БНБ си мие очите със законопроект срещу свързаните лица в банките

Години след като БНБ допусна КТБ да бъде източена предимно чрез свързани лица, централната банка е принудена да затегне контрола върху този тип кредитиране чрез пожелателен законопроект, наложен ѝ от МВФ и Европейската комисия.

Това става ясно от спешни промени в Закона за кредитните институции, внесени от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, но мотивирани от ангажименти, поети от БНБ. Той е разпределен за първо четене в комисията още в четвъртък.

Целта на проекта, който съдържа трудно приложими разпоредби, е да се затегне кредитирането на свързани лица и то да се докладва на БНБ.

Досега единствено външни институции – МВФ и Европейската комисия, твърдяха, че българската банкова система има проблем със свързаните лица. В мащабната проверка на банковия сектор през 2016 г. БНБ и външните ѝ одитори не откриха нито едно нарушение на правилата за кредитиране на свързани лица във всичките 22 банки у нас, които инспектираха, и по отношение на всичките проверени експозиции на обща стойност 84 млрд. лв. Така излезе, че единствено фалиралата КТБ е имала проблем със свързаните лица, при това разкрит едва след затварянето ѝ.

В сегашния законопроект се предлагат промени в чл. 45, който се отнася до вътрешните кредити за администратори и акционери на банката, като целта е да се разшири кръгът на фирмите и физическите лица, за които кредитите се отпускат по специален ред.

В него вече ще влизат и фирми, върху които акционерите или администраторите на трезора имат непряк контрол, а също и лицата, с които шефовете и служителите на банките живеят във фактическо съжителство.

Според друга разпоредба за свързани субекти ще се считат и "лицата, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката“, а също и "други лица, за които банката е установила икономическа или делова свързаност съгласно индикатори, определени в наредба".

В момента подобни заеми се отпускат с решение на управителния съвет на финансовата институция, докато занапред ще се иска и предварително одобрение от надзорния съвет.

Според проекта на Менда Стоянова банките ще приемат вътрешни правила за наблюдение и докладване на кредитите към свързани лица. На трезорите се вменяват функции, близки до разследващите, доколкото ще се изисква от тях да изработят механизъм, по който да стигат до "действителния собственик“ на кредитополучателите си.

БНБ пък ще разпише наредба, с която банките ще ѝ докладват кредитите си към свързани лица по специални правила.

Занапред БНБ и банките у нас ще спазват по-стриктно европейските банкови правила, става ясно още от законопроекта. Той предвижда изрично спазване на насоките на Европейския банков орган и възможност БНБ да издава наредби за прилагането им.

Менда Стоянова мотивира проекта си с необходимостта от усъвършенстване на банковия надзор, тъй като БНБ е поела подобен ангажимент след мащабната проверка на финансовия сектор у нас, извършена от Световната банка и Международния валутен фонд тази година (т. нар. FSAP). Същото изискване се съдържа и в годишните препоръки към България, отправени от Европейската комисия през май тази година.

"Във връзка с поети от БНБ ангажименти за промяна в обхвата на чл. 45 от ЗКИ, с оглед разширяване на кръга от лица, чиито експозиции следва да се третират като експозиции към свързани с банката лица, са предложени изменения в този член. Целта на предложените изменения е да се усъвършенства режимът за регулиране на риска, произтичащ от експозициите, които банките формират към свързани с тях лица – администратори на банката, нейни акционери с квалифициран или по-висок дял, лица, които контролират банката, дъщерни дружества на банката, и другите определени като свързани с банката лица (вътрешни експозиции)“, посочва в мотивите си Стоянова.