Бобоков намекна, че прокуратурата е ровила в телефона на президента

Да се публикуват пълните разговори, настоя държавният глава

Румен Радев, сн. БГНЕС

Бизнесменът Пламен Бобков, чиито чатове се разпространяват от прокуратурата ежедневно, се усъмни, че разследващите са имали достъп до телефона на президента Румен Радев. В четвъртък вечер предприемачът изпрати до медиите позиция, в която заявява, че публикуваните по-рано от прокуратурата съобщения не са от неговия телефон.

"Това, което казах и продължавам да твърдя е, че нямам телефоните на президента в устройствата, иззети и задържани от Прокуратурата, а не че не го познавам или не съм си писал с него. Въпросът, който увисва в пространството и никой не желае да зададе е: Тогава от чий телефон, след като не е от моя, са взети въпросните щедро разпространявани чатове? Дали пък не е от телефона на президента?"", попита бизнесменът.

Публикувай всичко

Часове по-рано Радев призова прокуратурата да публикува "незабавно целия му "чат" с Бобоков.

"Селективното публикуване на отделни съобщения от г-н Пламен Бобоков до държавния глава без отговорите на президента създава внушения за нещо скрито и нередно", се посочва в позицията му.

Според държавния глава в обществен интерес e прокуратурата да публикува целия разговор.

Самият Бобоков не отрича комуникацията, но твърди, че тя не е била на мобилните устройства, които е предал на разследващите за експертиза.

"Това, което казах и продължавам да твърдя е, че нямам телефоните на Президента в устройствата, иззети и задържани от Прокуратурата, а не че не го познавам или не съм си писал с него", написа той.

Имунитет

Следенето, за което намеква Бобоков, би било незаконно, но не и безпрецедентно. По закон държавният глава има абсолютен имунитет и не може да бъде разследван в рамките на мандата си. В този смисъл не би следвало да е обект на подслушване, проследяване и т.н. Само преди няколко месеца обаче прокуратурата пусна СРС-та, в които се чува гласът на Радев. Президентът "протича" в разговор с командира на Военно-въздушните сили ген.-майор Цанко Стойков. Двамата обсъждат водена от КПКОНПИ срещу Радев проверка.

Разследването, в рамките на което е разрешено подслушването, не е срещу президента. Т.е. формално нарушение на закона няма.

Преди това главният прокурор Иван Гешев поиска Конституционният съд да разтълкува абсолютен ли е имунитетът на президента. Тезата на Гешев е, че законовата защита на държавния глава не пречи той да бъде проверяван за евентуално извършване на престъпление. Главният прокурор казва, че разследването срещу президента трябва да бъде спирано, докато той е на поста, а не прекратявано. Това дава възможност на делото да продължи след изтичането на мандата.

По един нов чат всеки ден

В четвъртък сутринта обвиняемият по аферата "Боклукгейт" бизнесмен показа чатове, за които твърди, че са с премиера Бойко Борисов.

Часове по-късно прокуратурата му отговори с нова порция чатове от телефона му.

Този път – с президента Румен Радев. За тези чатове прокуратурата намеква още от началото на делото. За президента се говори като "вероятно лице с имунитет". Разследващите не споменават името на държавния глава. В телефона на Бобоков обаче той е записан като "Prezident – Rumen Radev".

От прокуратурата изпратиха и скрийншот, на който се вижда контакт с името "Desi Radeva".

Във въпросната комуникация Бобоков разказва, че Сенатът в столицата на африканската държава Либерия Монровия е гласувал една от фирмите му "Приста Порт" да получи концесията на пристанище Бюканън в Либерия за 25 години.

Миналата седмица прокуратурата обяви съмненията си, че Бобоков се е опитвал да влияе върху назначенията на посланици. Чатовете му с президентския съветник Пламен Узунов касаят точно назначението на посланика в Нигерия. В началото на годината Бобоков му е изпратил бигорафията на Жоро Кираджиев с обяснението, че това е неговото предложение за Абуджа. Дипломатът е назначен.

Президентството обвини БНТ в манипулация

На този фон Прессекретариатът на държавния глава обвини БНТ, че не отразява цялата позиция на държавния глава и я интерпретира "манипулативно и с внушения".

"Според президентството в новинарските емисии на "По света и у нас" от 20.00 и 23.00 на 30 юни е "направено сериозно отстъпление от обективността и професионалните стандарти на журналистиката, чрез на практика едностранното отразяване на медийни публикации на прокуратурата", заявяват оттам.

Става въпрос за репортажите около разследването на прокуратурата за комуникацията на президентския секретар Пламен Узунов с Бобоков.

От президентството посочват, че отсъства позицията, че в "президентската институция няма и не се е провеждала процедура за помилването на лицето Петър Ненов".

На 30 юни прокуратурата разпространи още една част от комуникацията на Бобоков и президентския съветник и Узунов. В нея се обсъжда осъден в Румъния българин, който се опитва да си издейства помилване от президентската институция.

Позицията на президентството е формулирана като право на отговор.

БНТ: Няма да се превърнем в пресцентър

От БНТ обаче не приемат "забележката" и твърдят, че винаги са се старали да представят двете гледни точки по един случай.

"В централната емисия както чатовете, разпространени от прокуратурата, така и основната част от президенската позиция са представени графично. В предишния ден, в подробен, дълъг репортаж, също бе отразена позицията на президента по време на негово посещение в страна, а информацията от прокуратурата тогава беше сведена до секунди", посочват от БНТ.

"Всеки ден редакционният екип на БНТ има свободата да избира реда и начина на представяне на новините, воден единствено от професионалните си критерии. Затова не бихме желали да бъдем въвличани в напрежение между други държавни институции", допълниха оттам.

Пред Dnevnik.bg генералният директор на телевизията Емил Кошлуков коментира, че "не може политици и институции да се месят в редакционното съдържание на обществената медия".

"От президентството казват, че не е пуснат абзац от позицията им, но ако президентът, министър-председателят и председателят на парламента започнат да ни диктуват какво точно трябва да пускаме от думите им, ние се превръщаме в пресцентър, не в телевизия. Всеки репортер и редактор, когато предава материала си, прави обобщение, а не чете декларацията на когото и да е", посочи Кошлуков.

Точно такава принципна позиция се очаква от директора на която и да е медия, още повече обществена.

Проблемът е, че Емил Кошлуков се придържа към тази позиция само когато му изнася, както в случая с президента, докато в други ситуации – например с водещия на "Вяра и общество" Горан Благоев – използва недоволството на една институция (Светият синод), за да се опита да отстрани неудобния на властите водещ.

Споделяне
Още по темата
Още от България