Богомил Манчев: Инсталирането на беленските реактори другаде е прекалено скъпо

Преместването на произведените за АЕЦ "Белене" реактори на площадка в АЕЦ "Козлодуй" не е икономически изгодно и ще доведе до загуба на 700 млн. евро, похарчени за лицензирането на площадката и техническия проект на втората атомна централа, а отделно ще трябва да се похарчат още толкова за същите разрешителни, но за новото място. Това коментира председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев пред журналисти след закриването на годишния ядрен форум, организиран от БулАтом.

Преди това и директорът на дружеството "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" Любен Маринов изтъкна необходимостта от промяна на техническия проект, ако се реши беленските реактори да се инсталират на площадката на първата атомна централа.

"Всичко е предмет на технически решения", но "всяко едно ядрено оборудване, за разлика от такова за газови централи, се изработва за конкретна площадка", каза Маринов.

Други разчети от независими експерти по темата обаче не са представяни.

"АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" бе създадена покрай споразумението с американската компания "Уестингхаус" за изграждането на VII блок на ядрената централа. След като сделката пропадна, в момента продължава работата по лицензирането на площадка за нов реактор, която, както стана ясно от изявлението на енергийния министър Теменужка Петкова, може да "приюти" произведеното за спрения строеж на АЕЦ "Белене" оборудване, ако не се намери частен инвеститор за продължаването на този проект.

"Подаден е огромен обем документи в Агенцията за ядрено регулиране (AЯР) и чакаме административно утвърждаване на площадката за седми блок, което е най-ценния актив, тогава вече ще се решава как да се продължава" посочи Маринов. Той допълни, че отделно се чака произнасяне на Върховния административен съд по обжалването на екооценката на площадката от страна на природозащитни организации.

Ако се премести реакторът от "Белене" в "Козлодуй", ще изчезне апортната вноска от платен проект за 350 млн. евро, които са платени за лицензиране на площадката и още толкова за лизенцирането на техническия проект, каза Богомил Манчев. По думите му същите разходи ще трябва да се направят при бъдещо строителство на VII блок с наличното оборудване, за което миналата година НЕК плати 1.17 млрд. лв.

Отделно в интервю за сайта 3е-news Манчев оспори твърденията, че токът от АЕЦ "Белене" е скъп и бъдещият оператор няма да може да си изплаща евентуален заем за ядрения строеж. "На тази централа "Белене", поради това, че автоматизацията е на много по-високо ниво, на блок няма да работят повече от 450 човека. В момента в АЕЦ "Козлодуй" работят 4 хил. човека и 2 хил. са излишни. Ние продължаваме да ползваме енергетиката си като низ от социални дружества. В нашия бранш, в електропроизводството и минно добивната промишленост, при въглищата , сумарно имаме до 6-7 хил. човека излишни", посочи Манчев пред електронното издание.

От думите му става ясно още, че на разглежданата в момента за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" площадка няма как да се изгради по-евтино блок в сравнение с площадката в Белене.

Според него няма проблем при хипотетична цена от 10 млрд. евро на АЕЦ "Белене" да се тегли заем от 7 млрд. евро. Манчев изчислява, че при 3 процента лихва, първата година лихвата ще е 200 млн. евро, а при 16 млн. мегаватчаса производство с пазарна цена от 37 евро/МВтч , приходите от дейността ще са към 600 млн. евро.

"Оперативните разходи ще бъдат максимум 100 млн., 200 млн. има за лихви и 300 млн. ще останат за обслужване на кредита, защото това е смисълът на централата. От тези 300 млн. ще трябва да се плати данък печалба, защото така иска държавата, но няма да се платят, защото има амортизационни отчисления, които са повече от това число", обясни председателят на БулАтом и бивш собственик на инженеринговата компания "Риск Инженеринг", която е сред основните партньори на АЕЦ "Козлодуй" и работеше по АЕЦ "Белене".

