Бойко Ноев: На България и Северна Македония е нужно стратегическо търпение

Бойко Ноев: На България и Северна Македония е нужно стратегическо търпение

През последните 30-тина години отношенията между България и държавата, която днес се нарича Република Северна Македония (РСМ) преминаха през много превратности. Несбъднати надежди за бързо и лесно преодоляване на тежкото наследство, както и грешки имаше и от двете страни, имаше романтика и разочарования. Дали те са били резултат от наивността на политически елити и лидери, хитруване, или недалновидност, вече не е толкова важно.

Нарастващото напрежение около невъзможността РСМ да започне преговори за членство в ЕС е напът да нанесе дълготрайни вреди на отношенията на тази млада самостоятелна държава с България. Щети ще има и за самата България, чиито днешни управници все още не могат да убедят съюзниците си от ЕС, че нашият интерес Западните Балкани да станат част от Съюза бледнее пред отговорността за опазване на хилядолетния фундамент на българската държава.

Елитите на РСМ не могат да извървят своите решителни крачки към желаната цел и имат своите обяснения- последствията от пребиваването им в прегръдките на бивша Югославия, довели до дълбоки антибългарски промени и наслоения. Те искат време за промяна и това е напълно разбираемо.

Трябва да бъде разбрано и изтрезняването на българските политически елити, че страстта да се вземат дългоочакваните политически решения и да се прегърнем час по-скоро с братята от РСМ в Европейския съюз може да причини една прибързаност, която да доведе до обратното - до отчуждение и разочарования.

Отговорност за днешната ситуация носят българските управници и еднолично министър-председателят Бойко Борисов. Пренебрегвайки реалностите, той създаде в РСМ, а и у някои европейски лидери очаквания, че сложните проблеми между двете държави могат да се решат на чаша кафе, с прегръдки и целувки, и даже по телефона. В легитимното си желание да остане в историята като политик, който е надскочил всички свои предшественици, Борисов пое на лично управление, освен всичко останало в държавата, и някои стратегически направления на външната ни политика, които до неговото идване на власт са били като желязно правило продукт на колективното знание и умения на поколения български държавници. Борисов наруши това правило и в отношенията на България със РСМ.

Отговорност носят и политическите елити на РСМ. Заев каза "хоп" преди да е прескочил летвата. Прибързаните обещания, че РСМ изведнъж ще мутира генетичните си връзки, очакванията, че хората в България са готови да забравят корените си в името на международното положение, са напът да изиграят лоша шега не само на Заев, но и на други политически лидери. Кредитът на доверие, който за пореден път искат от България, е изчерпан, а кредитното досие е повече от лошо.

Най-голямата грешка, която правят и Заев, и Борисов е изкушението да търсят арбитър и помощ на международното поле. В очите на нашите съюзници това прави и двете страни да изглеждат слаби и неспособни да решат сами двустранните си въпроси. За Заев това е обяснимо със самото му политическото му оцеляване, вероятно и с политическа му младост. Той и неговите другари не са чужди на заблудата, че могат да прегънат България с международен натиск. При Борисов за пореден път се разкрива задълбочаващото се неумение да управлява сложни обществено-политически процеси и страхът му да поема отговорност в критични моменти. Особено вредно е е засилващото се изкушение на премиера Борисов да търси решения на своите проблеми (и то не само по този въпрос), при "по-големи" батковци и каки в чужбина, което носи допълнителни унижения за България.

Днес е важно и двете страни да предприемат спешни стъпки за ограничаване на щетите, които сами си причиниха.

Първо, управниците на България и РСМ трябва да осъзнаят своята съвместна отговорност за провала на това прибързано начинание, наречено начало на преговорите на РСМ за членство в ЕС. Вредно е както за България, така и за РСМ да вкарват нерешените си политически противоречия в ЕС. Двете страни трябва честно да признаят пред държавите от ЕС, че не са готови да обещаят, че структурни двустранни проблеми няма да се промъкнат в дневния ред на Съюза. Тези проблеми само ще се задълбочат в хода на евентуален преговорен процес за членството на РСМ. България носи своята отговорност да допринася за изпълнението на актуалния дневен ред на ЕС, който и без това е натоварен с наследени и очаквани проблеми и не може да допусне нови раздори в европейското семейство. Един такъв подход ще донесе облекчение сред съюзниците ни, за много от които форсираното интегриране на Западните Балкани е преждевременно и проблемно.

Второ, ръководителите на РСМ трябва да намерят начин да започнат да разясняват на своите граждани защо процесът бе докаран до задънена улица. Хвърлянето на вината върху България е контра-продуктивно. Въпросът за началото на преговорите за членство в ЕС постепенно трябва да се свали от непосредствения дневен ред в РСМ. Това, или следващото правителство трябва да направи най-после една политическа равносметка на отношенията с България откакто са независима държава и да се начертае една реалистична политика за успешно постигане на стратегическите си цели.

Трето, следващото българско правителство и парламент трябва да поставят отношенията с РСМ по-високо в приоритетите си. Трябва да е кристално ясно, че романтичният период е приключил. Общата история не може да бъде предмет на преговори- тя е такава, каквато е. За всички е видно, че признатата общност на историята сама по себе си не е достатъчно лекарство за общите политически главоболия. Проблемите между двете днешни самостоятелни държави са политически и очакването, че историците ще ги решат, е бягане от отговорност.

За да не се повтарят и потретват горчивите уроци, двустранните отношения трябва да легнат не върху костите на Гоце Делчев, а върху здрава договорна база. Времето на политическите декларации и пожелания изтече. В интерес и на България и на РСМ е взаимните договорености и ангажименти да бъдат недвусмислени и ясно измерими, а тяхното изпълнение- предмет на обективен мониторинг и доказване. За всички стана ясно, че без нов, всеобхватен, Междудържавен договор между Република България и Република Северна Македония двете страни няма да могат да започнат преговори за членство на РСМ в ЕС, така че един ден да бъдат заедно в Съюза и в неговите институции. Не Анекси, не Декларации- нов Договор. Този договор трябва да надгради и конкретизира съществуващият от 1 август 2017 г. и да отвори чист европейски път за РСМ.

Четвърто, и двете страни трябва да прекратят политическата си припряност. Нужно е стратегическо търпение. За България то е задължително и тя може не само спокойно да си го позволи, но и да го сподели с братята от РСМ. Стратегическото търпение би създало условия и гаранции България и Република Северна Македония да имат не само обща история, но и общо европейско бъдеще.

*Публикуваме позицията на бившия министър на отбраната и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев от агенция "Фокус"

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?