Бойко Борисов: Българинът се видя в пари

"Бедният български народ... 80 000 на ден на почивка за Гърция. На ден. Не за празниците като цяло. Как да обработят (граничните служби, б. р.) 80 000 души? Каква система трябва да имаш? И въпреки всичко хората се справят. Просто българинът обича да пътува, видя се с пари вече, икономическият ръст си дава отражение, депозитите в банките растат и дойдат ли празници, виждате какво става – магистралите отесняха. Знам, че не им е много приятно да се приказва така, но това са фактите. Откъде са тези задръствания – от скъпия бензин или от кое? От ниските доходи? Дойде ли празник – всичко на почивка. И то всеки път. И то не само лятото. Дойде ли празник, винаги е така. Радва ме и то много, но искам и вие да го отчетете."

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на 4 септември – вторият от четирите почивни дни около Деня на Съединението в началото на септември.

Рубриката "Fact Check" на Mediapool и Студентски клуб "Дебати" към Нов български университет потърси отговора на въпроса вярно ли е твърдението на премиера или не.

80 000 на ден или на месец?

В наличните публични бази данни няма информация за пътуващите за Гърция българи с цел почивка само за ден. Такава информация обаче е налице за предишни периоди на месечна база.

Според Националния статистически институт (НСИ) за целия месец юли 2016 г. (за който е последната актуална информация) пътуванията на българи към Гърция с цел почивка и екскурзия са били 82 188. Общо пътуванията на българи към въпросната съседна държава, независимо от целта, през юли са били 117 413. Става дума за един от най-активните за туризъм летни месеци. Затова, ако наистина само за ден през септември 80 000 сънародници са преминали гръцката граница, както твърди премиерът, това би било ръст, който чупи всякакви рекорди.

През предходните години пътуванията на българите към Гърция за почивка дори за цял месец (септември) не са достигали 80 000, а в определени случаи дори са били много далеч от това число – например 27 056 през септември 2011 г., 50 991 през септември 2014 г. и 74 658 през септември 2015 г.

Що се отнася до основното твърдение – че българинът се е видял в пари, то всеки сам за себе си има отговор на този въпрос. За обществото като цяло обаче трябва да се разчита на статистиката.

Официалната заплата е нараснала с 35.8% за пет години

През последните години в България действително е налице устойчив ръст на доходите от труд.

Средната работна заплата в страната по последни данни на НСИ, които са за юни 2016 г., възлиза на 936 лв. Нарастването е значително за последните пет години. За сравнение, през юни 2011 г. средното месечно възнаграждение у нас е било 689 лв. Увеличението от 247 лв. е на практика ръст от 35.8% за петгодишния период.

Освен като ръст на дохода, който влиза в касата на домакинството, увеличението на средната работна заплата може частично да се дължи и на изсветляване на икономиката, например в резултат от ръста на минималните осигурителни прагове. Така на практика служителят не получава по-високо възнаграждение, но доходът му излиза на светло и се ползва от по-добри осигурителни права.

Данните обаче показват сериозни разлики в заплащането между различните сектори, което значи, че част от работещите са се "видели в пари" повече от другите. Например в далекосъобщенията средната заплата през юни тази година е била 2173 лв., във финансите – 1686 лв., но пък в хотелиерството и ресторантьорството – 575 лв., в административните дейности – 717 лв., а в строителството – 773 лв.

За пет години възнаграждението в най-високоплатения сектор – далекосъобщенията, е нараснало с 592 лв. на месец или с 37.44%, а в най-нископлатения – хотелиерството – с 35.3%, сочат изчисления на базата на данните на НСИ.

"От 2011 г. до 2016 г. законоустановената минимална работна заплата се е повишавала. Въпреки това тя продължава да бъде - както в номинално изражение, така и в стандарти на покупателна способност - най-ниската в ЕС. Предварителните оценки на българските органи сочат, че около 360 000 души ще бъдат обхванати от минималната работна заплата през 2016 г., което се равнява на приблизително 12% от работната сила", сочи пък Докладът на Европейската комисия относно задълбочения преглед и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 26 февруари 2016 г.

Финансовото богатство на домакинствата се е удвоило от 2008 г. насам

Финансовото богатство на българските домакинства е нараснало с 5.8 млрд. лв. само за една година (2015 г.) - най-голямото като абсолютна стойност увеличение след настъпването на световната финансова криза. Така в края на миналата година финансовото богатство е достигнало 65 млрд. лв. - това е сума, равняваща се на около ¾ от брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2015 г.

