Болничен персонал участва в процъфтяващия черен пазар на кръв в България

Болничен персонал участва в процъфтяващия черен пазар на кръв в България

“Ще ги разпознаете лесно”, ни съветва приятел за уличните търговци на кръв. “Облечени са във вехти дрехи и се правят на случайни минувачи на място, където няма как да минават случайно”.

Откриваме ги на задния вход на болница в покрайнините на Пловдив. Точно както са ни описани – преструват се на хора, които случайно минават покрай входа на кръвния център, разположен в средата на... гора.

Те са 7-8 бедно облечени мъже и жени. Като ни виждат да се доближаваме, млад мъж се приближава и пита “Кръв ли търсите?”

Щом научават, че сме журналисти, се отдалечават разочаровани, но двама от тях се съгласяват да говорят – твърдят, че да продават кръвта си е единственият начин да оцелеят. Едно “дарение” на месец удвоява месечния им доход от 100 лева и им помага да изхранват семействата си.

Да продаваш кръв в България е незаконно. Държавната система, основана предимно на доброволни дарения, е задължена да снабдява болниците с цялото количество кръв и кръвни продукти, от които те имат нужда. Но през последните години броят на донорите рязко е спаднал и недостигът на кръв е нараснал. Това е създало нов пазар, на който хиляди бедни хора продават кръвта си, независимо от забраната в закона.

Разследване на Balkan Insight разкри, че в тази престъпна дейност участва и болничен персонал.

В Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) “Пловдив” установихме, че нискоквалифицирани служители – санитари, техници и охранители, са въвлечени в организирана търговия и предлагат лесно, но незаконно и често скъпо решение за нуждаещите се.

В рамките на своя, вътрешна система, успоредно на тази на уличните търговци, те продават кръвта си на пациентите.

Решихме да минем под прикритие, за да изследваме как работи системата. На 10 октомври влязохме в отделението за спешни случаи на болницата и казахме на охранителя, че искаме да купим кръв.

“Момент”, отговори той, и изчезна за около 15 минути, след което се върна с жена на средна възраст, облечена в униформа на санитарка.

Насочихме се към паркинга, където можехме да проведем разговор незабелязани. Жената ни каза, че това ще е първият ѝ път да “дарява” кръв.

Обясни, че заплатата ѝ от 160 лв. е недостатъчна, и че спешно се нуждае да увеличи дохода си. Много от колегите правят така, каза тя, изброявайки имена на хора от моргата и други отделения на болницата. Преди няколко дни нейна колега е продала кръв на жена от София – една банка за 80 лв., каза тя.

Второто ни посещение потвърди думите ѝ. В отговор на молбата ни да купим кръв, охранителите на болницата и паркинга се заеха да издирват донори, очевидно надявайки се да вземат комисионна. Действаха с очевидна рутина, всеки знаеше наизуст репликите и жестовете. Чухме отново имената, които ни бяха казани от жената при предходното посещение.

Мъжът, който най-накрая слезе да “дарява” беше облечен в синя престилка на техник. Той размаха картата си на дарител и обясни, че има опит в тази работа, вече над 30 пъти е давал кръв. Уведоми ни, че трябва да платим на охранителя. Цената, посочена от самия охранител предишния ден, беше 100 лв.

Както впоследствие установихме, това е било добра сделка. Твърди се, че в други болници “донорите” искат до шест пъти повече. Най-скъпа е кръвта в София, където една банка може да достигне до 500 лв.

Ръководството на МБАЛ “Пловдив” отрече да знае за нелегалната мрежа. “Сериозно?” – възкликна директорът Георги Йорданов, когато чу за търговията, протичаща по коридорите на повереното му лечебно заведение.

В интервю за “Балканската мрежа за разследващи репортажи” д-р Йорданов заяви, че е отговорен за действията на служителите си само в осемте часа от тяхното работно време. Той не осъди и действията им. “Въпреки че вероятно не е законно и въпреки че имат комерсиални цели, в крайна сметка деянието [им] е много хуманно, изключително хуманно”, каза той.

Доходен бизнес

На теория държавата е задължена да осигурява достатъчно кръв за всички болници и пациентите, които си плащат здравните осигуровки, следва да получават медицински услуги срещу символично заплащане.

На практика в българските държавни болници често не достига кръв и когато пациентите имат нужда от преливане, персоналът настоява роднините да дарят количеството, които е необходимо, или да направят дарение. Последното често се случва да покрива цената на съответното количество кръв на черния пазар.

Законът не е особено ясен що се отнася до заплащането. Например той позволява на донорите да получават “символични подаръци”. Но сумите, които те получават в действителност, никак не са символични.

