по кредита.

Отделно са правени прихващания и без преди това да са купувани депозити в банката, а с вече налични такива. По схемата с прихващанията бяха освободени обезпеченията и заличени кредитите на компании, свързани с "Петрол", както и с медийни компании като "Медиа корп България". Управляващите се опитаха да спрат тези практики със законови промени от ноември миналата година.

Прихващанията след поставянето на КТБ под специален надзор са одобрявани и осчетоводявани от квесторите. Те твърдят, че не са признавали такива сделки след влизането в сила на забраната. "Прихващанията, направени преди това, нарушават масата на несъстоятелността (от която Фондът за гарантиране на влоговете очаква да получи част от дадените 3.5 млрд. лв. за гарантираните депозити в КТБ - б.а.)", обясни Стоянова.

Тя добави, че вярва на квесторите, че не са признавали такива сделки след законовите промени от ноември. "Те смятат, че преди това са го правили според закона. Някои юристи обаче са на мнение, че не е правилно, тъй като с поставянето на банката под специален надзор депозитите са неизискуеми. Казусът ще се реши в предстоящите съдебни дела. Не мога да гарантирам положителен край", каза Стоянова.

Тя не отговори ясно на въпроса дали ще бъдат атакувани всички прихващания или само определени.

Депутатите решиха още да дадат право на синдиците да завеждат дела, за да се върнат раздадени от КТБ кредити, с които е направена парична или непарична вноска в капитала на трети лица. Става въпрос за фирми, които се получавали финансиране от КТБ чрез други компании или физически лица, взели кредити от банката. Според проверките на одиторските компании, наети от квесторите да проверят състоянието на КТБ след затварянето ѝ, над 80 фирми са получили кредити за общо 3.43 млрд. лв. с инвестиционна цел. Тогава беше обявено, че те реално нямат оперативна дейност или пък тя е нищожна. Въпреки това са получавали заеми от КТБ, с които са купували дялово участие в други работещи дружества.

Специализирана компания ще търси имущества и обезпечения от КТБ

Според Стоянова 4-5 международни компании вече били заявили желание да проследят къде е отишло имуществото на КТБ и да препоръчат как то да бъде възстановено.

По предложение на Петър Славов от Реформаторския блок наетата компания ще проследява и на обзепеченията по кредити, които са освободени от квесторите. Това е станало след погасяването на заемите с депозити - прихващане. Така обезпеченията - имоти, акции и др., са освободени и е възможно да са продадени. Ако се стигне до възстановяване на отписани кредити, може да се окаже, че те няма как да бъдат събрани, тъй като фирмата, която ги дължи е "куха" и няма собственост. Работата на международната компания ще е да намери собственика на въпросните обезпечения и да предложи как да бъдат върнати, стана ясно от думите на Славов.

Мажоритарният собственик на КТБ обвини НС в натиск над съда

Междувременно мажоритарният акционер в КТБ – "Бромак" се обяви във вторник срещу временните синдици, които ще започнат работа в банката преди да е станало ясно дали съдът ще я обяви в несъстоятелност. Според дружеството на намиращия се в Сърбия банкер Цветан Василев това нарушава българското и европейското законодателство и представлява натиск върху съда. В писмо, изпратено до председателят на парламента Цецка Цачева, от дружеството заявяват, така се променят правилата на играта в движение - "все едно второто полувреме на мач да се доиграе на една врата".

Според "Бромак" премахването на квесторите и влизането на хора, посочени от най-големия кредитор, ще увреди интересите на останалите кредитори. Освен това, не е ясно какво ще се случи, ако съдът отхвърли отнемането на лиценза на КТБ.

От "Бромак" твърдят, че законодателните промени са в нарушение на конституцията, тъй като по този начин законодателната и изпълнителната власт упражняват натиск върху съдебната. Причината е, че делото за обявяване на КТБ в несъстоятелност е спряно заради друг процес - по решението на БНБ за отнемането на лиценза на банката. Според "Бромак" на съда се оказва "натиск по какъв начин да постанови окончателното си съдебно решение по спора за отнемане на лиценза на КТБ - да е бързо и в полза на българската държава, която има да си събира пари от банката".

Акционерът смята, че внедряването от законодателя на временния синдик в производството по неприключил специален надзор на КТБ е в драстично противоречие с две евродирективи. Освен това отнема компетенции на независимата БНБ.