БНБ предлага затвор за "опасно" говорене за банките

Стресната от опитите за дестабилизиране на банковата система в страната, БНБ изготви набързо промени в Наказателния кодекс, с които на практика се криминализира всякакво публично говорене за банките и другите финансови институции, а този, който говори, е заплашен от затвор до 10 години. Промените бяха внесени в деловодството на Народното събрание от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев часове след изготвянето им.

Анализатори предупредиха, че ако се стигне до гласуване на текстове и те не са достатъчно балансирани, се появява друг риск – за управление на тъмно и допълнителен коридор за корупцията, по думите на адв. Александър Кашъмов.

Според предложението в раздела "Престъпления против паричната и кредитна система“ на НК се създава чл. 252 а със следното съдържание:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

В този вид тези текстове налагат на практика забрана за всякакви публични коментари за банковата система, защото допускат тълкуване какво е заблуждаваща или невярна информация, какво е причиняване на вреди на едни или ползи на други като следствие от говоренето.

И досега БНБ имаше правомощията да налага имуществени санкции за разпространение на "невярна или заблуждаваща" информация за банките. Тя обаче "не забеляза" близо едномесечното целенасочено писане и говорене срещу Корпоративна търговска банка (КТБ) и мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев в медиите, контролирани от Делян Пеевски, макар че законът ѝ вменява да наложи административни наказания (глоби) за разпространяване на информация, която може да всее паника сред вложителите.

След като в петък целенасочена кампания започна да клати и третата по големина банка - ПИБ, държавата проумя сериозността на положението и взе всички мерки за запазване на стабилността на банковата система. БНБ загърби дългогодишната си роля на институция в сянка и се впрегна да защитава стабилността на системата, за чието разклащане има принос и самата тя, защото неин подуправител е обвиняем за неупражнен контрол върху отпуснати "лоши" кредити от КТБ. За срива на КТБ съществена роля изигра и решението на големи държавни фирми изведнъж да изтеглят огромни средства, депозирани там.

Ал. Кашъмов: Тоталната забрана носи риск от управление на тъмно и корупция

"От една страна, случващото се през последните дни показа, че е изключително необходимо да съществуват сериозни санкции – не може да се позволят подобни злонамерени действия да разклащат по такъв начин стабилността на цялата страна. От друга обаче един такъв текст в Наказателния кодекс трябва да бъде прецизиран", коментира пред Mediapool ръководителят на правната програма на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов.

Според него частта за преследването на действия, "които могат да доведат до всяване на паника в населението", е една "относително прецизна формулировка" в предложенията на БНБ.

Юристът обаче изрази сериозни резерви към споменаването на "други сведения", тъй като това би могло да доведе до тоталната забрана на всякаква информация, свързана с банковата дейност у нас.

"Не трябва да се преследват текстове и статии, които показват обективното състояние на дадена банка или изнасят проверени данни за незаконосъобразна дейност", каза Кашъмов. Той даде и хипотетичен пример, че би трябвало законът да не преследва служител на БНБ, който реши да огласи данни за нарушения на ръководството си.

"Не може да се смята, че не може да се говори за банките изобщо", каза Кашъмов, добавяйки, че приемането на текста в този му вид може да доведе до "управление на тъмно и да даде допълнителен коридор на корупцията".

Като аргумент в тази посока той напомни изтеклата информация с т.нар. "гнили ябълки" в банковата ни система, огласен от сайта "Биволъ", който се позоваваше на секретни грами от бившия американски посланик в България Джон Байърли по повод убийството на банкера Емил Кюлев. Те бяха публикувани от "Уикилийкс".

Кашъмов коментира още, че в предложените от БНБ нови текстове на НК трябва да бъде постигнат баланс между това медиите да могат да коментират процесите в банковата система във връзка с правото на обществото да получава такава информация и това – всички злонамерени действия срещу финансовата стабилност да се наказват тежко.

"Правото на информация е принцип, а ограничаването му е само изключение", обобщи Александър Кашъмов.

Стефан Попов: Предложението издава слабата компетентност на Искров

Председателят на "Риск монитор" Стефан Попов пък коментира пред БНР, че предложението да се криминализира дестабилизирането на банките, както предложиха от БНБ, е напълно нелепо.

"Разбира се, че бързо ще се събере мнозинство в парламента, което да го прокара на две гласувания, просто защото така илюзорно се решават проблемите в България. Изобщо не отива на управителя на БНБ да прибягва към такъв инструмент. Това издава неговата слаба компетентност по отношение на управление на такива масово-психологически кризи, каквито целият свят вижда неперкъснато и реагира по отработен начин. Първо ще протече едни процес на обсъждане, медиите ще го поемат също и това ще внуши още повече страх у хората. Това е временна паника, психологически проблем, който с наказателни средства не може да бъде овладян. Не мога да го разбера, този човек показва, че не си е на мястото", коментира Попов.

По-рано през деня той шеговито предложи в НК да бъде включен текст, който криминализира "организирането на престъпна опашка".