Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Болничен персонал участва в процъфтяващия черен пазар на кръв в България

30 коментара
Болничен персонал участва в процъфтяващия черен пазар на кръв в България

“Ще ги разпознаете лесно”, ни съветва приятел за уличните търговци на кръв. “Облечени са във вехти дрехи и се правят на случайни минувачи на място, където няма как да минават случайно”.

Откриваме ги на задния вход на болница в покрайнините на Пловдив. Точно както са ни описани – преструват се на хора, които случайно минават покрай входа на кръвния център, разположен в средата на... гора.

Те са 7-8 бедно облечени мъже и жени. Като ни виждат да се доближаваме, млад мъж се приближава и пита “Кръв ли търсите?”

Щом научават, че сме журналисти, се отдалечават разочаровани, но двама от тях се съгласяват да говорят – твърдят, че да продават кръвта си е единственият начин да оцелеят. Едно “дарение” на месец удвоява месечния им доход от 100 лева и им помага да изхранват семействата си.

Да продаваш кръв в България е незаконно. Държавната система, основана предимно на доброволни дарения, е задължена да снабдява болниците с цялото количество кръв и кръвни продукти, от които те имат нужда. Но през последните години броят на донорите рязко е спаднал и недостигът на кръв е нараснал. Това е създало нов пазар, на който хиляди бедни хора продават кръвта си, независимо от забраната в закона.

Разследване на Balkan Insight разкри, че в тази престъпна дейност участва и болничен персонал.

В Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) “Пловдив” установихме, че нискоквалифицирани служители – санитари, техници и охранители, са въвлечени в организирана търговия и предлагат лесно, но незаконно и често скъпо решение за нуждаещите се.

В рамките на своя, вътрешна система, успоредно на тази на уличните търговци, те продават кръвта си на пациентите.

Решихме да минем под прикритие, за да изследваме как работи системата. На 10 октомври влязохме в отделението за спешни случаи на болницата и казахме на охранителя, че искаме да купим кръв.

“Момент”, отговори той, и изчезна за около 15 минути, след което се върна с жена на средна възраст, облечена в униформа на санитарка.

Насочихме се към паркинга, където можехме да проведем разговор незабелязани. Жената ни каза, че това ще е първият ѝ път да “дарява” кръв.

Обясни, че заплатата ѝ от 160 лв. е недостатъчна, и че спешно се нуждае да увеличи дохода си. Много от колегите правят така, каза тя, изброявайки имена на хора от моргата и други отделения на болницата. Преди няколко дни нейна колега е продала кръв на жена от София – една банка за 80 лв., каза тя.

Второто ни посещение потвърди думите ѝ. В отговор на молбата ни да купим кръв, охранителите на болницата и паркинга се заеха да издирват донори, очевидно надявайки се да вземат комисионна. Действаха с очевидна рутина, всеки знаеше наизуст репликите и жестовете. Чухме отново имената, които ни бяха казани от жената при предходното посещение.

Мъжът, който най-накрая слезе да “дарява” беше облечен в синя престилка на техник. Той размаха картата си на дарител и обясни, че има опит в тази работа, вече над 30 пъти е давал кръв. Уведоми ни, че трябва да платим на охранителя. Цената, посочена от самия охранител предишния ден, беше 100 лв.

Както впоследствие установихме, това е било добра сделка. Твърди се, че в други болници “донорите” искат до шест пъти повече. Най-скъпа е кръвта в София, където една банка може да достигне до 500 лв.

Ръководството на МБАЛ “Пловдив” отрече да знае за нелегалната мрежа. “Сериозно?” – възкликна директорът Георги Йорданов, когато чу за търговията, протичаща по коридорите на повереното му лечебно заведение.

В интервю за “Балканската мрежа за разследващи репортажи” д-р Йорданов заяви, че е отговорен за действията на служителите си само в осемте часа от тяхното работно време. Той не осъди и действията им. “Въпреки че вероятно не е законно и въпреки че имат комерсиални цели, в крайна сметка деянието [им] е много хуманно, изключително хуманно”, каза той.

Доходен бизнес

На теория държавата е задължена да осигурява достатъчно кръв за всички болници и пациентите, които си плащат здравните осигуровки, следва да получават медицински услуги срещу символично заплащане.

На практика в българските държавни болници често не достига кръв и когато пациентите имат нужда от преливане, персоналът настоява роднините да дарят количеството, които е необходимо, или да направят дарение. Последното често се случва да покрива цената на съответното количество кръв на черния пазар.

Законът не е особено ясен що се отнася до заплащането. Например той позволява на донорите да получават “символични подаръци”. Но сумите, които те получават в действителност, никак не са символични.

Никой не се наема да предположи колко точно кръв е продавана всяка година незаконно в България, но статистиката за легалните, доброволни дарения дава приблизителна идея за отговора на този въпрос.

Според данни на Министерството на здравеопазването количеството дарена кръв през 1993 г. е било 73,066 литра. През 2003 г. то е спаднало до под една десета, до 6,549 литра. Ако се предположи, че потреблението се е задържало, разликата от 66,500 литра се покрива от черния пазар. При средна цена от 100 лв. за банка, това означава около 16 милиона лева на година.

