Бойко Ноев подозира руски саботаж във взривовете във "ВМЗ Сопот"

Министърът на икономиката тайно подготвял приватизация на оръжейния завод

Бойко Ноев, Снимка: Архив

Посещението на руски гражданин, който е идвал в България две седмици преди отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, съвпада с два взрива в оръжейния завод "ВМЗ Сопот" през март и април 2015 г.

Това заяви в интервю за БНР бившият военен министър и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев, който предположи, че може да има връзка между посещението на руския гражданин и взировете.

На 21 март 2015 г. избухна взрив в склад за боеприпаси на "ВМЗ-Сопот" в района на село Иганово. По-малко от месец по-късно – на 14 април 2015 г., избухна нов взрив край Иганово – този път в цеха за боеприпаси на ВМЗ. И в двата случая нямаше пострадали.

Официалната версия за взировете беше производствена авария, но неофициално се твърдеше, че се работи и по версията саботаж от конкуренцията.

"Моето очакване е тази или следващата седмица в публичното пространство да се появят нови имена на руски граждани, които са присъствали в България. Разследващите във Великобритания, които сериозно се грижат по този въпрос, са установили, че има поне още едно лице, което идвало в България две седмици преди да бъде отровен Гебрев. Това съвпада с взривовете в заводите в Сопот. През март и април 2015 година в Сопот има два пъти мощни производствени аварии - два взрива. Това съвпада с пребиването на това лице. Сопотската площадка е изцяло държавна собственост. Очевидно има много обстоятелства и факти, които навеждат на мисълта, че представители или хора, свързани по някакъв начин с Русия, участват в едни дейности в България, които са насочени против българската оръжейна индустрия", заяви Ноев пред националното радио.

Каракачанов отрича

Действащият министър на отбраната Красимир Каракачанов обаче отрече подобна хипотеза.

"Нямам информация, че представител на чужда държава е организирал взрив на площадка на "ВМЗ-Сопот". Няма такива данни", категоричен бе Каракачанов пред БНР.

На въпрос дали чужда държава се опитва да влияе върху българската оръжейна индустрия, Каракачанов отговори, че за последните 30 година не една страна се е опитвала да спъва развитието на българския военно-промишлен комплекс.

"В миналото България беше седма-осма в света по обороти на продадено оръжие. Последните години, всъщност – през всички тези години – загубата на пазари са придружени от опити от страна на Русия да постави въпроса за т.нар. лицензи", коментира Каракачанов.

Спорът с Русия за оръжейните лицензи

Вицепремиерът опроверга твърденията на Бойко Ноев, че България се е съгласила въпросът за лицензите да бъде обсъждан.

"Има един стар спор между България и Русия - руснаците твърдят, че военното производство в България се извършва по техни лицензии, което не е вярно. Всички български правителства досега са отхвърляли тази теза. За първи път това правителство, под ръководството на Министерство на икономиката и в частност Караниколов, прави пробив в тази българска позиция, което кара сдружението, на което акад. Воденичаров е съпредседател, да пише писмо до цялото правителство, до всички държавни власти, в което казва "с тревога научаваме, че министерство на икономиката е поканило по своя инициатива руската страна за преговори…". Отправянето на покана от българска страна означава само едно - че България е готова готови на компромиси", заяви Бойко Ноев в "Неделя 150".

"Подобно нещо българското правителство не си е помисляло. Това, че руската страна поставя на всяка двустранна среща въпроса за лицензите, си е тяхна политика и тяхна тактика", отговори Каракачанов.

"България няма никакво намерение – не по политически причини, а поради липса на каквито и да е юридически основания – да плаща пари за лицензи или някакви други пари на трета страна за производството на нашия военно-промишлен комплекс", допълни Каракачанов.

"Подобни разговори - България да плаща някакви лицензионни права, никой няма намерение да върши подобно нещо, защото просто няма никакви юридически основания. Ако Русия имаше основанието да претендира, че като наследник на Съветски съюз има права върху това производство, щяфа за тези 29 години, откакто България е демократична държава, щяха да заведат дело. Фактът, че  30 години никой не е завел никакво арбитражно за никъде по света с претенции за подобно нещо показва, че самата руска страна много добре разбира, че няма юридически основания за подобни претенции. Този въпрос е поставян на всички видове срещи в последните 28-29 години. Не е имало пробив. Мисля, че не само това правителство, но в и следващите български правителства никой няма да си позволи с подобен ход да нанесе загуби на българската индустрия", коментира още Каракачанов.

Тайно се готвела приватизация на "ВМЗ-Сопот"

Бившият министър Бойко Ноев се зарече, че е готов да отиде в ДАНС с министъра на икономиката Емил Караниколов, който по думите му "разрушава българската оръжейна индустрия".

"Караниколов има "пряко отношение" към офшорна фирма и нейна "атака" срещу дружествата "Дунарит" и ЕМКО", каза още бившият министър и нарече това "недопустимо".

"В момента се говори, че се подготвя приватизацията или частичната приватизация на ВМЗ-Сопот, което е в забранителния списък. Подготвя се продажбата на 40% от ВМЗ-Сопот на бизнесмени от Залива (Персийския залив - б.р.). По тези въпроси имам много свидетелства от хора в държавната администрация", разкри още Ноев.

По думите му в момента над "ВМЗ-Сопот" е надвиснал международен арбитраж във Вашингтон за 50 милиона евро заради щети, които ВМЗ-Сопот е нанесъл на частна собственост по времето на министър Караниколов, а икономическото министерство се опитвало да прикрие това, каза още Ноев.

Ноев има приятелски отношения с Гебрев, но категорично отрече връзка с Цветан Василев

Той коментира и информациите за своя и на Емилиян Гебрев близост до подсъдимия банкер Цветан Василев.

"Гебрев и Цветан Василев, аз съм свидетел, не могат да се гледат от началото на 90-те години. Те нямат никакви общи интереси. Моите отношения с Гебрев са приятелски", каза Ноев.

Оръжейната индустрия иска среща с министрите на отбраната и на икономиката

Трябва да бъде създадена дългосрочна стратегия за развитие на отбранителната индустрия у нас, каза по БНР акад. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружението на българската отбранителна индустрия.

Сдружението и ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа" поискаха среща с министъра на икономиката Емил Караниколов и министъра на отбраната Красимир Каракачанов, за да бъде обсъдена визията на държавата за участието на военнопромишления комплекс в модернизацията на армията.

"Няколко са нещата, които искаме да дискутираме с двамата министри. Първо - участие на отбранителната индустрия в трите програми за модернизация на българската армия; създаване на условия и финансиране за научно-изследователската работа и подготовката на кадри за отбранителната индустрия; въпросът за иновациите и въпросът за военновременните запаси. Трябва да има дългосрочна стратегия за развитието на отбранителната индустрия", заяви акад. Воденичаров.

Споделяне

Още от България