Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

БНБ пак вдига буферите заради бума на жилищните заеми

Жилищата у нас са поскъпнали с близо 40% за последните 5-6 години, обяви Евростат

1 коментар
Снимка: Архив

За втори път в последните месеци Българската народна банка (БНБ) повишава нивото на антицикличния капиталов буфер, който се прилага за рисковите кредити. След като през септември централната банка повиши стойността му от 0.5% на 1% (в сила от 1 октомври 2022 г.), сега го увеличава на 1.5% (в сила от 1 януари 2023 г.), става ясно от съобщение на БНБ.

Преди дни в интервю пред бТВ по повод деня на банкера 6 декември управителят на централната банка Димитър Радев каза, че все още у нас "не може да се говори за имотен балон, но има такъв тренд". Същият извод бе посочен и в детайлен анализ на жилищния пазар у нас, изготвен от УниКредит Булбанк.

В същото време Евростат обяви, че цените на имотите в България са се вдигнали с почти 40% за последните 5-6 години, а по официални данни на БНБ жилищното кредитиране бележи огромен ръст – 16.5% на годишна база, на фона на лихви от 2.5-3%.

Расте рискът от влошаване на кредитите

Според законодателството вдигането на буфера трябва да бъде обявено най-малко една година по-рано от реалното му задействане.

Мярката се налага заради повишения риск от влошаване на кредитите, става ясно от изложените от централната банка мотиви.

"Кредитите за домакинства нарастват с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити. Продължителното запазване на текущите темпове на кредитен растеж при съществуващите нива на реалните лихвени проценти създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическата среда", посочват от БНБ.

Заемите за домакинствата са нараснали с 12.1% за последната година, сочат данните към октомври 2021 г. спрямо същия месец на миналата година. Общият им размер достига 28 млрд. лв.

Още по-голям е годишният ръст при жилищните кредити – 16.5%, които вече достигат 13.7 млрд. лв.

Интересът към кредитите е силно повишен както заради рекордно ниските лихви през последните години, така и заради възможността имотите да се ползват за инвестиция на фона на отрицателните лихви по спестяванията и огромната инфлация. На пазара заеми се отпускат при ниво на годишния процент на разходите (ГПР) около 3%. Доходността по спестяванията на практика е отрицателна, защото парите не се олихвяват, а поддържането на сметките е обложено с такси. На този фон по последни данни на НСИ инфлацията у нас на годишна база е 7.3%.

"Текущата политика на банките за поддържане на кредитната активност в сегментите на жилищното строителство и на кредитите, обезпечени с търговско и недвижимо имущество, макар и защитена като индивидуални кредитни решения и покрита с наличните ликвидни и капиталови буфери, има общосистемна проекция, което налага продължаване на проактивната позиция за изграждането на буферен капацитет срещу цикличните рискове", гласи анализът на централната банка.

Тя оценява кредитната активност като "висока", а развитието на икономическата среда – като "несигурно". Целта на повишаването на буферите е да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Евростат: 84% от българите живеят в собствено жилище

Цените на жилищата в България са се повишили с 37.4% през 2020 г. в сравнение с нивото им през 2015 г., сочат данни на Евростат. За сравнение, средният темп на растеж в ЕС е почти 27%.

За последните 10 години ръстът на цените в България е малко над 30%, като до 2013 г. цените вървят надолу, след което започва устойчиво покачване, което продължава вече 8 години.

Все пак жилищата в България остават най-евтините в ЕС. През 2010 г. нивото им е било 39% от средното за съюза, докато през 2020 г. е паднало под 35% заради поскъпването на имотите в общността.

В България тежестта на разходите за жилище е приблизително на средното ниво в ЕС. 13% от живеещите в градовете харчат за наем или кредит повече от 40% от разполагаемия си доход, но в селските райони този процент е по-висок – 16.4%.

70% от населението на ЕС живее в собствен дом, докато 30% са наематели. В България собствениците са 84%.

Най-голям дял от населението обитава собствени жилища в Румъния (96%), Словакия (92%) и Хърватия (91%).

Последна в класацията по собствени жилища е Германия, където собствениците и наемателите са 50:50 и където жилищната криза се превърна в политически въпрос.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. mediaman
    #1

    Има хиляди определения за това какво е имотен балон. Лично аз предпочитам дефиницията, че имотния балон се появява тогава, когато предлагането на жилища изпреварва търсенето. Това съм го видял с очите си в Китай - огромни квартали, огромни блокове и нито един прозорец не свети.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.