БНБ трябва да действа решително, твърдо и без компромиси

Г-н Аврамов, от година и половина БНБ и МВФ се опитват да намалят ръста на кредитирането в България, а вместо това той непрекъснато се увеличава – свидетели сме и на това какво стана в края на март. Има ли наистина опасности от кредитния бум в страната, какви биха могли да бъдат те, имат ли реални възможности българската икономика и потребителите безпроблемно да поемат един увеличаващ се темп на заемите?

Потенциална опасност, разбира се има. Явлението кредитен бум е много добре познато, развивало се е многократно в историята, включително и в България. Това е спираловиден процес, в който и потребителите на кредити, и тези, които предлагат кредити, са съучастници. Потребителите на кредит, защото търсенето е огромно - особено в страна като България, която на практика беше неразработено поле, след продължителна, почти 10-годишна рецесия, когато кредитът беше практически спрял, току що излязла от финансовата криза 1996 – 1997 г. Това е огромен потенциал.

В предлагането нещата стоят малко по-различно. Банките бяха травмирани от финансовата криза, но след това настъпиха съществени промени. Те бяха приватизирани, и то с чужд капитал, което съвършено промени правилата на играта.

Точно това в момента се вижда особено ясно. Чувстваме за първи път какви са реалните последици от приватизирането на банките с чужд капитал. Това са банки, които имат по-лесен достъп до външни ресурси – нещо, което българските банки преди 3-4 години нямаха; банки, които могат да реагират бързо, могат да действат в една по-конкурентна среда. И които най-вече действат в условията на една глобална среда – те мислят глобално и действат локално. Мислят глобално, защото се сравняват и се конкурират с лихви на световните пазари, а там тези банки не могат да получат лихвите, които получават в България. И съответно те форсират максимално, колкото това е възможно, кредитната си експанзия в България.

Този процес е комулативен, той се развива бързо, понякога експлозивно, и води до това, което наблюдавахме – може би не в последните две седмици, които очевидно са свързани с въвеждането на регулациите на БНБ, но това, което наблюдавахме в последната година и половина.

А какви са опасностите от този процес?

Опасностите също са добре известни. Това са опасности, свързани с кредитополучателите, които могат да пострадат както от техни непредвидливи решения, така и от промяна в общоикономическата ситуация, която може да настъпи без изобщо тяхното влияние или тяхната намеса.

Виждаме какво става с туризма в България – една индустрия, която беше в пълна експанзия през последните две години, но която вече чувства признаци на свръхпредлагане. Свръхпредлагане вероятно скоро ще се развие и в строителния сектор. Всичко това води до движение в цените на залозите, по които са взети тези кредити и съответно до опасности за банките, които са раздали тези кредити съвършено съзнателно.

Така че картината, която виждаме в момента и която е картина на общо взето спазване на кредитните регулации, на регулациите по управлението на риска, може бързо и рязко да се промени при промяна на общоикономическата ситуация. Това е опасността от всички кредитни експанзии.

Всъщност не е ли основна отговорност на банките да преценяват конкретния риск при отпускането на кредити и може ли да се говори, че опасността е еднаква за всички банки?

Опасността очевидно не е еднаква за всички банки. Всяка от тях малко или много е в различно положение.

Допускането с приватизацията на сектора беше, че влизайки в България, големите чужди банки влизат и с техния ноу хау, с тяхното познаване на инструментариума за управление на риска. Да приемем, че това е така, че те правят своите преценки за риска в България.

Но отново казвам, че проблемът е друг. Проблемът е в това, че ние сме едно изгодно поле за инвестиране на капитал от Западна Европа. Ние предоставяме възможности, които тези банки и техните банки майки не могат да постигнат в Западна Европа. Това естествено е магнит за притока на капитал в страната.

И не случайно централите на банките поставят тези цели, тези прагове за растеж от 40 – 50 процента на кредитите.

БНБ вече обяви, че огромната част от кредитния бум в края на март са фиктивни кредити, с единствената цел на определен брой банки да завишат кредитната си база, спрямо която ще действат регулациите от 1 април. Вие бяхте член на Управителния съвет на БНБ - как бихте определи подобно поведение на банките и всъщност то представлява ли някакъв риск за финансовата система?

В тази игра обяснението е лесно и може да се каже рационално от гледна точка на банките. Това е игра с регулациите. БНБ е един надзорен орган, един регулативен орган и всички участници на пазара, всички икономически субекти се мъчат да се позиционират спрямо регулациите по най-изгодния за тях начин. 

Проблемът тук е по-широк – той засяга репутацията на политиката на самата Централна банка. Всъщност в момента се разиграва репутацията на БНБ, това дали тя е в състояние да използва ефективно малкото инструменти, които са ѝ останали, и да ги използва така, че да може да окаже видимо въздействие върху участниците на пазара.

Знаете, че след въвеждането на валутния борд БНБ практически е останала само с един инструмент на паричната политика – това е изменението на задължителните резерви на търговските банки в Централната банка.

Другите инструменти са главно надзорни – тоест възможностите на БНБ са да регулира административно банковата система и по-възможност да регулира най-стриктно това, което става с търговските банки.

Именно това е важния момент – БНБ трябва да излезе от тази ситуация с една по-силна репутация, с едно по-силно доверие в нейните възможности да регулира банковия сектор.

Проблемът е, че в случая тя се оказа в неудобното положение да възстановява репутация, а не да създава репутация. Тя възстановява репутация, тъй като след като обяви широко своите надзорни мерки, трябва да догонва последиците, ефекта от тези надзорни мерки, който беше, така да се каже, предварително консумиран от търговските банки.

В този смисъл грешка ли беше това, че БНБ обяви мерките месец преди въвеждането им? МВФ настояваше те да влязат със задна дата, опасявайки се именно от такава реакция на банките.

Погледнато отстрани и отдалече, това може да се нарече ако не грешка, то поне един ход, който не се оказа особено ефективен. Не съм запознат с всички обстоятелства около взимането на решението от страна на БНБ.

Във всеки случай Централната банка трябва да действа решително, твърдо и по възможност без компромиси и без решения, които предварително се обявяват и които дават достатъчно възможност на всички участници да ги заобиколят. В този смисъл смятам, че това решение вероятно щеше да бъде доста по-удачно, ако беше взето или по-рано, или със задна дата.

* Център за либерални стратегии