Болгария - не заграница*

Болгария - не заграница*

В съветските времена сред туристите се разпространяваше популярен стих за България, единствената достъпна без проблеми за тогавашните наши пътешественици страна: Курица – не птица, Болгарияне заграница. (Кокошката не е птица, България не е чужбина - бел. ред.) При цялата си лека ироничност този опус отразява вярно същността на нещата: България досега си остава най-дружелюбната и все пак "проруски" настроена държава сред нашите съседи.

Особено ясен този факт стана след разпада на СССР и съюза на социалистическите страни. Достатъчно е човек да се разходи из центъра на съвременна София, за да се убеди, че българската столица и досега си остава химн на руската победа над турците и освобождението на българите от 500-вековното османско иго... Конната статуя на руския император, паметниците на руските генерали, улици и площади, наименувани в чест на руските военачалници. На този фон спокойно стоят и монументите от съветската епоха, например, легендарния паметник на съветския войн на хълм в Пловдив, с любов наричан от народа "Альоша".

Историята, случила се неотдавна в Талин с пренасянето на един паметник на гробищата, в България е практически невъзможна.

Прибавете към всичко това пълния комфорт на пътешественика от Москва, на когото половината граждани ще му отговорят на руски. В магазините всички продавачи знаят нашия език, даже най-младите. Въпреки че след края на социализма в училищата престанаха да преподават руски език.

Днес броят на желаещите да научат руски език стремително е нараснал – до 200 хиляди, а руският език твърдо заема второ място в списъка с приоритетите на българската младеж. Плюс изобилието от руски книги в книжарниците, плюс наличието на московски вестници и списания в павилионите, да добавим и руските страници в менюто на повечето ресторанти и кафенета. И това при положение, че България влезе в НАТО и предостави на американците земя за строителството на мощна военна база; при положение, че левовете се смениха с евро, че икономическите връзки с нова Русия рязко отслабнаха, а културните са сведени почти до нула.

Новите времена разтърсиха България.

Еуфорията свърши със срутването на мавзолея на Георги Димитров и завръщането на българския крал Симеон Втори от изгнание. Кралят се върна, затова пък младежта се хвърли в Европа и за броени години страната напуснаха стотици хиляди млади хора. Някои от младите бегълци, с които ми се случи да говоря в София, разпалено обясняваха, че България няма никакви перспективи, че независима държава не е по силите на народа и, дай боже, поне хората да могат да се изхранват.

Това отрицание бе явно пресилено, но да им се възрази веднага не стигаха аргументи.

Според социолозите, значителна част от българите (47 %!) смятат, че днешният преходен период е значително по-голяма катастрофа за страната, отколкото османското иго, втората световна война или властта на комунистите. Сред 8 милиона българи броди чувството за историческо фиаско.

На този фон връзките между нашите страни закономерно отслабнаха.

На една моя неотдавнашна среща с българските читатели в една от най-големите книжарници в София думата взе един от гостите, представи се като университетски преподавател и на прекрасен руски език заяви, че България е троянски кон в европейската история.

"В началото на 20-ти век, каза той, в Първата световна война ние подкрепихме германския блок и влязохме в съюз с Австро-Унгария. И какво? В резултат империята се разпадна. Преди Втората световна война България отново влезе в съюз с могъщата Германия и само след няколко години Третият райх рухна. Тогава влязохме в съюз с мощната Русия, станахме член на съветския блок. И какво? В края на краищата СССР се разпадна, а Варшавският договор рухна. Така че, сега влязохме в НАТО и станахме член на ЕС..."

Дружен смях и аплодисменти прекъснаха речта на застаряващия пророк.

Със съкращения

*България не е чужбина.

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?