Болестта на БПЦ е дълбоко под юридическата й регистрация

Новият закон за вероизповеданията предвижда автоматична регистрация на Българската православна църква (БПЦ). Смятате ли, че това ще реши нейните проблеми?

Със съжаление трябва да кажа, че с приемането на този закон болестта и проблемите на БПЦ няма да могат да бъдат решени, тъй като те лежат по-дълбоко от равнището на юридическата форма.

Преди да бъде приет закона, трябваше да бъдат положени усилия разколът, който разяжда БПЦ повече от десет години, да бъде разрешен. Т.е. това да голяма степен ще бъде едно насилствено разрешаване на част от проблемите, създадени от разкола. Което означава просто, че с този закон ще бъде най-вероятно предадено оспорваното до този момент имущество на БПЦ в ръцете на нейния каноничен епископат, начело с патриарх Максим.

Проблемът на БПЦ изобщо не е имуществото. То, както имаме възможност да чуем, само ще обостри реакцията от страна на разколническия синод, начело с митрополит Инокентий. Те казват, че са готови да пролеят кръв и да водят война. Това само по себе си е обезпокоително, а в един втори план, забива авторитета на БПЦ под кота нула. След като представители на каноничния синод вече проляха кръв заради имоти, сега и разколниците се заканиха в прав текст, че ще проливат кръв, отново в прав текст казано, за имоти.

Това не може да бъде наречено по друг начин, освен трагедия - трагедия по сриване на авторитета на православната църковност със задружните усилия и на едните, и на другите. Защото хората няма да поемат пътя към църквата, след като виждат на нейния праг хора със сопи, готови да проливат или вече проливащи кръв и то откровено не за духовни интереси.

Може би, правилният път беше първо до се направят усилия за ликвидиране на разкола в БПЦ и след това да се върви към приемането на един закон.

Защо, според Вас, това не се направи?

Защото такава е политиката на правителството на НДСВ. Това е една популистка политика, която цели бързия, евтин, привиден ефект - виждаме това най-вече в действията на министъра на външните работи или на главния секретар на МВР- сега това се провежда и по отношение на църквата. Бърз, евтин, ефектен популистки ход, разрешаваме проблема на църквата, връщаме имуществото на каноничния синод и толкоз.

Приемането на този закон извади на преден план неизработената и неизкристализирала до край позиция на основната и единствената проевропейска партия в България СДС по отношение на църквата. Трябва със съжаление да кажа, че едва постигнатото мъдро решение и заета позиция по отношение на църквата - признаването на каноничното ѝ ръководство, признаването на патриарх Максим за единствен каноничен патриарх, сега отново е поставено на изпитание и ние сме свидетели, макар на неофициално действие на цялата партия, на отделни действия от страна на нейни представители, които буквално разрушават постигнатото.

Когато научих, че представители на СДС се противопоставят на член 11 от предстоящия закон, в който се казва ясно, че Българският патриарх ще бъде избиран от Светия синод и той ще бъде Митрополит Софийски, те проявяват удивително и юридическо и политическо късогледство.

На какво основание атакуваха досега патриарх Максим? Нали именно за това, че имаше съмнение в намеса на държавата, на светската власт, при неговото избиране и интронизиране? А сега с този член изрично се казва, че изборът на патриарх остава единствено в ръцете на Светия синод, следователно се премахва възможността за намеса на държавата при избора, в интронизацията на един бъдещ патриарх и се прекъсва възможността за опорочаване на бъдещ избор. Вторачени в този член, че с приемането му ще се узакони настоящия оспораван патриарх Максим, СДС пропуска да забележи, че със същия този член се възпрепятства подобно съмнение да възникне по отношение на един бъдещ патриарх.