Според него при продажба на оборудването на друга държава загубата ще е между 30 и 50 процента от платената цена. "Оборудването е уникално и може да го купи само един - Русия, която може да го внедри в някой от проектите, които прави. Те стартираха двата блока на АЕЦ "Бушер", където е пренесен проектът "Белене". Стартирани са проектите за 3 и 4 блок на АЕЦ "Куданкулам", оборудването е поръчано. Бъдещ проект, който обаче не се знае още дали ще стане е за АЕЦ в Йордания. Проектът там е едно към едно, като този за АЕЦ "Белене". Това са трите места, където в момента се прави точно копие на проекта "Белене". В трите проекта руската страна ще си иска цената, която е оферирала към онези държава и ако между нашата цена и онази цена има разлика, руската страна ще си иска от нашата държава да си плати разликата на "Росатом". Тогава "Росатом" ще си вземе оборудването, ще си го изследва в заводски условия, за да си гарантира, че е наред. Няма кой друг да го купи. Това съм го обяснявал сто пъти, а също и къде е "заровено кучето" – разликата в цената, откъдето руснаците си търсят печалбата. В това няма нищо странно", коментира пред 3е-news Манчев.

Според него, ако наесен докладът на БАН обоснове нуждата от нови ядрени мощности, вземе се решение за приватизация на АЕЦ "Белене" и в него влезе инвеститор, строежът "при много стегнати графици" може да бъде приключен през 2025 г.

Дефицит на кадри за ядрената енергетика

Точно за тази година ядреният бизнес изрази тревога, че ще има дефицит на кадри.

Има тревожна тенденция за двойно намаляване на броя на студентите, записващи ядрени специалности в български университети, и ако тя продължава, към 2025 г. при работещи изцяло безопасни и готови за експлоатация реактори на АЕЦ "Козлодуй" ще има липса на кадри, които да управляват тези блокове. Това коментира Любен Маринов, изпълнителен директор на дружеството "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", пред журналисти. Представители на АЕЦ "Козлодуй", на Българския атомен форум и на Техническия университет в София изразиха загрижеността си от спада на интереса към ядрените специалности, който добива все по-застрашителни размери.

БулАтом алармира за проблема от години. Сега на конференцията бяха изнесени данни, че в момента във всички ядрени специалности в университетите се обучават едва 80 души, а при евентуално изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ "Белене" ще трябват минимум 300 експерти за по-висшите нива на управление, и още стотици среден персонал.

"Трябват максимални усилия да привлечем кадри още от средното образование, което в момента е по-важно и от висшето, тъй като ако са минали през такова средно образование, те по-лесно ще отидат във висшето", коментира Любен Маринов пред журналисти.

Затова вече представителите на държавата, просветното министерство и бизнеса започват да узряват за съвместни действия за решаване на проблеми. Маринов оповести идея за създаване на ядрен клъстер, който да обедини различните институции и бизнеса в създаването на "инкубатор за ядрени специалисти". Идеята била на депутата от ГЕРБ и зам.-председател на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов, който по време на първото управление на ГЕРБ бе директор на АЕЦ "Козлодуй".

Маринов обаче посочи, че идеята все още се обмисля. "Топката е в нас, но трябва да обявим на обществеността проблемите ни", каза той. По думите му интерес от създаването на такъв инкубатор за кадри имат не само АЕЦ "Козлодуй" или бъдеща нова ядрена мощност, но и всички фирми, работещи като подизпълнители на ядрената централа. "Ако тя не работи и те няма да работят. Имаме Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО), което ще работи дълго след спирането на АЕЦ "Козлодуй". Има 450 реактора в света и бизнесът с извеждането на реактори от експлоатация е сигурен. Трябва да се пазят знанията и от тях да правим пари", коментира още Маринов.

Той посочи още, че "Козлодуй" е уникална площадка тъй като има реактори в експлоатация, такива които се извеждат и се работи за нови мощности.