Бойко Борисов обеща да не закрива болници, докато e на власт

"Болници в мое управление няма да закрия", декларира премиерът Бойко Борисов пред Сдружението на общинските болници в четвъртък и разпореди на здравния министър Кирил Ананиев до петък да изготви и представи предложение с конкретни решения на проблемите в общинското здравеопазване.

Повод за срещата е ескалиращото отново недоволство на общинските лечебни заведения, които от години затъват в порочния кръг на лошо финансиране, ниски заплати, отлив на кадри и все по-затихващи функции, което допълнително намалява приходите им от здравната каса. Така вече около двайсетина общински болници вече бяха закрити в трите мандата на Борисов.

Не е изненадващо обаче, че сега ще се търсят пожарникарски мерки за спасяване на положението, като се имат предвид наближаващите местни избори.

В четвъртък от Сдружението на общинските болници припомниха, че точно година след като работещите в 20-тина лечебни заведения излязоха на протести с искане за целенасочена политика за тяхното спасяване, нищо не се е променило. Медицинските сестри там продължават да работят на заплати близки до минималните, заради което подават колективни оставки. Финансовите лимити на общинските болници са орязани. Според сдружението тези болници са дискриминирани и получаваните от тях средства не отговарят на ангажимента им да обслужват здравно близо 2 млн. българи.

Общинските болници в страната са стотина и към средата на миналата година са с дългове за малко над 100 млн. лева, 43 млн. лева от които – просрочени.

"Всяка година увеличаваме парите, затова искам решение"

"Болници в мое управление няма да закрия. Парите за здраве се увеличават всяка година и затова искам решение. Не приемам сестри и лекари с години трудов стаж, които всеки ден ни лекуват и помагат, да се чувстват без подкрепа", е казал Борисов на срещата, в която са участвали още управителят на НЗОК Дечо Дечев и вицепремиерът Томислав Дончев, съобщи правителствената пресслужба.

"Правителството ще търси финансови възможности да дотира общинските болници, на които средствата не достигат", е обещал още премиерът.

Обещанията на Борисов, че болници няма да се закриват и държавата ще ги дотира, са в пълен противовес както със законите, така и с предизборните ангажименти и заявките на трите му правителства за необходимост от регулации срещу постоянно разрастващия се брой болници. Именно за да се противодейства на експанзията от новоразкриващи се болници, беше приета Национална здравна карта, въз основа на която се позволява НЗОК да не финансира всички болници и отделения в страната, а само онези, от които има потребност. Отново поради страх от недоволство обаче тази мярка не се прилага.

Ангажиментът да се дотират болници пък е в противоречие с принципите, по които функционира здравната система, тъй като държавните, частните и общинските болници са равнопоставени пред закона търговски дружества. Те се издържат от приходите си от НЗОК, а собственикът (държавата, общината и частния собственик) могат да инвестират за купуването на апаратура и ремонти в тях. Общинските болници получават и около 30 млн. лева годишно от МЗ за спешна, психиатрична помощ, хемодиализа и по методиката за работа в отдалечени и трудно достъпни райони. Но директно подпомагане на дейността им би се третирало като непозволена държавна помощ, заради което България може да бъде санкционирана от ЕК.

Затова и досега Министерството на здравеопазването предлагаше само косвени мерки за преструктуриране или налагане на определени финансови правила, по които да функционират общинските болници, защото то не е техен собственик. Много от общините пък не могат да инвестират и развиват болниците си, защото също страдат от недостиг на средства.

Мерки "на пожар"

След заръката на Борисов обаче от Министерството на здравеопазването обявиха, че разработват пакет от мерки в подкрепа на общинските болници. Ще бъде направен финансов анализ на всяка една от тях.

"Договорихме да представим утре до обяд на премиера конкретни мерки, с които да окажем помощ на общинските болници в затруднено финансово състояние. В момента вече работи екип по този въпрос", обяви по-късно Ананиев.

По повод оплакване от общинската болница в Карлово, че финансовите ѝ лимити за хемодиализа и раждания са орязани, Анаиев отрече това: "Лечебното заведение има общ размер на разходи, определен на месечна база, в който да извършва своята дейност. Няма такова нещо с отказани раждания заради липса на осигурен ресурс. Същото се отнася и за хемодиализата".

По-късно по спешност беше вдигната цената на една от клиничните пътеки, по която масово работят общински болници. "Днес с Българския лекарски съюз и Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса подписахме анекс към рамковия договор за медицински дейности за 2018 г., с което върнахме високата цена на клинична пътека №56 за неврологични заболявания, по която основно работят общинските лечебни заведения. Цената беше намалена от 500 лв. на 300 лв., сега отново е 500 лв., защото сметнахме, че пътеката е подценена и не отговаряше на реалните разходи, които болниците извършват“, съобщи Ананиев пред депутатите от парламентарната здравна комисия.

Той каза още, че с първоначалния вариант на рамковия договор е било прието районните здравноосигурителни каси да формират резерв на средствата за болнична помощ. "На днешната среща с лекарския съюз се разбрахме Надзорният съвет да обмисли премахване на буфера, т.е. да се разпределя цялата сума на болниците, така че лечебните заведения да са наясно с цялостния си бюджет“, обясни Ананиев. 

От думите му стана ясно още, че МЗ ще повиши парите, които плаща на болниците по методиката за субсидиране.

"Общинските болници имат своето място в системата на здравеопазването ни. Тяхното състояние обаче зависи от управлението им, отношението на съответната община и мениджмънта. Законодателството е такова, че механизмът за финансиране на тези лечебни заведения е свързан както със здравноосигурителния модел, така и с методиката за субсидиране на лечебните заведения на МЗ. Ето защо една от мерките, която може да подпомогне стабилизирането им, е преразглеждането на дейностите по методиката и по-доброто им остойностяване. Това и ще направим“, каза Ананиев,