Никой не се наема да предположи колко точно кръв е продавана всяка година незаконно в България, но статистиката за легалните, доброволни дарения дава приблизителна идея за отговора на този въпрос.

Според данни на Министерството на здравеопазването количеството дарена кръв през 1993 г. е било 73,066 литра. През 2003 г. то е спаднало до под една десета, до 6,549 литра. Ако се предположи, че потреблението се е задържало, разликата от 66,500 литра се покрива от черния пазар. При средна цена от 100 лв. за банка, това означава около 16 милиона лева на година.

Къде изчезнаха донорите?

Едно от обясненията, които експертите дават за недостига на кръв, е промяната в представите на хората за техните обществени задължения. След разпадането на комунистическата система практиката на доброволното дарителство е все по-малко популярна. Независимо от това политиците запазиха старата законова рамка за дарителство, като оставиха разпадащата се здравна система да зависи от добрата воля на гражданите.

Някогашните бонуси, предлагани на донори по времето на комунизма, като например шоколад и кафе, загубиха напълно своята привлекателност. Гордостта да си добър гражданин, която някога привличаше много донори към кръвните центрове, също изчезна като мотив.

Допълнителен удар се оказа епидемията от СПИН от 1980-те, която породи у мнозина страх да не бъдат заразени, докато дават кръв. Днес притеснението от това до голяма степен все още съществува, независимо че случай на заразяване по този начин в България не е регистриран през последните пет години.

“Държавата вече не притежава властовите инструменти от миналото, като например да строи всички войници в армията в редици и да ги принуди да даряват кръв”, казва Зелма Алмалех от Международния институт за здравеопазване и здравно осигуряване.

“Но може би най-решаващо за намаляването на броя на даритерителите е подозрението на хората, че тяхната кръв няма да се използва добросъвестно”.

Според Зелма Алмалех недоверието в държавата и особено в системата на здравеопазването е причина мнозина български донори да се оттеглят. Цифрите са достатъчно красноречиви – от 257,175 през 1990, кръводарителите са паднали на 148,041 през 2003 г.

Парламентът на два пъти обсъжда проблема през 2003 и 2006 г., но запази дарението като доброволен, хуманитарен акт. Вместо исканото от някои депутати платено кръводаряване, Народното събрание прие по-строга система за контрол, която да гарантира добросъвестното третиране на дарената кръв.

Според Зелма Алмалех, чийто институт се занимава с развиването на политики в областта на здравеопазването, сегашното българско законодателство е напълно хармонизирано с нормите на ЕС. Проблемът е, че то не се прилага ефективно.

В момента в страната има пет кръвни центъра, които събират дарения от кръв и ги разпределят между 217-те държавни болнични заведения. Веднъж в годината всяка болница заявява количество кръв за следващата година, и го получава безплатно.

Но заявките се правят на базата на количествата, изразходвани през предишната година, и на практика много болници свършват доставката значително по-рано от изтичането на планирания период.

В такива случаи те би трябвало да купуват кръв от кръвните центрове. Но често административните им ръководства се оплакват, че бюджетите им са твърде ниски, за да правят подобни покупки.

Форма на изнудване

Едно от решенията, до които болниците прибягват, е да подканят близките на пациентите да даряват.

Онези, които дават кръв или пари в кръвните центрове, получават бележки. Тези документи на практика са незаконни, тъй като нарушават правилата за анонимност на донорите и реципиентите, обяснява д-р Иван Иванов, бивш началник на отдел в пловдивския кръвен център. Но много болници ги изискват, преди да дадат ход на каквато и да е операция.

В някои случаи неизпълнението на това искане има фатални последици – например, когато болниците пристъпват към операции без да имат нужното количество кръв.

“Това обикновено се случва, когато, да речем, трябват десет банки кръв [за една операция], а заведението разполага само с четири”, казва източник от Университетската болница в Пловдив.

Такива инциденти обикновено се случват при “пациенти, които нямат семейства, или близките им живеят далече”.

“Това е форма на изнудване на пациентите”, казва Зелма Алмалех. “Въпреки че повечето хора с готовност биха помогнали в трудна ситуация, има елемент на рекетиране на болните и техните семейства от болниците”.

Тази практика стимулира и черния пазар на кръв, който, изглежда, няма да започне да отмира, докато дилемата с недостига на кръв в страната не бъде преодоляна.

Екатерина Терзиева е редовен сътрудник на Balkan Insight и кореспондент на националния всекидневник “Сега”. Албена Шкодрова е директор на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи, за България. Balkan Insight е он-лайн издание на BIRN.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?