БНБ иска Цветан Василев и Оманският фонд да кажат до края на август какво правят с КТБ

Корпоративна банка и Виктория дължат общо 6.6 млрд. лв. на вложители и кредитори, остават под специален надзор

БНБ иска Цветан Василев и Оманският фонд да кажат до края на август какво правят с КТБ

БНБ е изпратила в петък писма до мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и до Оманския фонд, който държи 30% от банката, да дадат до края на август своите "конкретни предложения за ангажимент" за възстановяване дейността ѝ. Това се казва в официално изявление на БНБ "по повод многобройните и разностранни мнения" за проблемите на банкова група КТБ и "опита тези проблеми да бъдат вменени изцяло и единствено" на БНБ.

"До настоящия момент от страна на мажоритарния акционер "Бромак“ ЕООД, независимо от някои публични изяви на едноличния му собственик Цветан Василев, не е проявявана никаква инициатива пред надзорния орган за оказване на подкрепа на КТБ, нито е търсено обсъждане с централната банка на текущото финансово състояние на КТБ и на необходимия за възстановяване на дейността ѝ финансов ресурс", се казва в съобщението.

Самият Цветан Василев, срещу когото прокуратурата повдигна задочно обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери, продължава да е в неизвестност и е издирван от българските разследващи чрез Шенгенската информационна система и Интерпол (макар че името му все още не излиза на сайта на международната полицейска организация).

"Първоначално декларираните намерения на втория по големина акционер – Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман – обвързваха възможността да се разглеждат възможни решения с наличието на яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно, съгласно действащото законодателство. Третият по големина акционер в КТБ – ВТБ Капитал, първоначално заяви намерения да разгледа възможностите за подпомагане на банката, но на 24 юни т.г. публично оповести, че няма такъв интерес", заявява БНБ.

В пространното изявление на БНБ по никакъв начин не се споменава за проявения интерес към КТБ от фонд, базиран във Виена, чийто представители в началото на седмицата са били в София и са разговаряли със служебния премиер Георги Близнашки, който ги определи като "смели хора". Близнашки не каза за кой фонд става дума и поясни само, че институцията се опитва да обедини акционерите, за да "стане техен представител и да търси генерално решение". Предложението се очаквало до десетина дни, половината от които вече изтекоха.

Новината за неназования потенциален спасител дойде на фона на масовото недоволство от страна на вложители в КТБ, които протестират с искания банката да бъде незабавно отворена и да получат достъп до парите си.

Специалният надзор - по "независещи от БНБ" причини

В изявлението централната банка посочва, че до поставянето на КТБ и дъщерната ѝ банка "Виктория" под специален надзор се е стигнало "поради причини изцяло независещи от БНБ – масираното теглене на средства".

Към момента няма никакви условия двете банки да излязат от надзора, тъй като изпитват "огромни ликвидни трудности".

"До поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. и на ТБ Виктория на 22 юни 2014 г. се стигна поради причини, изцяло независещи от БНБ – масираното теглене на средства, довело до искане от техните ръководства до БНБ за поставянето им под специален надзор".

От регулатора припомнят срещата при президента Росен Плевнелиев, посветена на кризата с КТБ, на която е било отхвърлено предложението на банката да се приеме специален закон за преструктуриране на КТБ, който да реши бързо проблема ѝ с помощта на държавата.

"В изготвения законопроект бяха използвани някои инструменти за преструктуриране, предвидени в новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чието въвеждане в българското законодателство предстои до края на 2014 г.", казват от БНБ.

"Предлаганото преструктуриране на КТБ, предварително консултирано с Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия на среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г., представлява утвърден и работещ през последните години европейски модел, който само преди дни беще приложен в подобен вариант отново и в Португалия при спасяването на "Банко Еспирито Санто”, втората по големина банка в тази страна. Следва да се отбележи, че предложеният модел не предвиждаше използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, а създаване на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти", отбелязват от банката.

