Бойко Борисов поиска мониторинг върху всички съдебни системи в Европа

"Мониторингът, който го има върху България, да го има върху всички съдебни системи, призова премиерът Бойко Борисов в словото си при откриването на престижната Международна конференция на правосъдните министри на 47-те държави членки на Съвета на Европа.

Темата на форума е "Укрепването на независимостта и безпристрастността на съдебната власт като предпоставка за върховенството на закона". Той се провежда в българската столица по инициатива на предишния правосъден министър Христо Иванов

"Мониторингът, който го има върху България, да го има върху всички съдебни системи, защото обикновено държавите, които са с най-развита съдебна система най-лесно признават своите грешки и какво трябва да се промени", каза Борисов с уточнението, че така по-изостаналите можели да се учат от този опит.

Той обясни, че в България "много обичаме да казваме как е в другите европейски страни", затова на конференцията можело "от първоизточника да се разбере как работят по-напредналите от нас държави". Той увери партньорските държави, че България полага много усилия да се реформира.

"Заедно с хората от съдебната власт, министърът на правосъдието подготвя такива промени, които да бъдат в унисон не само с това, което очаква българският народ, но и това, което вашият план (на правосъдните министри от Съвета на Европа -бел.ред.) се надявам да предвиди”, каза Борисов.

Той допълни, че правителството вярва в професионализма на министъра на правосъдието Екатерина Захариева.

България е вече десета година под наблюдение на Европейската комисия заради липсата на резултати от борбата с корупцията и организираната престъпност. Не е толкова популярен мониторингът върху България от страна на Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който започна през 2009 година. Наблюдението на ПАСЕ се наложи заради множеството сигнали за купуването на гласове на изборите, спечелени от ГЕРБ, както и заради липсата на резултати от борбата с корупцията.

Тезата на Борисов за мониторинга върху всички съдебни системи повтаря основния акцент от PR-операциятa на българските евродепутати в Брюксел от средата на март. Тогава хората на ГЕРБ, БСП и ДПС, заедно и с главния прокурор Сотир Цацаров се обявиха срещу "вредното" европейско наблюдение. Тезата им бе, че мониторингът върху България трябва да бъде отменен или да има такъв върху всички държави в ЕС, защото корупция имало навсякъде.

Още тогава бившият правосъден министър Христо Иванов напомни, че във всички държави има корупция, но само в България "корупцията си има държава".

Захариева: Още не сме, където трябва

"В България няколко пъти се извършва реформа в съдебната система, но все още не сме там, където обществото очаква", каза на свой ред правосъдният министър Екатерина Захариева. Тя призова за активно участие на магистратската общност в реформата.

"Ако съдебната власт не е коректив, обществото става чувствително. Принципът на разделението на властите се основава на взаимното им сътрудничество, но това взаимодействие следва да е в полза на обществото и всяко изкривяване нанася удар срещу демокрацията”, допълни тя. Според нея проблем с независимостта има не само България, но "редица други държави-членки на Съвета на Европа".

По отношение на нашата страна тя каза, че са били извършени съществени реформи, които "във висока степен отговарят на стандартите и препоръките на Съвета на Европа, включително и тези на Венецианската комисия (която е органът за оценка на законодателството на страните от Съвета на Европа-бел.ред.)".

Оценката на Екатерина Захариева не е точна. България наистина преструктурира своя Висш съдебен съвет (ВСС), както препоръча Венецианската комисия.

В същото време парламентът, начело с ГЕРБ, напълно пренебрегна съвета за осигуряване на мнозинство на съдиите в тяхната собствена колегия във ВСС. Така контролът върху кадрите в съда бе оставен на членовете на съвета, избирани с политическа протекция. Това се случи за сметка на контрола върху прокуратурата, който бе поверен изцяло на главния прокурор.

Венецианската комисия настояваше за точно обратното – независимост за съдиите и отчетност за прокурорите. Комисията препоръча дори радикалната идея за въвеждане на политическа санкция при избора на главен прокурор, за да има кой да носи отговорност за неговите действия. Това предложение дори не бе обсъдено.