Аз желая живот и здраве на сегашния Български патриарх, той е много възрастен човек и може всеки един момент да бъде призован на Божия съд. Ако ние нямаме приет такъв един член от този закон, ние още утре можем да се окажем в позиция да имаме един оспорван избор. Следователно СДС демонстрира подкрепа на разколническата група на Инокентий в нейното бясно желание да не допусне узаконяване на патриарх Максим, пропускайки да отбележи, че с тази подкрепа разрушава едва взетата мъдра позиция по отношение на църквата и второ, оспорва нещо, което винаги е искала да бъде в сила, когато е оспорвала избора на сегашния български патриарх. Следователно и СДС работи против собствения си авторитет по отношение на църковния въпрос.

От трета страна и това е третото име на тази трагедия, със само по себе си доброто узаконяване на канонично избрания и признат от целия православен свят, а и от католицизма дори, български патриарх и Свети синод, се отваря вратата за един страшен риск, тъй като всички имущества отиват в ръцете на каноничната църква. Това е добро, но ние много добре знаем кой се лакоми да използва тези имущества, да ги наема и да прави с тях каквото си иска - това са хора от криминално-финансовите групировки в България, това са хора, срещу които аз лично и мои колеги сме сигнализирали. Това е Илия Павлов, който е по настоящем член на настоятелството на катедралния храм "Свети Александър Невски", това са хора като Стоян Денчев и други такива, вързани с масонски и бандитски финансови кръгове, които желаят просто да се възползват от тези имущества.

Аз няма да скрия, че познавайки състава и политиката на НДСВ, мога да си помисля, че този закон освен заради един евтин популистки успех, се приема не за благото на църквата, а именно за благото на клиентите на това правителство или негови финансови патрони. Прави се, за да им се даде имуществото на църквата и да могат безконтролно да се ползват от тези имущества. Аз не мога да докажа това, но е най-вероятно.

Да обобщя - три имена има трагедията, разиграла се около приемането на новия закон. Първо, тя още веднъж накара да лъсне непривлекателното и зверски озъбено лице на разколническата група на Инокентий, която е готова да пролива кръв за имоти, следователно поставя себе си със самото това изявление далеч не само от църковността, а и от елементарната човечност и моралност. Второ, показва недостигнатото равнище на мъдрост от страна на СДС по отношение на църковния въпрос. Поставя СДС в позицията да адвокатства на една абсурдна позиция. И от трета страна, извършвайки сам по себе си добрия акт на връщане на имуществата на каноничния епископат, всъщност дава възможност най- вероятно за използването на тези имущества от бандитски групировки.

Коя е здравата основа, на която може да се стъпи, за да се излезе от този трагичен капан?

Това не е въпрос, който може да бъде поставен само по отношение на църквата, той се поставя по отношение на цялата ни държава, която е в такова трагично положение. Трябва да започне вътрешно духовно обновление на тази църква. Трябва тези, които председателстват БПЦ, да разберат, че те са тук не за да си стопанисват имоти, те са тук не като чукои, които да обикалят широко разпрострели се землища и пасища и с камшичета да удрят по чукойсикте си ботуши, а за да са духовни пастири. Трябва да се потресат от това, че вече 12 години все повече и повече се отдалечават от това свое призвание. Трябва да проявят любов и покаяние. Говоря за онези, които представляват каноничната църква, защото те, въпреки своите недостатъци, все пак имат Божията помощ върху себе си, именно защото са канонични и правилни, защото населяват дома, който Господ е построил на земята и който ни спасява.

За разколниците не искам и да говоря, те могат да се поправят само по един - единствен начин, ако се покаят и се върнат в лоното на каноничната църква. Друг път за тях просто няма.

От трета страна, много бих искал СДС, въпреки отделни частни мнения на негови депутати, да потвърди отново позицията, която беше заел с декларацията, прочетена в парламента преди време, с която се изказваше най-сетне една здрава, истинска позиция, едно мъдро разграничаване на каноничността и на проблемите, свързани с достойнство и недостойнство. Защото тогава и само тогава в тази звезден миг, с тази декларация на Надежда Михайлова партията показа, че може да разграничава от една страна какво е канонично и е според правилата на самата църква и от друга страна - какво е нравствен проблем вътре в самата църква. Да не се опитва немъдро да решава, че ако някой е неморален, със самото това той е и неканоничен, или ако някой ни харесва, поради самото това, той непременно е каноничен т.е. да стои църквата на някакъв измислен нецърковен политико-партиен принцип.

