Бойко Борисов е с по-голям потенциал на балотажа

Не може да се каже, че е била неочаквана, тъй като всички изследвания си показваха победа за Бойко Борисов. При тази избирателна активност, която ще се окаже около 36-37 %, той реализира потенциала си. Може би при по-висока активност щеше да има и повече. Тук изненада няма. Но искам да отчета също така, че подобна активност е характерна за София, подобни проценти бяха реализирани и на предните местни избори през 2003 година.

Това, което се получи, следствие на антипартиен вот ли беше?

Има и такъв елемент, но антипартийният вот не беше реализиран толкова с гласуване за Бойко Борисов, а чрез негласуване. Макар, че и във вота за него има и такъв елемент.

Царят на тези избори с двама кандидати ли и игра и може ли да се каже, че той отново спечели изборите?

Аз не мисля, че той игра с двама кандидати. Особено във финалната фаза на изборния процес той доста силно се ангажира с кандидатурата на Милен Велчев. Е, може би не толкова, колкото щабът и самият Милен Велчев биха желали, но той се ангажира с тази кандидатура, въпреки че няма да се учудя, ако на балотажа, той припознае и Бойко Борисов като свой кандидат. Това е един начин по-безболезнено да се приеме слабото представяне на първия тур.

Направи впечатление, че НДСВ имаха готов отговор. Още на пресконференция съобщиха своето решение да подкрепят Борисов, което явно е било взето предварително със съзнанието какво ще се случи. Как тълкувате подобно поведение?

Малко ми е странно от гледна точка на поведение на партия, която все пак се опитва да се държи като въплъщение на либерализма. Това, че Бойко Борисов има нещо общо с НДСВ, две мнения няма. Бих казал, че обръщането към Борисов е обръщане на НДСВ към онази стилистика, с която те спечелиха парламентарните избори през 2001 година и която в крайна сметка беше доста далече от последователния европейски либерализъм. Имаше повече елементи на популизъм, но това си е техен проблем. Аз не вярвам от тези движения НДСВ да спечели нещо извън някакви привидности и възможността в един момент те да кажат – ето спечелихме София. Но едно е ясно, няма как НДСВ да спечели кметските избори в София след този резултат на първия тур. Реален печеливш би бил Бойко Борисов и даже не толкова той, колкото онези, които стоят зад него, онзи елемент от сивите икономика и политика в българското общество.

Какъв е ресурсът на двамата кандидати, които стигнаха до балотаж? Има ли шанс Борисов да привлече този блуждаещ син електорат към себе си?

И двамата имат нереализиран потенциал, който се подчинява на съвсем различна логика и в съвсем различни сегменти от гражданския живот. Потенциалът на Татяна Дончева е най-вече в левия електорат в столицата, който в една значителна част не гласува и в не малка част припозна други кандидати на първия тур. Това не е потенциал за пренебрегване, особено при очакване на втория тур избирателната активност да бъде още по-ниска. Потенциалът на Бойко Борисов също е на лице. Не съм много съгласен с оценката, която прозвуча, че той е достигнал тавана си. Основният му потенциал са гласовете на дясно ориентираните софиянци, които биха го приели като алтернатива срещу “лявата заплаха”. Все още има хора, които мислят и в такива термини. Моите очаквания са да се реализират тези пропорции между двамата, които констатирахме и на първия тур. Много трудно ми е да си представя, че истински десни гласоподаватели в София ще бъдат мотивирани да участват на втория тур на изборите. Бойко Борисов в голяма степен не е приемлив вариант за десните за кмет на града. Основният сблъсък ще бъде изнесен на основата промяна срещу статукво.

Кой ще бъде в този случай статуквото?

Не се съмнявам, че Татяна Дончева ще се опита да обясни какво стои зад Бойко Борисов като политически и икономически влияния и няма да е много трудно да развива аргументация, че той е олицетворение не на видимото, а на невидимото софийско статукво. Това е доста силна теза, ако успее да я развие. Имаше вече и анонс за това. Бойко Борисов в контекста на едни такива атаки ще трябва да обяснява в какво ще се състои неговата генерална промяна освен, че от генерал е станал цивилен. В това ще се състои основната престрелка в малкото оставащо време до балотажа. Върху тази теза Татяна Дончева би могла да подобри постижението си, ако обясни на софиянци, че тя в много по-голяма степен е алтернатива на статуквото.

