БНБ обявява капиталовите дупки в банките поименно на 13 август

БНБ ще оповести на 13 август тази година поименно капиталовия недостиг за всяка една банка, ако такъв се открие по време на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете в системата. Освен недостига в капитала, централната банка ще публикува и куп други финансови показатели за всеки от проверяваните трезори под формата на стандартизиран формуляр. Той ще е по модела на формуляра, който Европейската централна банка използва при аналогичната проверка на банките в еврозоната през 2014 г. От пресцентъра на БНБ предоставиха бланката (на англ. език) в обем от 11 страници в отговор на запитване на Mediapool.

Проверка дали трезорите не крият лоши кредити

Най-важният показател, който всички очакват, е капиталовият недостиг. Той ще стане ясен, след като се отчетат промените във финансовите показатели на трезорите в резултат от прегледа на активите. Капиталовият недостиг ще бъде представен в няколко варианта - както според основния сценарий в стрес тестовете, така и според негативния.

Публичната бланка ще включва детайлна разбивка на качеството на активите, от която ще стане ясно какви обеми редовни кредити са прекласифицирани като нередовни по време на прегледа. Ще бъде посочено и числото на увеличените провизии, които банките ще трябва да заделят, ако се окаже, че нередовните раздадени от тях заеми са повече, отколкото те са декларирали преди проверката.

В документа задължително ще се направи сравнение със състоянието на трезорите преди прегледа. Детайлна информация ще бъде представена конкретно за най-рисковите банкови портфейли, с най-голяма разлика в отчитането на кредитите преди и след проверката. Според методиката на прегледа наред с екстраполациите ще се проверяват и единични кредити, включително 10-те най-големи експозиции от всички групи редовни и нередовни заеми.

Във формуляра ще бъдат обявени и различните операции, извършени от банките по време на прегледа, които са повлияли върху капитала им. Отделна форма ще има и за резултатите от стрес тестовете.

ЕЦБ провери 130 банки в еврозоната

Прегледът на активите на банките у нас стартира на 15 февруари тази година, след като през 2015 г. България бе включена в групата държави от ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси заради банковата криза от 2014 г. Проверката заедно със стрес тестовете, която ще обхване 22 от всички 28 банки, трябва да приключи на 29 юли, а резултатите да бъдат обявени на 13 август. Според експерти, на обществото трябва предварително да се разясни какво представляват стрес тестовете, за да не се стига до спекулации, подобни на тези по време на кризата с КТБ и ПИБ през юни 2014 г.

БНБ следва модела на ЕЦБ при прегледа на активите и стрес тестовете. През 2014 г. институцията от Франкфурт направи същия мащабен преглед на 130 банки от еврозоната и Литва. Резултатите бяха обявени за всяка от финансовите институции, като най-общо стана ясно, че европейската банкова система е достатъчно стабилна, за да издържи хипотетична криза. Все пак се оказа, че 25 от банките имат капиталов недостиг, възлизащ на общо 25 млрд. евро. Отделно активите на банките трябваше да бъдат ревизирани с още 37 млрд. евро. Прегледът показа и че реалният размер на нередовните заеми е със 136 млрд. евро повече от декларираното дотогава. Оказа се още, че негативният сценарий на стрес тестовете би стопил капитала на трезорите с 263 млрд. евро.

Капиталова дупка не значи фалит

Обявяването на капиталова дупка не означава, че положението с който и да е трезор е драматично. Напротив – целта е въпросните банки да се стабилизират чрез покриване на недостига. Това може да стане по различни механизми, включително чрез влизане на нови собственици в банките. При европейския преглед половината от 25-те банки бяха покрили недостига още преди обявяването на резултатите, а останалите имаха срок от 9 месеца, за да го направят. Още при обявяването на прегледа през 2013 г. пък водещите трезори в еврозоната увеличиха капитала си с 60 млрд. евро, за да подсилят балансите си. Като най-краен вариант е възможна и публична подкрепа за закъсали институции, за да не се стигне до фалит.

В българския бюджет за 2016 г. също е заложен буфер за евентуални проблеми с банки в размер на около 2 млрд. лв., но целта на властите е евентуалните проблеми да се решат с пазарни механизми и той да не бъде използван.