Ако трябва да бъда съвсем честен, аз не виждам нито един от тези три пътя да може да започне в този момент - нито пътят на покаянието от страна на каноничния епископат е нещо, което се задава, нито покаянието и връщането на разколниците, нито за съжаление удържането на СДС в позицията, която беше заета с декларацията. Напротив, с поставянето на дневен ред на този закон, проблемите само се изострят.

Закон за вероизповеданията трябва да има. В него непременно трябва да фигурира член, който казва, че патриархът на БПЦ се избира от Светия синод съобразно каноничните правила на църквата. В този закон непременно трябва да се каже, че Православието е традиционната религия в България, защото това е просто факт. От друга страна, ние се намираме на трагичен завой в църковната история на България. Така че приемането на този закон няма да реши проблемите в църквата, както и неприемането на такъв закон няма да ги разреши. Аз съм песимист и гледам трагично на това, което става.

Много критики се чуха срещу закона, че нарушава човешките права. Депутати заявиха, че ще искат да бъде сезиран Конституционния съд, други заявиха че ще сезират съда в Страсбург.

Аз не знам доколко този закон действително заплашва с ограничаване на определени човешки права в тази сфера. Мисля, че прекаленият перфекционизъм в това отношение е напразен. В България традиционно (пропускам мрачната епоха на комунизма по обясними причини) не съществува религиозна нетърпимост и никога българското законодателство не е поставяло някоя религия или вероизповедание в страната в притеснена позиция по отношение на друга.

Според мен не бива да бъде отказван достъп на децата до религиозно образование заради това да не бъдат поставяни под каквато и да било индоктринация. Защото съм чувал и такива неща - вие въвеждате вероучение в училище, с което нарушавате европейска Конвенция, забраняваща индоктринирането на децата в каквато и да била доктрина. Това е прекалено. Аз не знам страна измежду тъй наречените нормални или развити европейски страни, която да отказва под каквато и да било форма достъп на децата до религиозно образование.

Мога да ви кажа каква е практиката в Германия - деца от семейства, които се идентифицират като религиозни, изучават в училище основните положения на своето вероизповедание - съответно лютеранско или католицизъм. Децата от нерелигиозни семейства, не желаещи да изучават това, изучават етика, в която са заложени основните ценности на християнството в Европа. Работата е там, че е задължително да бъде избрано или едното или другото, не може да се въздържиш и от двете.

Чувам, че групата на Инокентий се кани да сезира съда в Страсбург по отношение на този член, където се казва, че Българското православие е традиционна религия. Това ще бъде същински абсурд, ще надмине комедията и гротеската. Ще бъдем свидетели как един твърдящ, че е православен епископ, отива в европейска институция, за да адвокатства срещу православието.

Както дочувам, ако някой представител от СДС се готви да направи същото в Страсбург, той ще извърши също абсурден акт според мен, защото СДС е общонационална гражданска проевропейска партия. А доколкото в България действително най-масовото вероизповедание е православието, да отидеш и да адвокатстващ срещу него, означава да отидеш и да вършиш работа на една откровено малцинствена партия, каквато е да кажем ДПС и да се поставиш в изключително неудобна позиция. Още повече след като си заявил или най-малкото официално не си се все още отказал от християндемократическите ценности.

Ние трябва да вървим към преодоляване на тази духовна, църковна трагедия в България по едни пътища, които са далеч по-дълбоки от юридическите, даже по-дълбоки от политическите.

В члена 11 пише, че БПЦ е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. По време на обсъждането в парламентарната комисия по човешките права и вероизповеданията беше казано, че едва ли не, се закрепостява членството на БПЦ в някаква международна организация. Освен това се говореше, че можело да има алтернативни православни общности т. е. възможно ли е това?

