Бойко Борисов е отказал прием на бежанци

Премиерът Бойко Борисов е отказал на германския канцлер Ангела Меркел мигрантите, опитващи се да влязат в Германия, да бъдат връщани в местата, където са първоначално регистрирани.

Меркел е постигнала споразумение с 14 държави за връщане на мигранти, които в бъдеще достигнат границите на страната, ако първата им регистрация е в Гърция и Испания, предадоха световните агенции. Това са Унгария, Полша, Чехия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Финландия, Литва, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия и Швеция.

"Нашето споразумение е много добър сигнал за европейците, които губеха доверие в Европейския съюз", заяви чешкият премиер Андрей Бабиш след среща с френския президент Еманюел Макрон и премиера на Словакия Петер Пелегрини в Елисейския дворец. Според Макрон ЕС е демонстрирал единство по миграционния въпрос.

"Много ясно казах, че със стара дата не можем да приемаме мигранти, защото не сме виновни, че сме последни в ЕС... Винаги съм казвал, че Германия е моторът на Европа. Винаги съм казвал, че последното десетилетие канцлерът Меркел е допринесла за просперитета, и то в пълния обем, на цяла Европа, не само на Германия. Разговарях миналата седмица и с премиера на Бавария. Били сме винаги най-солидарни. Само че аз солидарността я разбирам по друг начин - всяка държава да си носи отговорността за границата. Говоря за външните държави", заяви Борисов пред журналисти по повод срещата на лидерите на ЕСв петък

На нея бяха обсъдени общи мерки за ограничаване на миграцията. Лидерите на ЕС се съгласиха да създадат съвместни центрове за мигранти и да ограничат техните движения в ЕС, но тези действия ще се изпълняват на доброволна основа от държавите членки. Освен това се споразумяха да укрепят външните граници и да увеличат финансирането за Турция, Мароко и други северноафрикански страни, за да предотвратят миграцията към Европа. Канцлерът на Германия Ангела Меркел, заяви след срещата, че нито един кандидат за убежище не може да избира европейската страна, в която да кандидатства за защита.

"Да, когато вълната дойде, всички бяхме неподготвени, но в България по най-бързия начин две правителства подред започнаха да изграждат съоръженията, изградиха ги, над 230-240 км. Инвестирахме в полиция, жандармерия, сменихме закона, пратихме армията. Получихме и финансова помощ от Европейската комисия“, припомни премиерът.

По думите му усилията на България плюс работещото споразумение между ЕС и Турция са гарантирали външните граници на ЕС, което Борисов определи като солидарност.

Според премиера три мерки трябва да действат едновременно и да влязат едновременно. "Първата - осигуряване категорично на външните граници на ЕС чрез финансова помощ, хора, техника за Гърция, Италия, Испания и България. Едновременно с това да се преговаря с държави, без да им се назовават имената, извън Европа, където да се направят такива "горещи точки", за да може хората, които си мислят, че могат да намерят работа и препитание в Европа, да отидат там".

Борисов отново повтори тезата си, че мигрантите трябва да се разделят на такива, които бягат от войни и икономически. Това не е едно и също, смята той.

"Самите ние, когато българи отидат в Европа, тихомълком си връщаме доста от нашите сънародници, които не се занимават там с това, за което законът повелява. Третото е да се говори за вторичното преразпределение в Европа. Сиреч, ако една държава е изпуснала мигрантите, минали нелегално, не си е изпълнила ангажиментите, тогава разбирам да се върнат. Но тези, които са влезли по официален път, съгласно всички споразумения, и са отишли да търсят препитанието си в Европа, една част първо по какъв начин ще бъдат върнати и второ, защо ни наказват за нашето усилие и усърдие“, попита Борисов.

Той припомни, че е предложил за един или за шест месеца да бъде спрян достъпът до ЕС, за да бъдат решени спокойно всички тези проблеми.

"Ако някой има нужда от тези мигранти и ги заяви, ние сме ги регистрирали, да ги вземе. Ако не, защо ние, без да бъде решен въпросът с външните центрове, трябва да бъдем наказани?", попита Борисов.

"Аз съм за солидарност, но пак казвам, когато решим всичко това заедно сядаме и казваме какво да правим с тези, които са в Европа. Аз не мога да си позволя да поема риска, защото този риск е толкова дългосрочен след това, толкова до непоправими последици може да има за нашата страна и за хората в България, че аз не мога да си го позволя. Видях доста реакции – не им се хареса на една част от колегите, други ме аплодираха, но мисля, че това устройва би трябвало да устройва всички“, каза още Борисов. Посочи, че затова 6 месеца се е работило върху промяната в Дъблинското споразумение.

"И пак казвам - винаги съм се прекланял и публично пред хуманността на Ангела Меркел, защото тя пое тежестта на всички. През България са преминали преди няколко години 60 000 души - 20 000 по времето на БСП, 40 000 по наше време, докато станат загражденията. От Унгария са сигурно двойно повече, но Германия ги прие, понесе този пасив. Разбира се, че трябва да бъде солидарни, но след като решим и другите две теми“, поясни Борисов.

"Към тази дата единственото, за което се говори активно е преразпределението. Да, реши се да се плати на Турция. Но до вчера и днес още не сме платили. Само на добра воля към България изпълняват ангажимента“, коментира още Бойко Борисов.

В писмо до лидерите на двете партии, коалиционни партньори на Християндемократическия съюз в Германия, Меркел ги информира за резултатите от срещата на върха на ЕС, на която бе договорено споразумение за миграцията между европейските лидери.

Меркел пише, че Германия е готова да изпрати служители на федералната полицая в България да помагат за укрепване на охрана на външните граници на Евросъюза. При договаряне на тази мярка с България това допълнително ще ограничи броят на хората, влизащи в страните от Шенгенското споразумение, добавя тя.

"Ние ще укрепим силите на (граничната агенция) ФРОНТЕКС, разположени в Гърция по границата с Македония и Албания", се казва в писмото.

На Гърция и България трябва да бъде помогнато за укрепване на граничните им полиции, посочила Меркел, която планира прилагане на тези мерки в края на август. "Ние също така трябва да бъдем готови за подкрепа, ако е необходимо, на Словения и Хърватия, що се отнася до защита на границите", отбелязала канцлерката.

Вътрешният министър на Меркел Хорст Зеехофер от баварския Християнсоциален съюз даде на канцлерката срок до 1 юли да вземе мерки за възпиране на мигрантите, идващи в Германия - в противен случай може да се стигне до разпад на нейната управляваща коалиция и прекъсване на четвъртия ѝ управленски мандат.