По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам, показва редовният доклад на "Индъстри уоч" "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" за първото тримесечие на 2016 г.
Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове, посочват анализаторите.

Според паричната статистика на Българската народна банка (БНБ) в края на 2015 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 42.59 млрд. лв., а в края на август 2016 г. - на 43.73 млрд. лв. За пет години нарастването е с внушителните 14.66 млрд. лв. Това е ръст от над 50%.

Българинът трупа и все повече пенсионни спестявания. Според доклада на "Индъстри уоч" над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г.

"За изминалите седем години парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции, остават в рамките на незначителните около 3% от общото богатство", изтъкват от "Индъстри уоч".

Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лв. спрямо 2008 г., изтъкват още анализаторите.

Икономическият ръст е приличен, инфлацията – ниска

Макроикономически в последната година и половина страната стои сравнително добре. Националната статистика отчете 3% ръст на икономиката през 2015 г. С това страната се нареди на 10-а позиция в Европейския съюз по този показател. Няколко международни финансови институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), италианската група "УниКредит" и др., дори повишиха първоначалните си прогнози за ръста тази година след добрите резултати за първите две тримесечия – растеж от по 3% на годишна база.

Трипроцентовият ръст от 2015 г. е и най-добрият резултат за годините след началото на финансовата криза.

Положителен фактор за домакинствата е и запазването на покупателната способност на парите в последните години. Например инфлацията за последните пет години (август 2016 г. спрямо август 2011 г.) е едва 2.3%.

"В рамките на последното десетилетие финансовото богатство на домакинствата в България се увеличава средно с 14.6% годишно, докато икономическият растеж достига 7.2% годишно в номинално изражение. Богатството на българите се разширява по-бързо от икономиката като цяло заради високата склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г.", посочва в свой анализ икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов.

Доходите растат, но си остават най-ниските в ЕС

"Разходите за труд на работодателите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС въпреки скорошните увеличения. През 2014 г. средните почасови разходи за труд в икономиката като цяло (с изключение на селското стопанство и публичната администрация) все още са били на най-ниското равнище, регистрирано в ЕС, но са отбелязали увеличение с 3 % от 2013 г. насам", се посочва в споменатия доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси от февруари 2016 г.

Според евроекспертите увеличението на общия размер на разходите за труд се дължи главно на плащането на по-високи осигуровки. Въпреки че трудовите възнаграждения и заплатите също са се увеличили леко, през 2014 г. техният дял в общите разходи за труд е намалял до 84 %. Разходите за труд са нараснали най-много в промишления сектор (с изключение на строителството), но са останали без промяна за сектора на услугите.

Според доклада растежът на номиналните заплати е бил по-голям от предвиденото заради действието на фактори като инфлацията, производителността и безработицата.

Достигаме 50% от европейските доходи през 2030 г.

Въпреки стабилната тенденция към увеличаване на доходите в България, те значително изостават от средните в ЕС.

Българските доходи ще достигнат 50% от средните в ЕС28 през 2030 г., ако темповете на нарастване на заплащането у нас се запазят, сочи един от изводите в Годишния доклад за 2016 г. на Института за икономически изследвания на БАН.

През последните 15 години има явен процес на догонване на доходите от труд в България в сравнение с тези в ЕС, като се наблюдава значително подобрение.

През 2001 г. в България средното ниво на доходи от заплати на семейство от двама възрастни, заети на пълен работен ден и с две деца, е близо 19 пъти по-ниско от средноевропейското равнище за същия тип семейство, сочат данните в доклада.

През 2014 г. това съотношение намалява на 6.2 пъти. Въпреки отчетения ръст обаче равнището на заплащане у нас през 2014 г. е под 1/5 от това в ЕС28.

Ако се допусне, че темповете на нарастване се запазят, то през 2030 г. заплащането в нашата страна ще бъде близо 50% от това в ЕС28, твърдят икономистите от БАН.

Пари има, но не за всички

Сегашният модел на икономически растеж не води до равномерно разпределение на благата от него, защото делът на бедните в България остава много висок, личи от данните.

Макар да намалява през последните години, делът на населението, живеещо в риск от бедност или социално изключване, в България през 2014 г. е бил 40.1% при 24.4% средно за ЕС28, сочи статистиката на Евростат. През 2011 г. показателят за България е бил още по-висок - на ниво 49.1%, а преди 10 години – над 60%.

