БНБ отхвърли като несериозен и новия инвеститор за КТБ

Българската народна банка (БНБ) е отхвърлила като несериозен и новия кандидат-спасител на затворената "Коропративна търговска банка" (КТБ), за който стана ясно, че е внесъл на 3 ноември в Централната банка предложение за реструктуриране на КТБ и дъщерната ѝ Търговска банка "Виктория", която също е затворена заради проблеми с ликвидността. Това съобщиха от Централната банка в сряда на фона на поредни протести на вложители в КТБ, които отново поискаха банката да бъде оздравена и отворени.

В края на миналата седмица бе отхвърлена и офертата на консорциума между австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд, който има миноритарен дял в КТБ, и базираната в Лондон компания "Джемп Корп". Тяхното предложение бе определено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като "нагло писъмце", с което инвеститорите искат да вкарат държавата с кеш в спасяването на КТБ. Това отказа депутатите от желанието им да задължат БНБ да спасява КТБ.

От БНБ публикуваха в сряда писмото на новия кандидат-спасител на КТБ, подписано с името Никола Иванов Сукманджиев, и допълниха, че то не е било придружено с никакво други документи.

Въпреки това Централната банка е разгледала писмото и му е отговорила. В отговора се посочва, че въпросното писмо не представя никаква правно-обвързваща информация за правомощията на подателя и за инвеститорите, които той твърди, че представлява.

"Липсват каквито и да е гаранции, че тези непосочени в писмото кандидат-инвеститори отговарят на законовите изисквания да бъдат акционери в кредитна институция. Освен всичко това не е представено потвърждение от международна банка с добра репутация, която да гарантира възможност за реализиране на "формула за повишаване на капитала в рамките до 5 милиарда и 200 милиона лева“, както се твърди в писмото", съобщават от БНБ в сряда.

Според Централната банка изразените в така нареченото предложение "готовност и интерес“ за представяне на предложения за реструктуриране на банката не могат да бъдат разглеждани като сериозни.

БНБ отново посочва, че винаги е подчинявала действията си само и единствено на законите и на обществения интерес и няма да се поддаде на никакъв натиск от страна на заинтересовани среди у нас и в чужбина.

"Без значение колко настойчиви опити за публични манипулации на общественото мнение се правят, БНБ ще продължи и занапред да спазва върховенството на закона", заключава прессъобщението на регулаторния орган, от който се чака тези дни да предприеме действия по отнемането на лиценза на КТБ.

Крайното решение зависи и от финансовия отчет на квесторите в КТБ за състоянието на банката, от който се очаква да потвърди или да прецизира обявената от три одиторски компании дупка от 4.2 млрд. лв. в КТБ. Според бившите директори на банката не е възможно липсите в КТБ да са толкова много и обвиняват БНБ, че изкуствено е обезценила активи на банката с приемането на наредба за обезценките слез поставянето на КТБ под особен надзор в края на юни 2014 г.

Докладът на квесторите на КТБ е внесен на 31 октомври в БНБ, какъвто беше графикът, но от Централната банка все още не са обявили неговите заключения като обяснението, че трябва време за обработка на данните.

Мнението на БНБ е, че Корпоративна банка трябва да бъде обявена в несъстоятелност и изглежда това чака затворената финансова институция, след като миналата седмица депутатите се отказаха да задължат БНБ да оздрави КТБ и да се окаже държавна помощ на банката.

Вложителите в банката обаче продължават да настояват за незабавен достъп до парите си и за пореден път се събраха на протест срещу намерението за затварянето на КТБ.

Този път те демонстрираха пред парламента с туби в ръце, които символизирали държавата като балон, каквато е и тубата. Полицията помоли протестиращите да не оставят тубите на земята, за да не се създава паника след самозапалванията през последните два дни.

Банката трябва да бъде оздравена, ако не искаме България да фалира, защото масово медиите разпространяват и втълпяват на целия ни народ съзнанието, че едва ли не вложителите са алчните. Никой не обяснява за юридическите фирми и вложения, за големите предприятия. Не говорим за кредити, говорим за вложители, на които бизнеса, работата им, заплатите и осигуровките, които плащат, всичко това ще спре да функционира. Говорим за хиляди работни места, които ще отидат на борсата. За какви милиони левове говорим, които ще спрат да бъдат давани към Здравната каса, коментира жена, която има средства в КТБ, цитирана от БНР.

В парламента обаче вицепремиерът по икономическите въпроси Екатерина Захариева обясни, че на общините, които имат блокирани 100 м лн. лв. в КТБ, вече са предоставени безлихвени кредити за гарантиране на дейностите на местната власт. На общините пък е препоръчано да продадат държавните ценни книжа, с които са гарантирали кредитите си.

"Ако предишният служебен кабинет (в който Захариева също бе вицепремиер – бел.ред.) не беше приел наредбата за диверсификация на държавните средства, за да не стоят те само в една банка, сега в КТБ щеше да има блокирани 760 млн. лв. на държавната енергетика", каза Захариева в отговор на парламентарно питане.