Няма Православна църква, включително и групата на Инокентий, която да продължава да нарича себе си православна и да говори ,че Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква е някаква организация, която днес може да я има, а утре може да я няма. Това е църковен абсурд. Попитайте митрополит Инокентий, смята ли, че неговата православна църква не е продължител и правоприемник, въплъщение на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква. Ако той каже, че тя не е, със самото това той казва, че не е православен.

Православните изповядват в Символа на вярата, че вярват в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква. Това означава, че те изповядват не някаква организация, в която членува националната им църква, а изповядват, че това е църквата, създадена от Апостолите и преди всичко от Иисус Христос, и за това е Свята, която има всеобхватност и която разбива всякакви възможни национални, етнически, расови, полови граници и която в този смисъл е универсалната църква.

Срещу това биха могли да протестират и ще имат основание да го направят католиците. Защото католиците също изповядват, че тяхната католическа църква е именно тази истинска продължителка на Христовата църква.

Който каже, че това не трябва да го пише за БПЦ би трябвало да каже, че БПЦ е базирана на национален, а не на църковен принцип. Означава да узакони една ерес от църковна гледна точка, която се нарича филетизъм и която е осъдена от Православието. Филетизъм означава привързаност на църквата към нацията, смесване на църковното с националното. Да кажем, че църквата не е Вселенска, че не е Христова или е така на втори план, а на първи план е преди всичко българска. Това изглежда искат направят тези безумци около Инокентий и тези, които не знаят какво говорят около тях.

Твърди се обикновено, че до момента помощ на разкола е оказала единствено и само СДС. Вярно е, че СДС най-често е грешала по този въпрос. Но НДСВ, като твърди, че се бори за каноничната БПЦ, все още не е извършило никакви практически действия за отнемането на юридическата база, на която стои Инокентий. Все пак и преди този закон, Инокентий остава с регистрация в съда. И след този закон, аз не виждам член, който би могъл да позволи, той да не претендира около него да има група, наречена Свети синод и той не е Софийски митрополит на този синод. Какво прави следователно НДСВ, за да отнеме тази юридическа база под краката на разкола? Според мен, нищо не прави и това е в стила на политиката на НДСВ изобщо - да не се прави нищо реално по реалните проблеми, а да се приемат декларации, закони, да се извършват актове, които звучат много добре, но които нищо не променят. И този смисъл, този закон прилича на останалите постъпки на НДСВ.

Депутати от СДС оспориха и параграф 3 от заключителните разпоредби, в който се казва, че "лица, отделили се от регистрираната религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да се позоват или да се разпореждат с нейно имущество". Как ще коментирате вие разпоредбата?

Ако този член не бъде приет, ще стане възможно увековечаването на страшен хаос в България, който ще довежда и в бъдеще до кръвопролития. Ще довежда до възможността всяка алчна за имоти група да може във всеки един момент да се отдели по користни съображения от каноничното избрано ръководство на църквата, да се обяви за Свети синод или за конгрегация със същото име, за да може да ползва същите права. Ако не е ясно определено от законодателя какво е условието някой да има право върху имотите на БПЦ, всеки може да поиска права върху тях. Трябва да е ясно, ако имотите принадлежат на БПЦ, коя е тази БПЦ, която има право да владее имотите - тези ли, онези ли, кои, да се дефинира. В този смисъл, това може да бъде единствено онази общност, която представлява БПЦ съобразно нейните собствени канони. Правилно посочвайки, че права върху имуществото на православната църква може да има само каноничната православна църква, спазваща целостта на каноните, този закон, при сегашните български условия, отваря вратата за онези кърлежи, които са се налепили по тялото на каноничната православна църква, за да ѝ смучат имотите. Защото те именно около каноничната православна църква са се налепили, не без нейното безволно съгласие да го сторят. И когато този закон бъде приет, за съжаление трябва да кажем, не БПЦ, каноничната, тази на патриарх Максим, реално ще се ползва от имуществата си, а споменатите от мен бандитски финансови кръгове.