Болки на растежа

Вторник е първият пълен работен ден като министър-председател на България за Бойко Борисов - земният бивш бодигард и кмет на София. Той ще се нуждае от цялата си борбеност, за да победи най-упорития враг на своята страна – корупцията.

Българите бяха смутени от силния език в доклада на ЕК от миналата седмица, порицал "липсата на инициатива в прилагането на закона” и съдебната система като бавна, несправедлива и открита за намеса. Критиката, че българските власти са направили твърде малко, за да сложат край на културата на безнаказаност, е болезнено точна.

Мнозина в Брюксел твърдят, че през 2007 година България и Румъния бяха допуснати твърде прибързано в ЕС, преди тяхното посткомунистическо наследство да бъде преодоляно. Оттогава насам реформите се забавиха, а България и Румъния са сочени като аргумент от противниците на по-нататъшното разширяване на ЕС.

В лицето на г-н Борисов българите избраха лидер, който публично се ангажира да промени опетнения имидж на София. Неговото обещание да ускори съдебната реформа и да ликвидира корупцията трябва да бъде приветствано. Както и назначаването с такава задача на бившия прокурор Маргарита Попова за министър на правосъдието. (ЕС определи нейното разследващо звено за борба със злоупотребите с европейските фондове като "отлично").

Силният мандат, който получи г-н Борисов, както и съставът на неговото правителство, дават основание за оптимизъм, че той е способен да превърне популистката реторика за "чисти ръце" в реалност. ЕС трябва да помага повече чрез засилване на техническата си подкрепа за българската полиция и българското правосъдие.

Но тази задача няма да бъде лека. Връзката между бизнеса и политиката в България е силна. Други също се опитаха и се провалиха в опита да я прекъснат, не на последно място и едно предишно правителство, в което г-н Борисов служеше като главен секретар на МВР.

Тези, които подкрепят по-нататъшното разширяване на ЕС трябва да се молят за успеха на г-н Борисов. След 2007 година импулсът на разширяването бе загубен и желанието за това у много от старите страни-членки, по-специално на Франция, намаля.

Ако дуото от Югоизточна Европа не се поправи, съмненията в прехвалената трансформираща сила на ЕС ще нарастват, а перспективите за разширяване на ЕС към Западните Балкани ще бъде накърнена.

Това би било трагедия. Преспективата за влизане в ЕС -  независимо, че пътят към него е дълъг и мъчителен – е един от малкото стабилизиращи фактори на Балканите. Разширяването обаче е най-мощният външнополитически инструмент на ЕС, колкото и този инструмент да е неефективен. Както показва примерът с България, приемането в ЕС не трябва да бъде прибързано, но не трябва да се позволява и на ставащото в София да го провали.