Бойците сдали гранатометите си преди атентата в Кербала

Гранатометите на бойците в разрушената база "Индия" били сдадени преди атентата на 27 декември и затова колата бомба не е била взривена по-далеч от сградата. Това обяви журналистът Цветан Томчев, който бе в Кербала дни след терористичния акт, при който загинаха петима наши бойци, а десетки бяха ранени.

Според репортера виновни за трагедията има, и търсенето им трябва да започне първо от командира на батальона подп. Маринов, който да обясни разминаванията в информацията за случилото се. В Генералния щаб обаче смятат, че всички военни началници - и в София, и в Кербала, са действали правилно и дори успели да намалят възможните жертви от сто на пет души.

Разминавания в обясненията за трагедията откриха и депутатите от външната комисия, които изслушаха докладите на военния министър, шефа на Генералния щаб и шефа на разузнаването. Заради това днес 28 народни представители от ОДС поискаха създаване на временна комисия за инцидента, който да анализира действията на изпълнителната власт, Генщаба и специалните служби.

Търсенето на виновни да започне от командира Маринов

"Гранатометите са били сдадени един месец по-рано, за да бъдат окомплектовани за следващия батальон, заяви Томчев като се позова на информация от наши бойци. Според Томчев, "ако нашите войници имаха гранатомети биха могли да взривят камиона-бомба по-далеч от базата".

Не е работа на журналистите, а на командирите, дали в база "Индия" е имало гранатомети, заяви началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев, който повече от два часа бе разпитван от прокуратурата по делото за атентата в Кербала. Вчера той заяви, че контингентът ни има гранатомети, но не отговори дали в момента на атаката в база "Индия" са разполагали с това оръжие.

Според Томчев виновни за инцидента има и първо трябва да се започне от командира на първия пехотен батальон подп. Петко Маринов.

Командирът казал, че не са стреляли с гранатомет по камиона-бомба докато е бил надалеч, защото така разрушенията щели да бъдат още по-големи. Не е логично, колкото по-близо се взриви камионът, толкова щетите са по-големи, посочи журналистът.

"Маринов трябва да даде обяснение за всички разминавания в информацията", смята Томчев.

Защитният ров пред базата е бил широк около 60 сантиметра и позволява да бъде преодолян от гумите на по-голям камион безпрепятствено, каза още Томчев.

Според него оградата на базата не е бетонна, както твърди ген. Колев, на снимките, направени на място се виждат съборени тухли. Освен това тя не е нова, а останала от времето, когато там е имало училище.

Днес ген. Колев потвърди пред журналисти, че оградата на училището е само на 15-20 метра от помещенията, където са били войниците.

Томчев каза, че не приема и обясненията на Генщаба за това защо колата-бомба не е привлякла вниманието на постовете, когато била забелязана да приближава. Колев твърди, че в близката до базата тухларна обичайно влизали цистерни с газ като тази, която се взриви. Тухлите си съхнат навън и изобщо не е необходима газ за това, обясни Томчев.

Томчев разказа, че е посетил двете бази на поляците. Пред една от тях имало масивни бетонни заграждения, предоставени от американците безплатно, след искане от полското командване.

От нашия Генерален щаб обявиха, че защитата на база "Индия" е била одобрена от командването, но не казаха дали са искали от американците допълнителни бетонни заграждения. Вместо това ген. Колев обясни, че капацитетът на иракските фабрики бил малък и в Ирак войските чакали на "опашки" за бетонни блокове.

Ген. Колев свидетелства, че няма виновни сред подчинените му пред прокуратурата

След като най-после се яви на разпит в прокуратурата, ген. Колев обяви, че Генералният щаб с цялата експертизата и архива, който има по операцията в Ирак, е на разположение на военна прокуратура.

"Ще окажем пълно съдействие по цялостното разследване на подготовката на мисията и изпълнението на задачите на батальона, както и атентата срещу лагера "Индия", заяви Колев, който вчера в аванс заключи, че няма виновни сред военните - всички били изпълнили заповедите, спазили устава и конституцията.

В ГЩ сме си направили своята проверка и експертиза и моята задача беше да установя дали моите подчинени имат нарушения по служба - как е действал батальона в Ирак в съответствие със заповедите, заяви Колев.

Ген. Колев каза още, че на днешния разговор в прокуратурата не е станало въпрос за военното разузнаване и дали то е подало информация за предстоящата атака, но предположи, че това ще стане в скоро време.

Според Колев разузнаването трябвало да му каже кога, къде, с какво ще бъде извършено нападението, за да може военните да се подготвят за адекватна защита. Шефът на Генщаба използва трагедията в Кербала, за да оповести публично идеята си да поиска на свое подчинение военното разузнаване и контраразузнаване, които сега са под контрола на министъра на отбраната.

Въпросът защо в деня на атентата арабите не са дошли на работа в базата, на който Колев вчера не можа да отговори на пресконференция, според него също трябвало да бъде отправен към разузнаването.

ОДС: Сигналите на разузнаването не са взети предвид

28 депутати от ОДС са внесли днес в деловодството на Народното събрание проект за решение за създаване на временна комисия, която да направи анализ и анкета на действията на изпълнителната власт, на Генералния щаб на Българската армия и на специалните служби във връзка с изпълнение на решението на парламента за изпращане на български контингент в Ирак.

Депутатът от парламентарния съюз на ОДС Мария Стоянова обясни, че целта е тази комисия да предложи мерки за ограничаване на военните и политически рискове и заплахи за българския контингент в Ирак. Депутатите предлагат комисията да бъде 16-членна, а нейният председател да бъде от ОДС. Предвижда се тя да действа шест месеца.

След изслушванията на докладите в комисията по външна политика, отбрана и сигурност разбрахме, че има сериозно разминаване в изказванията на началника на ГЩ на БА ген. Никола Колев, на началника на служба "Военна информация" ген.-майор Пламен Студенков и на началника на Военно-медицинска академия бригаден ген. Стоян Тонев и това налага да се приложи политически и институционален контрол върху действията им, каза Мария Стоянова.

Забелязахме, че сигнали, изпратени на Консултативния съвет по национална сигурност при президента за най-голяма уязвимост на българския контингент по коледните празници, не са взети предвид, допълни тя.

Депутатите искат да бъдат отчетени и засилващите се военни рискове пред втория български контингент.

Лидерът на СДС Надежда Михайлова не се е подписала под искането, сред 28-те вносители е и лидерът на БЗНС - НС Анастасия Мозер. Вчера Михайлова съобщи, че е подновила искането да си бъде създадена постоянна подкомисия в рамките на външната, в която политическите сили да получават информация за четирите български мисии зад граница.