Боил Банов поиска оставката на директорa на Музикалното училище

Боил Банов поиска оставката на директорa на Музикалното училище

Министърът на културата Боил Банов поиска оставката на директора на Националното музикално училище "Любомир Пипков" (НМУ) Столина Добрева.

Повод за искането на министъра стана публикация в социалните мрежи на оперната певица Дарина Такова, която е пяла на най-престижните сцени. Тя е кандидатствала за преподавател в училището, но директорката ѝ обяснила, че като всички останали, трябва да премине през конкурс, който включвал изпълнение на 5 произведения в съпровод на пиано.

Оперната певица обяснява, че от 12 години не пее заради травма на гласните струни, но иска да предаде опита си на учениците в музикалното училище, което самата тя е завършила.

"За всяко музикално училище би било чест да има преподавател като Дарина Такова. Това, което се е случило, е недопустимо! В понеделник очаквам оставката на Столина Добрева”, написа Банов във Фейсбук по повод разказаното от Такова.

Добрева обясни пред Нова тв, че е поискала оперната певица да мине през вече обявения конкурс, защото ако бъде назначен човек, който не е участвал в него, то изборът ще бъде нелегитимен. 

Ето какво гласи фейсбук статуса на Такова, който предизвика реакцията на Боил Банов:

"География на унижението, част трета.
 
Излагам сухи факти.

Аз, Дарина Такова, оперен артист с международна кариера, изразяваща се в главни роли в театри като Миланската скала, Кралската опера в Лондон, „Метрополитън опера“, „Лисеу“, „Ла Фениче“, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол, Рим и още безброй театри и фестивали по цял свят, вокален педагог от 12 години, с ученици, приети в Кралската академия за старинна музика в Хага, „Джулиард скул“, консерваториите в Бари, Неапол, Люцерн, оперните студия на Санта Чечилия, Миланската скала, фестивала в Пезаро и др., реших да скъся пътя на децата от лутане между педагози и институции, след които неминуемо стигат и до моя кабинет, и да кандидатствам за мястото на учител по класическо пеене в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Училището, което съм завършила, което е било дом на три от международните ми майсторски класове (мой индивидуален, както и в екип с Ричард Баркър и Лучана Д’Интино), и където години наред бях в безупречна комуникация и сътрудничество с историческия директор Милка Митева – музикант, желязна лейди, космополит и ненадминат дипломат, извел от училището на музикалната сцена десетки гигантски таланти.

На мен ми бе обяснено от новата директорка (обявила помпозно в интервю, че ВРЪЩА ПРЕСТИЖА НА МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ (?!?!?!?!?!?!?!)), че:

1. Моята педагогическа дейност не може да бъде зачетена като преподавателски опит, тъй като не се е случила под шапката на учебно заведение, тоест аз кандидатствам като начинаещ учител, на равни начала с (например) деца, току-що „завършили бакалавър и/или магистратура в консерваторията с общ успех не по-нисък от 4,50“;

2. Моята кариера по световните оперни сцени не може да бъде зачетена, затова аз трябва да се изправя пред комисия и да изпълня ПЕТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ под съпровод на пиано, за да се види годна ли съм да преподавам пеене на деца на възраст между 13 и 18 години.

Отделете от 3 до 5 минути да поразсъждавате върху това. На мен ми отне малко повече, за да не избухна.

Целият професионален (и не само) свят знае, че аз не пея. Знае и защо не пея. Знае и че ако все още пеех, нямаше да го правя пред комисия в Музикалното училище, а по световните сцени, както съм го правила допреди инцидента, който преобърна живота ми. Всеки мой ученик знае, че в кабинета ни, въпреки травмата, аз пея и показвам технически примери, необходими за осмислянето на разликата между правилното и неправилното пеене – разлика, която учениците на малко педагози в България знаят да правят. Но аз не пея.

Ако някой иска да изнеса програма от 5 произведения пред която и да е комисия, трябва да поеме отговорността да се свърже с мой агент, да ми плати хонорар или да поеме финансовата и правна отговорност пред съдебната власт на Белгия, където водя 13-годишно дело срещу лекаря, осакатил моя инструмент (нека го наречем така, може би ако на китарист, пианист или тромбонист обясним, че ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС Е МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ, на който обаче струните, клапите и клавишите не могат да бъдат заменени с по-нови или по-здрави, ще проумеят, че певците не са „втора класа музиканти“, както обичат да се шегуват още на консерваторско ниво и явно този манталитет си им остава завинаги).

Аз не пея. От 12 години. Това е най-тежкият факт, който ми се е налагало да приема през целия си съзнателен живот. По-тежък от смъртта на най-близки хора. По-тежък от загубата на каквото и да било материално или нематериално притежание. Не пея. Не защото не искам, не и защото не мога, а защото не мога да го правя така, както съм го правила на сцената на Миланската скала, „Ковънт Гардън“ и „Метрополитън“. Ако не пея така, няма да пея никак. Моята най-голяма сила е моят безкраен морал към това изкуство. Затова и стоя като независима фигура на Истината, изправена срещу една АДОВА СИСТЕМА на демагогия и посредственост.

По целия цивилизован свят артисти като мен биват канени да предават безценния си опит без да бъдат подлагани на унизителни конкурси наравно със случайни кандидати. За тези световни музикални институции присъствието на артист с кариера е въпрос на престиж и чест.

Пожелавам успех на хората, които ще се изправят пред комисия, за да пеят 5 произведения под съпровод на пиано.

Дано някой ден стигнат и до голяма публика в голям театър.“ 

Още по темата
Още от България