БНБ проверява плащанията в УниКредит Булбанк

Българската народна банка (БНБ) прави цялостна проверка на платежните процеси в най-голямата банка у нас – УниКредит Булбанк. Това съобщиха от централната банка в отговор на въпроси на Mediapool за предприетите действия след оплакването на известния футболист Мартин Петров, че банковата му сметка в УниКредит е източена с 3.8 млн. лв. От информацията става ясно, че проверката всъщност е планова, но ще се провери и конкретният сигнал на футболиста.

Миналата седмица в. "Труд" разкри, че адвокатите на бившия национал Мартин Петров са сезирали Софийска градска прокуратура за изтеглени без негово знание 3.8 млн. лв. от банковите му сметки в УниКредит. Петров се оплаква и от съмнителни действия на бивш служител на банката – жена, която в миналото е работела като негов личен банкер. Въпреки че била уволнена преди около 10 месеца, служителка продължавала да предоставя на Петров информация за неговите сметки, депозити и операции, като той подозира, че въпросните извлечения са фалшиви.

От централната банка допълват, че през второто полугодие на 2017 г. в Уникредит Булбанк е започнала и планова надзорна проверка за спазването на изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въпросната проверка обаче все още не е приключила.

В БНБ има специално звено - "Платежен надзор", което има правомощия да предприема сериозни мерки срещу банки, които не спазват правилата за плащанията. На трезорите могат да бъдат издадени задължителни указания, да се изиска промяна на процедури, да се възложи извънреден одит, а също дори да се забрани извършването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки санкции.

Законът позволява и публичност на предприетите мерки, като в чл. 124, ал. 4 и чл. 125, ал. 3 от нормативния акт е записано, че "по преценка на БНБ прилагането на надзорни мерки може да бъде направено обществено достояние".

Изискванията към банките и другите доставчици на платежни услуги са много сериозни, като защитата на клиента е гарантирана и в еврозаконодателството.

Банката е тази, която трябва да докаже, че е изпълнила коректно дадена платежна операция и че има съгласие на титуляра, става ясно още от отговорите на БНБ.

"Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от друг недостатък. В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги носи отговорност пред клиента освен ако платецът (най-вероятно се има предвид ползвателят на услугата, тоест клиентът, б. р.) е действал чрез измама или не е изпълнил едно или повече от задълженията си по чл. 53 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност", посочват още от централната банка.

Това на практика означава, че освен ако не се докаже, че клиентът е действал чрез измама, банката ще трябва да възстанови парите му.