Кой според вас има по-голям шанс? Може ли да се очаква за Дончева да гласуват и десни избиратели?

Тя и на първия тур имаше подкрепа, макар и не толкова забележима, от симпатизанти по-скоро на десни партии. Това се случи най-вероятно, защото нейният език е доста близък до традиционната дясно-демократична гражданска риторика, риторика, която никога не е била характерна за левицата. Това, което Дончева говори, сме го чували от граждански активни говорители в дясното политическо пространство, но все пак много ще е трудно за автентичния десен електорат да гласува за кандидат, който е ясно подкрепен от БСП. Това е много трудно решение. Това означава част от десните да гласуват по-скоро рационално, а не емоционално. Наистина в дясно мислещата част на София ще има сериозна драма и аз подозирам, че мъката на тази драма за кой да се гласува, по-скоро ще ги накара да се въздържат от гласуване. Приносът на тези избиратели към ситуацията, в която който и да спечели при избирателна активност около 20 %, ще бъде да се развали удоволствието от победата. По-голям шанс да спечели на този етап има Бойко Борисов.

Стана ли най-накрая ясен лидерът в дясно, този диалог ли им изяде главата и може ли да се каже, че кризата там е достигнала апогея си?

Кризата в дясно се вижда не само в София, те се видя навсякъде в страната, където имаше избори. На много малко места десницата успя да се обедини, в повечето градове тя игра разединена поне на 2-3 части и постиженията не са особено добри. Колкото и парадоксално да звучи в този контекст, най-добре представящите се партии на тези избори са БСП и НДСВ. Това са партии, които в една тежка ситуация за управляващата коалиция пак успяват да спечелят. Значи след като дори в такава ситуация десницата няма нито едно знаково постижение, където и да е то, това очевидно е белег за много сериозна и може би фатална за някои от десните формации ситуация.

Общо взето само Демократи за силна България могат да видят след тези местни избори някакви оптимистични за себе си, но не и за цялата десница, последици. Колкото до диалога, не знам, мисля че кризата е много по-дълбока. Това е криза и в идеите, и в ценностите, и в персоналното измерение на политическия продукт. Има нужда от години, от нови лица, за да бъде изживяна тази криза. Десницата се оказа много неподготвена и лишена от инструменти, за да се справи с предизвикателството, което им отправя НДСВ – една политическа формация с доста люшкаща се идеология, ту дясна, ту лява, ту центристка. НДСВ се оказа най-дестабилизиращия десницата политически фактор. Дори БСП не успя да обедини дясното и вече не знам какво би успяло.

Общ кандидат в София щеше ли да произведе по-добър резултат от сбора на процентите на Гаврийски и Герджиков?

Аз смятам, че да.

Нямаше ли Гаврийски да бъде отново нападнат, че е статукво, ако бе подкрепен от СДС?

При определен стил на подкрепа, да. Но при всички случаи имаше повече шансове. Все пак в информираната и мислеща дясна публика в София е всеизвестен факт, че ДСБ в последните години е решително извън този модел “Софиянски”. В Столичния общински съвет групата на ДСБ се държи като най-радикален опонент на модела “Софиянски”. Не всички това го знаят, но това можеше да стане достояние на хората. Така че дори и ДСБ пропусна много шансове в тази посока. Ако Бойко Борисов се окаже новия кмет на София, се появяват нови шансове на десницата. Появява се възможност по-реално да се скъса с традицията “Софиянски” и да се превърне в по-значим опозиционен елемент, по-ясна алтернатива на логификация на статуковото, което ще настъпи, ако Бойко Борисов стане кмет.

Излиза, че Софиянски навреди най-много на десницата от всички нейни лидери досега?

Да, може и така да се каже, но не знам дали е само той. Много конкуренти има за това кой най-много е навредил на десницата. Както Софиянски, така и Костов носи вината и другите ключови лица, които сега са в ОДС. Те пък от своя страна ще търсят вината в НДСВ и деструктивната му роля върху партийната система в България. Общо взето единственият, който е невинен по отношение на кризата в десницата, е БСП. Всички останали са съпричастни към кризата им. БСП им помага и продължава да им помага, но без особена полза.