БНБ наложи тройни ограничителни мерки на търговските банки

Освен че изключи кредитния бум в края на март, БНБ наложи още ограничения върху капиталовата база на банките, която определя възможностите им да отпускат заеми. Късно в четвъртък Управителният съвет на Централната банка промени три наредби - за капиталовата адекватност, за оценката и класификацията на рисковите експозиции и за задължителните минимални резерви – като добави нови рестрикции и в трите, за да ограничи кредитния ръст в страната.

Очакваните нови рестрикции на регулатора се дължаха на регистрираното свръхкредитиране в края на март т.г., осъществено от част от търговските банки. Целта на БНБ, съгласувана с Международния валутен фонд е кредитният ръст да влезе в рамките на 30% годишно заради опасенията на фонда, че задържането на по-високо темпо ще доведе до прегряване на българската икономика и може да влоши макроикономическите показатели.

Новите мерки на БНБ влизат в сила веднага, щом бъдат обнародвани в Държавен вестник. Така централната банка поправи грешката си от началото на годината, когато обяви по-строгите си изисквания месец преди влизането им в сила и по този начин даде възможност на някои търговски банки да намерят вратички и да ги заобиколят.

Според промените в Наредба 21 на БНБ, които влязоха в сила от 1 април 2005 г., ръстът на кредитите през второто тримесечие на годината не трябваше да надвишава с 6% раздадените заеми през първото тримесечие, позволения темп на нарастване през третото бе с 12% спрямо първото (или 18% спрямо началото на годината), а в края на годината – 24% спрямо началото ѝ. Ако този ръст се надхвърлеше, банките трябваше наказателно да внасят допълнителни резерви в БНБ.

Шефът на БНБ се накара на банките за кредитите

Поведението на банките в края на март показа липса на респект и неоценяване на стремежа към диалогичност на Централната банка, заяви управителят на БНБ Иван Искров по време на годишната среща на Асоциацията на търговските банки (АТБ), открита в петък в Пловдив, цитиран от БТА. Според Искров това поведение било и пример за недобра банкова практика.

още

Част от трезорите използваха месец март, за да надуят по изкуствен начин раздадените кредити и така да увеличат базата за изчисляване на ръста, без да внасят наказателен резерв.  

Според вчерашните промени в Наредба 21, ако раздадените през март кредити са надхвърлили с 4% ръста през февруари, за база ще се смята кредитния портфейл към 28 февруари, увеличен с 4 на сто.

Въвежда се дневно отчитане на размера на кредитите, както и на данните за изчисляване на капиталовата адекватност. Банката въвежда и средни тримесечни темпове на нарастване на кредитите, съответно 5% за период от три месеца, 12.5% за период от 6 месеца, 17.5% - за девет месеца и 23% за 12 месеца. В края на всеки от тримесечните периоди ръстът на кредитите не трябва да надвишава 10% в края на първите три месеца, 15% в края на първите 6 месеца, 20% в края на деветте месеца и 26% в края на годината.

С промени в Наредба 8, БНБ изключва текущата печалба от капитала на банките при изчисляване на капиталовата база, което досега бе разрешено. Въвежда се и месечна отчетност на капиталовата адекватност.

Според третата промяна – в Наредба 9 – се връща старото положение до 2002 г., като 6 месеца не се променя класифицирането на рисковите кредити, независимо че са настъпили условия за вписването им в по-нискорискова група.

След обявяването на мерките на БНБ бившият управител на БНБ Светослав Гаврийски коментира пред радио Нова Европа, че не вижда смисъл от тези тройни рестрикции. Той изрази мнение, че кредитната експанзия не е опасна за финансовата система, защото многократно е било констатирано, че банковата ни система е в добро състояние.

Според Гаврийски затягането на режима на отпускане на банкови кредити ще насочи бизнеса към теглене на заеми от чужбина, което ще увеличи външната задлъжнялост на частния сектор.

Пред радио Нова Европа изпълнителният директор на Токуда банк Светлозар Каранешев заяви, че разбира мерките на БНБ и допълни, че те няма да се отразят негативно на раздаването на кредити. “Ако все пак банките свият кредитирането, потребителите ще се насочат към финансирането от небанкови институции, защото отстъпеното празно място от едни се запълва веднага от други”,каза той.

От своя страна ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд заяви пред Дарик радио, че единствените опасения на фонда от кредитния ръст са да не се влошат макроикономическите показатели на страната. Индиректно бившият управител на БНБ му опонира, заявявайки, че засега няма никакви признаци за прегряване на икономиката, а ръстът на чуждите инвестиции балансира платежния баланс на страната.

Споделяне
Още от Бизнес