Боледуваш сега, обезщетението – през март

Боледуваш сега, обезщетението – през март

В началото на 2007 г. влезе нов режим за изплащане на болничните на осигурените лица. Обезщетенията по болест ще се превеждат от Националния осигурителен институт (НОИ) по банков път директно на работещите. Това променя значително сегашната практика, при която работодателите са длъжни да изплащат на работниците обезщетенията, които им се дължат, заедно със заплатите им за месеца срещу предоставени болнични, а впоследствие си искат парите от НОИ.

Според новата процедура работниците трябва да предоставят на работодателя си болнични листове и попълнени декларации, а работодателите имат задължението да направят опис на документите и да ги предадат в НОИ до един месец. По закон НОИ трябва да преведе дължимото обезщетение на работника в 30-дневен срок след получаване на документите. Ако поради вина на работодателя липсват данни за дохода на заетия за последните 6 месеца, НОИ изчислява обезщетението на база на минималната работна заплата, а впоследствие (до м. май през следващата година) трябва да доплати и остатъка.

Министър Масларова се възпротиви на тази идея и дори поиска от НОИ да преразгледат наредбата, чрез която се променя редът на плащанията. Доводът е, че това ще утежни допълнително процедурата за работещите, особено в по-малките и бедни населени места, където няма изградена мрежа от банкови клонове и банкомати или голяма част от хората нямат открити разплащателни или спестовни сметки.

Средствата, предвидени в бюджет 2007 за обезщетения по болест, са 194 млн. лв. Заетите в страната по данни на НСИ (наети и самоосигуряващи се) са 3,2 млн. души, което означава, че средните болнични обезщетения на един работник са 61 лв. на година. От друга страна, има разходи, свързани със създаване и поддържане на банкова сметка, които варират в зависимост от банката, населеното място и вида на влога. При всички положения хората, които ще се наложи да си отворят банкова сметка, ще бъдат ощетени от новото правило.   

Двойно удължаване на изплащането на болничния

Ще се удължи срокът за получаване на обезщетенията от наетите на трудов договор близо два пъти. До сега болничните се получават от работодателя заедно със следващата заплата, т.е. максимум 30 работни дни. С новите правила цялата процедура може да отнеме 2 месеца.

Рискът от евентуално забавяне или грешка в системата се прехвърля от работодателите към работниците. Всяко забавяне на изплащането на дължимите суми е вид кредитиране на НОИ, тъй като осигуряващите се имат правото да получат обезщетенията срещу социалните вноски, които се отчисляват всеки месец от трудовите им възнаграждения. До момента работодателите са били един вид кредитор на НОИ, тъй като са били задължени по закон да пресметнат и изплатят обезщетенията по болест на работниците и впоследствие да си получат парите от НОИ.

Работниците поемат риска от невярно подадена информация от работодателите за трудовите им доходи за последните 6 месеца, тъй като в такъв случай болничните ще се плащат върху минималната работна заплата и грешките евентуално ще се коригират след месеци.

Фирмите няма да изчисляват размера на обезщетенията. Държавните бюрократи ще правят разчетите и ще контролират парите. Опасенията на част от работещите са, че държавната бюрокрация работи неефективно и бавно. А най-вероятно ще се наложи да се наемат нови служители и всичко това ще се плаща пак от данъкоплатците, т.е. от работещите.

Чрез новите правила не се намалява документооборотът, не се предвижда възможност за електронно предаване на информацията (болнични и декларации), което действително би улеснило и ускорило изплащането на болничните обезщетения и би спестило технологични разходи за обработка на данните.

Предприятията в страната (юридическите лица) са около 300 хил. бр., а наетите лица са 2,3 млн. души към края на 2006 г. Това означава, че държавният апарат ще трябва да работи с близо 7,6 пъти повече банкови сметки.

Според една от версиите промяната на правилата е продиктувана от желанието да се персонифицират взаимоотношенията на работниците с НОИ, да се избегнат посредниците (т.е. работодателите) при изплащане на обезщетенията. Но при положение, че работодателите са тези, които всеки месец внасят в НОИ осигуровки от името на работниците, те неизбежно се явяват посредник при взаимоотношенията между работника и системата на задължително държавно осигуряване.

Липсата на избор

Новата наредба не решава този проблем, защото отново работодателите са длъжни да подготвят и занесат документите в НОИ, което отнема технологично време. И дали евентуалните спестени разходи за бизнеса (разход време) от пресмятане на обезщетенията няма да са по-малко от допълнителните разходи, които вероятно ще възникнат за поддържане на допълнителен персонал в НОИ, технологични разходи по обработка на данните, таксите, които ще се плащат за банкови преводи?

Обезпокоителното в случая е липсата на избор. За много хора, които получават заплатите си по дебитни карти, новото положение може дори да е улеснение за тях. Но не за всички. Липсата на избор е неизменна част от взаимоотношенията между гражданите и държавната власт.

Системата на социално осигуряване е задължителна, което означава, че осигуряващите се нямат “думата”. Техните интереси могат да бъдат защитени само при наличието на политически натиск на организирана група. Единствено частните институции, които се конкурират помежду си и нямат правото по закон да изземват пари на работещите и да се разпореждат с тях, имат правилните стимули да се съобразяват с желанията на хората, да улесняват процедурите и да отговарят своевременно на нуждите на потребителите.

Възможно ли е в България да се ускори въвеждането на безкасовото разплащане? В САЩ и в страните от Западна Европа от години хората са свикнали да плащат и получават пари по безкасов път. Това ще се случи и в България, когато се наложи от пазара, от свободния избор на хората, които преценяват, че нетните ползи за тях са положителни. До тогава всяка заповед на държавата (било то и задължението да имаш банкова сметка, за да получиш обезщетения по болест), е вид намеса в живота на хората, което е нарушение на принципа на свободата на волята. Оттам произтичат и всички останали проблеми. Хората усещат, че има нещо нередно някой да им диктува какво да правят и да нямат правото на избор. Само по себе си няма проблем да се търсят начини да се персонифицира и модернизира системата, но това не означава да се премахне възможността за избор.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?