От днес, 22 април, БНБ пуска в обращение сребърна монета "Белоградчишки скали", съобщиха от банковата институция.
Монетата е с номиналн 10 лв. и ще се продава на касите на БНБ за 54 лв. с ДДС. Тиражът ѝ е 4000 броя. Автор на художествения проект е Ваня Димитрова.
"Белоградчишки скали" е втората възпоменателна монета, която БНБ пуска от началото на годината. От февруари в обращение е и монетата "140 години Българска екзархия", чийто номинал също е 10 лева.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
На медалите казват монети!Като е монета защо номинала не е 54 лв щом смятат да я продават за такава сума?Няколко години след Руско-Турската "освободителна" война на територията са циркулирали сребърни монети от 5 2 и 1 лева.За нумизматите са ценни монетите които са били в обръщение.Те са показател за състоянието на икономиката.Тази "монета" какво показва?Отврат.
Явно авторката иска да изрази момента на самоубийство на страната изибирайки да ни управлява мутра, защото грозните скали освен подканата да скочиш в мрака към друго не ни замислят
Поздравления. Красивите белоградчишки скали са един феномен.А инак света е пълен с мърмарковци и и люде мразещи дори и себе си, на които никога няма да им се угоди... На тях подхожда прозвището "г-жа Джеврие".
Още преди 200 години природният феномен Белоградчишки скали е вдъхновил пътешестници като Жером Бланки, Феликс Каниц, Константин Иречек. Пръв през 1841 година пътешественикът Жером Бланки описва фантастичното скално видение Белоградчик с думите: "Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-древните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик." Не случайно …
нито един от прочутите европейски природни феномени не е по-красив и по-уникален от българския, добавя той. Червените скали с причудливи образи на хора и животни предизвикват възторга и на чешкия историк Константин Иречек. "Това с думи не може да се опише. Това трябва да се види!", възкликва той."Едва ли някога е построявана по-романтична крепост от Белоградчишката", казва през 1862 г. унгарският географ и учен Феликс Каниц, който най-подробно описва видяното край Белоградчик в своята книга „Дунавска България". Белоградчишките скални видения са описани от не малко български писатели и поети. "Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всичките свои капризи", пише в началото на миналия век Антон Страшимиров
...четете историческите факти, уважаеми писари, много преди нас Белоградчишките скали са оценени достйно от велики личности...