Според БНБ отхвърлянето на предложеното преструктуриране на дейността на КТБ и дъщерната ѝ Виктория не е позволило на 21 юли те да бъдат отворени. БНБ напомня, че датата е била договорена между политическите сили, правителството и банката. Останала е единствената законова възможност - двете кредитни институции да останат под специален надзор.

От БНБ обясняват още, че "заради недоверието на обществото към достоверността на документацията в КТБ, което се породило още по време на масираното теглене от депозити" е било взето решение за пълна оценка на активите на КТБ.

"Както публично беше оповестено на 11 юли 2014 г. (...) назначените одитори не можаха да изразят крайно заключение и да дадат оценка за кредитен портфейл на КТБ в размер от 3.5 млрд. лв. (от общия кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд. лева) поради липса на достатъчно информация и документи", напомнят от БНБ.

Поради съмненията за качеството на кредитния портфейл на банката и дъщерната ѝ е бил удължен срокът за одитиране и специален екип се е заел да окомплектова и подготви кредитните досиета до 15 септември т. г., така че да бъде подпомогната работата на квесторите. Очакваният срок да се даде оценка на активите на двете банки е 20 октомври, напомнят от БНБ.

"Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взети никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група КТБ", заявяват от БНБ.

Според централната банка "към настоящия момент КТБ и ТБ Виктория продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства, необходими за изплащане на задълженията към депозантите и другите кредитори, които са съответно в размер на около 6.3 млрд. лева за КТБ и 284 млн. лева за ТБ Виктория. Поради тази причина не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиентите".

Държавната помощ - само за платежоспособни банки, каквато КТБ не е

От БНБ отхвърлят като несъстоятелни твърденията на икономисти, че двете банки е можело да бъдат подпомогнати от държавата. Според регулатора "основно изискване (на ЕК) е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки".

"По-конкретно: в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин". Така от банката обясняват защо бе отпусната ликвидност на Първа инвестиционна банка, когато тя закъса след атака от масирано теглене на депозити, но не и на КТБ, защото "в условията на продължаващите съмнения в качеството на активите за КТБ не може да се направи категорично заключение, че отговаря на изискването за платежоспособност, поради което не са покрити всички задължителни условия за получаване на държавна помощ, съгласно одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки".

По повод на това обяснение икономистът Евгени Кънев коментира лаконично във Фейсбук: "И все пак: защо КТБ не получи същата помощ като ПИБ, за да остане going concern? БНБ казва - защото няма ликвидни активи, с които да обезпечи помощта. А защо няма ликвидни активи при този надзор на БНБ и качество на отчетите, както самата тя твърди? Дали локацията на собствениците на едната и другата банка не са били от ключов значение?"

Без бюджетна актуализация няма пари за изплащане на гарантираните депозити

От БНБ обясняват и защо не може да се извърши незабавно изплащане на депозитите. Първо, това не може да стане преди отнемане на лиценза на банката. Второ, няма достатъчно пари във Фонда за гарантиране на влоговете.

"Гарантираният размер на влоговете в КТБ е 3 684.6 млн. лв., припомнят от банката първоначалния доклад на квесторите за състоянието ѝ, в нейното дъщерно дружество ТБ Виктория е 55.1 млн.лв. Към 31.07.2014 г. натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности са 2 103.6 млн. лв. Недостигът на средства за изплащане на гарантираните влогове на клиенти на КТБ и ТБ Виктория е 1 636.1 млн. лв., като към настоящия момент в държавния бюджет няма заделени средства за покриване на недостига".

БНБ отхвърля отговорността за недостига на средства, като казва, че това е било в прерогативите на политиците, които са отказали да актуализират бюджета.

В заключение от банката заявяват, че "всички частни или партийно мотивирани опити за натиск върху общественото мнение и върху институциите, ангажирани с проблемите, породени от затрудненията на КТБ, могат само да навредят на процеса на дефиниране и прилагане на адекватни мерки". 

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес