БНБ отне лиценза на Корпоративна търговска банка

Българската народна банка обяви в четвъртък, че Управителният ѝ съвет е отнел лиценза за банкова дейност на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) заради дупката в собствения ѝ капитал, която е над 3.745 млрд. лд., според внесени на 4 ноември от квесторите на затворената още през юни банка финансови и надзорни отчети към 30 септември 2014 г. Така банката не отговаря на капиталовите изисквания, съгласно регламента на ЕС.

Предстои да бъде подадено искане до съд, който вероятно ще е Софийският градски, за производство по несъстоятелност на КТБ. Решението на БНБ за отнемане на лиценза обаче може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд от акционерите, кредиторите и шефовете на банката. Те неведнъж дадоха да се разбере, че са готови на тежки съдебни битки при отнемане на лиценза на КТБ.

Извън съдебния сюжет в сагата КТБ, по процедура трябва да се назначи синдик в КТБ, а до тогава квесторите на банката Станислав Лютов и Елена Здравкова Костадинчев ще продължат да упражняват правомощията си.

От съобщението на Централната банка става ясно, че след поставянето на КТБ под специален надзор на 25 юни  до 31 октомври 2014 г. включително са сключени договори за цесии ( продажба на влог от банката в редуциран размер на клиент с кредит) за близо 1.184 млрд. лв., а волеизявленията за прихващане са на стойност 779.005 млн. лева. Дори всички уведомления за цесии и прихващания да осчетоводени, това ще намали дупката в КТБ само със 161.468 млн. лв.

От БНБ отново посочват, че проверката в КТБ и одитните докради от фирмите "Ярнест и Янг", "Делойт" и "Афа" сочат, че в КТБ е имало порочни банкови и бизнес практики, като и че са представяли неверни и подвеждащи финансови и надзорни отчети. Централната банка съобщава, че е отхвърлила като спасител на КТБ консорциума, съставен от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и британската компания "Джемкорп", заради искането им на държавна помощ до 2,3 млрд. лв., каквато обаче можело по европейски регламент да се дава само на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки.

Решението на БНБ за отнемяне на лиценза на КТБ отваря пътя за изплащането на гарантираните депозити до 100 хил. евро, за които стана ясно, че ще започнат да се изплащат на 4 декември в няколко избрани от Фонда за гарантиране на влоговете обслужващи банки.

И БНБ предлага да се наеме фирма, която да проследи операциите на КТБ

В отделно съобщение в четвъртък БНБ обяви, че възлага на своя представител в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи сключване на договор с международно фирма, която да проследи извършените операции с активи на КТБ. Решението трябва да дойде именно от Фонда, тъй като работата на централната банка по казуса с КТБ приключва с отнемането на лиценза ѝ.

Миналата седмица депутаттие решиха да препоръчат на БНБ "във връзка с необходимостта от проследяване на извършените от акционерите и администраторите на КТБ, както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера".

Централната банка не пропуска да отбележи, че е независима институция и съответно не може да приема препоръки от други институции , агенции или служби, но споделя загрижеността на парламента и подкрепя извършването на проследяване на операциите с активи на КТБ, довели до сегашното ѝ състояние, както и търсенето на отговорност от виновните лица.

В публикуваната същевременно в четвъртък програмна декларация на бъдещото правителство сред приоритетите му е посочена "нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус".

Предвижда се и "възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство".

В съобщението се допълва, че от днес на интернет страницата на банката на английски език е публикуван докладът "Събитията и предприетите действия, свързани с "Корпоративна търговска банка" АД и "Търговска банка "Виктория" ЕАД", който бе внесен в Народното събрание. Документът е изпратен до председателя на Европейската комисия, президента на ЕЦБ, както и до всички посолства на страните от ЕС и на евроатлантически партньори.

Решение за увеличаване на капитала на КТБ от март т. г. отива в прокуратурата

По-рано в четвъртък БНБ съобщи, че е отнела дадено от подсъдимия заради недостатъчен контрол върху КТБ подуправител на БНБ Цветан Гунев разрешение за увеличение на капитала на КТБ с 35 млн. евро, което обаче се оказало незаконно. В схемата са участвали редица фирми на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и данните за нея са дадени на прокурор.

Увеличението на капитала е станало със заповед № БНБ - 43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”. С тази заповед на КТБ е било разрешено да увеличи капитала си с 35 млн. евро чрез заем под формата на подчинен дълг, даден от фирмата на "Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)”, която е на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и чиято несъстоятелност бе поискана през юли 2014 г. от засегнат неин партньор.

От БНБ са установили, че всъщност ТЦ-ИМЕ е осигурила тези пари с редица кредити, отпуснати от КТБ на други фирми, свързани с Цветан Василев, които от своя страна превели средствата по сметката на ТЦ-ИМЕ и на други компании на Василев чрез поредица от банкови трансфери между тях .

От БНБ обясняват, че на 25 март 2014 г., три дни преди вдигането на капитала, КТБ дала заем за 15 млн. евро на русенската фирма "Дунарит”, а 6 млн. евро били отпуснати на "Търговски парк Тракия”, които съответно веднага ги превели по сметка на ТЦ-ИМЕ.

С други 5 млн. евро, същия ден КТБ кредитирала и фирмата "Планасат”, която ги превела на "Кен Трейд”, от нейните сметки парите поели към "Хидроенергийни проекти”, която пък ги дала на "Бромак”, която е изцяло собственост на Цветан Василев и всъщност е мажориталният акционер в КТБ.

Отново на 25 март 2014 г. КТБ дала 8 млн. евро на "Ривер Инвест”, която бързо превела парите на "Хедж Инвестмент България”, а оттам транзакцията продължила към "Оптима Интертрейд”. Последната фирма в същото време взема отделен кредит от 5 млн. евро от КТБ и заедно с получените по предходния превод пари – общо 13 млн. евро, ги дава на "Бромак”.

"Бромак" от своя страна превежда получените общо 18 млн. евро по сметките на фирмата "Сентрал Техно Инвест” в КТБ и оттам средствата постъпват при ТЦ-ИМЕ.

Така ТЦ-ИМЕ, получавайки чрез редица прехвърляния на кредитите, отпуснати от КТБ, общо 39 млн. евро, превежда 35 млн. евро за подчинения срочен дълг.

По такъв начин "Корпоративна търговска банка”АД непряко е финансирала плащанията към самата нея, което всъщност е забранено от регламент на ЕС от юни 2013 г., обясняват от БНБ. Този регламент не допуска капиталовите инструменти, признавани за капитал от втори ред, да се финансирано пряко или непряко от банката.

Именно това обаче е станало, макар в договора за подчинен срочен дълг от 24 март 2014 г., подписан от "Корпоративна търговска банка” и ТЦ-ИМЕ изрично да е записано, че "Предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или не пряко от КТБ АД”, посочват от Централната банка.

За изброените по-горе констатирани нарушения вече е уведомена Софийска градска прокуратура, като на 27 октомври 2014 г. ѝ е изпратен докладът на БНБ от надзорната инспекция, извършена в КТБ в периода 4 юли 2014-14 октомври 2014 г.