БНБ отрече информация за дял на Арафат в българска банка

БНБ отрече появилата се във вторник информация на арабски сайт, че Ясер Арафат е имал дял в българска банка.

Починалият неотдавна палестински лидер е бил акционер в българска банка, приватизирана през 1996 година, съобщи електронното издание arabnews.com. Името на банката не е посочено.

Освен факта, че през 1996 г. няма приватизация на българска банка, от Централна банка, както и служители на БНБ през визирания период категорично отрекоха възможността Арафат или свързани с него лица да са били акционери в наша финансова институция. Дали обаче бившият палестински лидер е имал сметки в наши банки през този период, от централната финансова институция не се наеха да коментират с категоричност.

Арабският сайт твърди, че освен в България, палестински пари са били вкарани в сметки на Арафат в банки на Каймановите острови, Люксембург, Лихтенщайн. Пътят на пари по тези сметки бил проследен до Австрия, Белгия, Швейцария, Франция, Швеция и Гърция.

Електронното издание съобщава още, че Палестинската автономна власт е започнала да издирва из целия свят банкови сметки, акции и недвижима собственост на Арафат и роднините му. За целта тя е наела американската компания за финансови разследвания Скотс-Морсби.

Според различни оценки, сумите в тези сметки са между 250 милиона и 6.5 милиарда долара.

Всички пари на Палестинската автономия са били управлявани еднолично от Арафат и са се разпределяли само с неговия подпис.

Скандалът с наследството на Арафат избухна още докато той лежеше в кома в болница във Франция. Тогава съпругата му Суха и главният му финансов съветник Мухамад Рашид отказаха да съобщят къде са тайните палестински сметки.

Разследването може да отнеме години. Самият Арафат не е крил, че притежава две компании със седалище в Тунис. Едната е главен акционер в мобилни оператори в Алжир и Тунис. Другата е собственик на луксозни хотели, туристически комплекси и жилищни сгради в Ливан, Тунис, Алжир, Франция, Австрия и Испания.

Бившият лидер на ООП е имал легален личен фонд от 80 млн. долара годишно, за които не е бил длъжен да дава отчет как ги харчи.

Пред Mediapool експерти от управление "Банков надзор" на БНБ коментираха, че в посочения от сайта период - 1996 г., а и до момента, няма акционерно участие на Арафат или на свързани с него лица в български банки.

От БНБ съобщиха още, че до момента Централната банка не е получавала официално искане от Палестинската автономна власт за проучване на движение на палестински капитали в банковата система на България.

Бюрото за финансово разузнаване е засичало и проверявало пари от Палестина или на лица, свързани с Палестина, в България, каза директорът на бюрото Васил Киров. Тези пари обаче не са имали никаква връзка с Арафат или близки до него лица, уточни той. Ако обаче чуждо разузнаване има достоверни данни за подобни трансфери, нашето финансово разузнаване има възможността да направи съответните проверки, каза Киров.

През 1996 г. в България нямаше приватизация на банки, а само консолидация и фалити, коментира пред Дарик радио и депутатът от Новото време Румяна Георгиева. От 1995 до 2001 година тя е работила в банковия надзор на БНБ.

Георгиева се усъмни в достоверността на информацията на арабския сайт. Относно възможността да е имало пари на Арафат по сметки в наши банки Георгиева коментира, че по тогавашния закон срещу прането на пари, Централната банка не е имала изричното задължение да контролира източниците на финансовите потоци в търговските банки. С това се занимаваха службите на МВР, обясни тя.

Не ми звучи достоверно казаното от този сайт, каза пред Mediapool и бившият подуправител на БНБ по онова време Милети Младенов. Според него и предишният закон за банките и кредитното дело, също като действащия сега, предвиждаше строг контрол над капитала в акционерното участие на търговските банки. Така че ми се вижда трудно да е имало арабски пари в наша банка и БНБ да не е знаела, каза той.

Според живеещи в България палестинци, под различна форма в началото на деветдесетте години в страната ни са влезли милиони долари на Палестинската автономия. Те са вкарани по различни схеми чрез регистрирани в страната дружества на палестински граждани, чрез смесени фирми или направо по сметки в Булбанк. Зад тези пари стояла главно отцепилата се от ООП организация Народен фронт за освобождаване на Палестина с лидер Ахмед Джабрил и със седалище Дамаск, Сирия.

Различни палестински организации имаха добри контакти с властта в България още преди 10 ноември 1989 година, напомнят от палестинската общност. Според тях добрите връзки на тези организации с бивши български посланици в арабските страни и с функционери на БСП са се запазили и до днес.

До неотдавна Европейският съюз отпускаше на Палестинската автономна власт 800 милиона долара годишно. Когато започнаха да стават явни скандалите с изчезването на огромни суми от тези пари, ЕС замрази помощта си, а САЩ наложиха за финансов министър в палестинското правителство Салам Файят, американски експерт по разследването на укрити пари от палестински произход.