В най-голяма степен бедността у нас се влияе от образованието. Хората с висше образование в риск от бедност през 2015 г. са били едва 5.5%, докато тези с ниско или без образование – 48.6% при около 25% средно за ЕС. Още повече, че делът на нискообразованите в риск от бедност се е повишил през последните пет години.

"Големият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и голямото неравенство, продължават да бъдат основно предизвикателство", се посочва в доклада за макроикономическите дисбаланси на ЕК.

Според документа бедността е най-често срещана при едночленните домакинства, самотните родители с деца на издръжка и домакинствата с три или повече деца.

Сред особено уязвимите на риска от бедност или социално изключване групи са възрастните хора - 47.8 % от населението над 65-годишна възраст са били изложени на този риск през 2014 г., което е най-високият процент в ЕС, където средната стойност е 17.9 %.

Сред ромското население процентът на застрашените от бедност е огромен – 87% по информация на Европейската комисия. Рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок в селските райони. 40.6 % от хората по селата са изпитвали тежки материални лишения през 2014 г. спрямо 25.9 % в градските райони.

"Една от основните причини за високия риск от бедност са ограничените разходи и слабата ефективност на системата за социална закрила за намаляване на неравенството в доходите. През 2013 г. общите разходи за социална закрила в България са били в размер на 18.5 % от БВП, което е далеч под средното за ЕС (29.8 % от БВП през 2012 г.). Последиците от ниските разходи се засилват от слабата ефективност на социалните трансфери за намаляване на бедността (България е държавата, чиято система за социални трансфери е трета по неефективност в ЕС) и от цялостния нисък достъп до качествени социални услуги", изтъкват още от Европейската комисия.

В България има много силно неравенство

В България доходът на 20-те процента най-богати е бил 7.1 по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2015 г., което е доста над средното ниво в ЕС (5.2 пъти през 2014 г.) и е едно от най-високите равнища сред всички страни членки. Освен това пропастта между двете категории бавно се увеличава, защото през 2011 г. разликата в доходите у нас е била 6.5 пъти, сочат данните на Евростат.

Хора в сериозни материални лишения в България, т. е. тези, които не могат да си позволят поне 4 от 9 изброени блага (да си платят наема или месечните сметки, да си отопляват жилището, да посрещнат извънредни разходи, да ядат месо, риба или протеини всеки втори ден, да си позволят седмица ваканция извън дома, да си купят кола, пералня, цветен телевизор или телефон), са огромен дял – 34.2% през 2015 г. на фона на 9.1% средно в ЕС. През 2014 г. обаче е настъпило сериозно подобрение, като делът на тази категория е паднал от 43% на около 33% по информация на Евростат.

Според разбивката на НСИ обаче хората, живеещи в лишения, са разпределени много неравномерно в регионите – от 20.9% в София и 21.8% в Монтана до 53.2% в Пазарджик и 47.9% в Кърджали.

Само 22% от българите живеят нормално във финансов план

Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която е 556.55 лв. на месец на човек към края на юни.

Това сочи традиционният тримесечен анализ на КНСБ за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров в края на юли 2016 г.

Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата.

Средствата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв.

За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31.3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34.1%.

Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива.

46.4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът ѝ е бил почти същият.

Едва 22.3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв.

Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите - по-богати.

По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4.2 млн. българи.

Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям.

Оценка

Твърдението на министър-председателя Бойко Борисов "Българинът се видя в пари" може да се определи като "частично вярно".

Действително през последните пет години има устойчива тенденция към повишаване на средните доходи от труд, а също и на минималната заплата. Има ръст на спестовността, а също и тенденция към известно намаляване на бедността.

В същото време доходите в България си остават най-ниските в ЕС, като перспективата средните нива в съюза да бъдат наваксани засега е силно отдалечена във времето. В България действително има умерен ръст на икономиката през последната година и половина, но моделът на този растеж в последните десетилетия всъщност облагодетелства една малка част от населението. Едва 22% от българите живеят нормално във финансов план. В същото време огромна част от хората – към 40%, живеят в риск от бедност. Това са предимно ромите, ниско образованите, възрастните и живеещите по селата.

Тоест, ако някой се е видял в пари през последните години, това е вероятно висококвалифицираната и добре платена работна ръка, но не и мнозинството от българите.