Богатите в ЕС отказват увеличение на европейския бюджет

Европейските министри влязоха в спор с Европейската комисия за размера на бъдещите бюджети, предаде Би Би Си.

Комисията иска увеличение на разходите, свързано с разширяването на съюза от 15 на 25 страни - членки през май т.г.

Но поне шест държави, включително онези, които правят най-големите вноски в ЕС, настояват да се запази сегашното равнище.

Конфликтът е между нетните контрибутори, които се опасяват, че разширяването на ЕС може да им струва милиарди, и нетните получатели на европейски средства, които искат да запазят помощите.

Настоящият бюджет на ЕС е около 70 милиарда евро годишно или 0,98% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС.

Брюксел иска след 2007 г. размерът на бюджета да се увеличи до 1,22% от БВП.

Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Австрия и Швеция обаче искат лимит до 1% от БВП.

Германия, която е под натиск от Европейската комисия заради състоянието на икономиката ѝ, отхвърли като нереалистични предложенията на комисията за бюджета на ЕС.

"Има разминаване. Не може от една страна, да казваш: "Вие в Германия трябва да спестите пари и да намалите разходите", а в същото време да твърдите: "Вие трябва да давате повече пари на Брюксел"", каза в понеделник финансовият министър Ханс Айхел.

"Не може да поръчаш вода и да пиеш вино", добави той.

Британският финансов министър Гордън Браун също настоя за рестрикции на европейския бюджет, като предупреди, че предложенията на комисията може да струват допълнителни 29 милиарда евро годишно на страните - членки на ЕС.

Той каза, че бюджетът на ЕС трябва да е ограничен и преориентиран към подкрепа на приоритетите на съюза.
Комисията обаче отстоява предложенията си за допълнителни пари.

Председателят на ЕК Романо Проди каза, че той не може да извърши чудеса с ограничените фондове, като в същото време разширяването на ЕС е в ход.

Окончателно решение за бюджета на ЕС не се очаква по-рано от срещата на върха на ЕС през март.

Позицията на шестте държави има както политически, така и политически измерения. Тяхното писмо, с което се призовава за бюджетен таван в размер на 1% от БВП беше подписано само дни след провала на преговорите за новата европейска конституция през декември.

Затова според някои тази позиция може да се тълкува като отмъщение спрямо Полша и Испания - които са сред най-големите бенефициенти на европомощи - заради отказа им да отстъпят в битката за конституцията.

Би Би Си припомня, че най-голямото перо от разходите на ЕС отива за земеделски помощи.