БНБ още се надява България да се качи на бързия влак за еврото

Ако не потъне в бюджетни дефицити, страната има шанс за 2024 г., смята Димитър Радев

Димитър Радев

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев е раздвоен дали България ще успее да се качи на бързия влак за еврото. Той смята, че влизането в паричния съюз през 2024 г. е хем реалистично, хем амбициозно.

Това се разбра от изказване на Радев по време на уебинар на Американската търговска камара в България (AmCham).

Целта на България е да остане възможно най-кратко в чакалнята на еврозоната (Валутно-курсовия механизъм II, ERM II), в която влезе на 10 юли. "Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната", посочи управителят.

Той обаче направи доста уговорки за датата. От тях се подразбира, че един от най-големите рискове е правителствата в следващите години да не изневерят на политиката на фискална дисциплина, защото равнището на бюджетния дефицит е един от числовите критерии за влизане в еврозоната, записани в Договора за функциониране на ЕС. Допустимият минус в бюджета е 3%, но текстовете на договора допускат известна гъвкавост при еднократни кризисни обстоятелства като сегашните.

За 2020 и 2021 г. правителството планира дефицити от около 5% от БВП, като твърди, че без еднократните мерки заради пандемията от Covid-19 те биха били съответно 2% и 1.5%. От 2022 г. държавните финанси би трябвало да се върнат в коловоза на фискалната дисциплина с дефицит от 2%, но това е само прогноза на отиващото си правителство на ГЕРБ на фона на висока несигурност за развитието на здравната и икономическа криза.

Въвеждане на еврото през 2024 г. би било "реалистично, ако поддържаме стабилната си фискална и парична позиция". "В същото време е и донякъде амбициозно - имайки предвид необходимостта от покриване на маастрихтските критерии, от изпълнение на ангажиментите след присъединяването към ERM II, както и от разрешаване на сложни логистични и административни въпроси", добави управителят на БНБ.

Той смята, че към момента България най-общо покрива критериите за еврозоната и "имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако продължаваме да провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата".

Радев припомни, че единствено Дания стои в ERM II вече над 20 години, но тя няма ангажимент да въвежда еврото. Сред останалите държави литовският литас остана най-дълго в ERM II – повече от 10 години. Надеждите на България са за много по-кратък престой.

Димитър Радев смята, че присъединяването към ERM II вече е дало добри резултати – сключената суап линия с Европейската централна банка за до 2 млрд. евро, успешното пласиране на дълга от 5 млрд. лв. и повишаването на кредитния рейтинг на страната от Moody’s в момент, в който светът е в криза.

"На 10 юли страните по споразумението за ERM се договориха да запазят сегашния валутен курс евро-лев, т.е. 1.95583, като централен курс на еврото спрямо българския лев. Освен това, въз основа на едностранен ангажимент на българските власти, страните в ERM се договориха България да запази своя режим на валутен борд, включващ нулев диапазон на колебание, през периода на участие в ERM II. Това сложи край на спекулациите, че валутният курс в условията на ERM ще е различен от фиксирания валутен курс, който е в сила в България повече от 23 години", посочи Радев. "Затова, нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II", добави той.

Той обяви, че по данни от миналата седмица покритието на валутния борд е 160%. Коефициентът на покритие се изчислява, като общите активи на управление "Емисионно" в БНБ се разделят на сумата от банкнотите и монетите в обращение, задълженията към банките, към правителството и бюджетни организации.

Димитър Радев твърди, че БНБ е реагирала бързо и решително на кризата с обявения още през март антикризисен пакет, чрез който бяха освободени 9.3 млрд. лв. на банките.

Управителят на БНБ обяви още, че не се планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. Ако се налага, централната банка ще обяви допълнителни мерки, свързани с капиталовите изисквания заради очакванията за ръст на лошите кредити в кризата.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?