БНБ ще трябва да разкрива на депозанти как е надзиравала КТБ

Българската народна банка (БНБ) в някои случаи ще трябва да разкрива пред депозанти на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) информация за осъществявания надзор, представляваща "професионална тайна".

Това следва от решение на Съда на Европейския съюз от четвъртък.

То е по дело на италианеца Ензо Буциони, който в миналото е имал сметка в италианската банка "Банка Нетуърк Инвестименти" (Banca Network Investimenti SpA - BNI). През 2012 г. финансовата институция изпадна в неплатежоспособност и впоследствие бе ликвидирана, като гражданинът Буциони е получил минимална компенсация на влога си от местния фонд за гарантиране на влоговете. През 2015 г. при опит да заведе дело както срещу фалиралата банка, така и срещу регулатора – Италианската централна банка (Banca d’Italia), Буциони праща заявка до ИЦБ да му бъдат предоставени няколко документа, свързани с осъществявания надзор върху Banca Network Investimenti.

Италианската централна банка частично отказва да даде документите, защото те съдържат професионална тайна. След като Буциони завежда дело пред административния съд в Италия, случаят стига до съда в Люксембург.

Според неговото решение евродирективата за достъпа до дейността на кредитните институции от 2013 г. разрешава конфиденциална информация, която не засяга трети страни, да бъде предоставяна от банковия надзор на пряко засегнати от фалит на банка лица с цел да се ползва в граждански или търговски дела. Съдът се произнася още, че разкриването на т. нар. професионална тайна е допустимо при определени обстоятелства и с цел защита в наказателни дела.

По закон в момента почти цялата дейност на "Банков надзор" у нас е "професионална тайна". Тя се пази за вечни времена, защото няма ограничение на сроковете за защитата ѝ, за разлика дори от държавната тайна с гриф "Строго секретно", която може да се пази максимум 60 години.

Евродирективата за достъпа като общо правило предвижда, че опазването на професионална тайна е основна задача на органите за финансов надзор в държавите членки.

Въпреки това обаче са допустими изключения. Според решението на съда изключенията трябва да се прилагат стриктно, а не разширително. За да бъде предоставена информацията, заявителят трябва да даде конкретни доказателства, че тя е съотносима към текущи или предстоящи граждански или търговски дела, свързани с фалита.

Компетентните власти, тоест БНБ у нас, а също и съдилищата, ще преценяват баланса между интереса на заявителя от разкриването на информацията и интереса на властите да опазят нейната конфиденциалност.

Преценката ще се прави за всеки отделен документ и в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай.

В решението си от 13 септември съдът изтъква, че правото на гражданите на разкриване на документи, свързани със защита по наказателни дела, има ограничения, а опазването на конфиденциалността на информацията трябва да се прилага по такъв начин, че да бъде балансирана с правото на гражданина на защита.