Къде изчезнаха донорите?

Едно от обясненията, които експертите дават за недостига на кръв, е промяната в представите на хората за техните обществени задължения. След разпадането на комунистическата система практиката на доброволното дарителство е все по-малко популярна. Независимо от това политиците запазиха старата законова рамка за дарителство, като оставиха разпадащата се здравна система да зависи от добрата воля на гражданите.

Някогашните бонуси, предлагани на донори по времето на комунизма, като например шоколад и кафе, загубиха напълно своята привлекателност. Гордостта да си добър гражданин, която някога привличаше много донори към кръвните центрове, също изчезна като мотив.

Допълнителен удар се оказа епидемията от СПИН от 1980-те, която породи у мнозина страх да не бъдат заразени, докато дават кръв. Днес притеснението от това до голяма степен все още съществува, независимо че случай на заразяване по този начин в България не е регистриран през последните пет години.

“Държавата вече не притежава властовите инструменти от миналото, като например да строи всички войници в армията в редици и да ги принуди да даряват кръв”, казва Зелма Алмалех от Международния институт за здравеопазване и здравно осигуряване.

“Но може би най-решаващо за намаляването на броя на даритерителите е подозрението на хората, че тяхната кръв няма да се използва добросъвестно”.

Според Зелма Алмалех недоверието в държавата и особено в системата на здравеопазването е причина мнозина български донори да се оттеглят. Цифрите са достатъчно красноречиви – от 257,175 през 1990, кръводарителите са паднали на 148,041 през 2003 г.

Парламентът на два пъти обсъжда проблема през 2003 и 2006 г., но запази дарението като доброволен, хуманитарен акт. Вместо исканото от някои депутати платено кръводаряване, Народното събрание прие по-строга система за контрол, която да гарантира добросъвестното третиране на дарената кръв.

Според Зелма Алмалех, чийто институт се занимава с развиването на политики в областта на здравеопазването, сегашното българско законодателство е напълно хармонизирано с нормите на ЕС. Проблемът е, че то не се прилага ефективно.

В момента в страната има пет кръвни центъра, които събират дарения от кръв и ги разпределят между 217-те държавни болнични заведения. Веднъж в годината всяка болница заявява количество кръв за следващата година, и го получава безплатно.

Но заявките се правят на базата на количествата, изразходвани през предишната година, и на практика много болници свършват доставката значително по-рано от изтичането на планирания период.

В такива случаи те би трябвало да купуват кръв от кръвните центрове. Но често административните им ръководства се оплакват, че бюджетите им са твърде ниски, за да правят подобни покупки.

Форма на изнудване

Едно от решенията, до които болниците прибягват, е да подканят близките на пациентите да даряват.

Онези, които дават кръв или пари в кръвните центрове, получават бележки. Тези документи на практика са незаконни, тъй като нарушават правилата за анонимност на донорите и реципиентите, обяснява д-р Иван Иванов, бивш началник на отдел в пловдивския кръвен център. Но много болници ги изискват, преди да дадат ход на каквато и да е операция.

В някои случаи неизпълнението на това искане има фатални последици – например, когато болниците пристъпват към операции без да имат нужното количество кръв.

“Това обикновено се случва, когато, да речем, трябват десет банки кръв [за една операция], а заведението разполага само с четири”, казва източник от Университетската болница в Пловдив.

Такива инциденти обикновено се случват при “пациенти, които нямат семейства, или близките им живеят далече”.

“Това е форма на изнудване на пациентите”, казва Зелма Алмалех. “Въпреки че повечето хора с готовност биха помогнали в трудна ситуация, има елемент на рекетиране на болните и техните семейства от болниците”.

Тази практика стимулира и черния пазар на кръв, който, изглежда, няма да започне да отмира, докато дилемата с недостига на кръв в страната не бъде преодоляна.

Екатерина Терзиева е редовен сътрудник на Balkan Insight и кореспондент на националния всекидневник “Сега”. Албена Шкодрова е директор на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи, за България. Balkan Insight е он-лайн издание на BIRN.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

30 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. obich.com
    #31

    Да Кажем "Стига" като эа э.. и киселото мляко. Да вземем нещата в свои ръце и да си търсим правата, които хем ни се полагат, хем си и плащаме редовно. Цицат ни като дойни кози всеки месец и като има нещо за решаване, се плюят едни други! СТИГАААА!!!!!Лекари, НЗОК, Бизнесменът Кехайов, и другите подлоги на собствения си алчен з..к, измитайте се от моята държава! В нея ще живеят децата ми и лично ще се погрижа да им харесва домът им.До скоро!

  2. анонимен
    #30

    2 пъти в годината дарявам кръв - в софийския център. имам вече много черни сакчета - магазин да отворя. с бележката понякога ме пускат 2 дни отпуска, но повечето пъти негодуват - бил съм тъп, мързелив, използвач и т.н. не го правя заради нещо конкретно или заради някого. просто това е хуманен акт - някой чака моята кръв. но унижението е неприятно - и там (Доброволен кръводарител!!!!!!!) и в работата...

  3. Доматения кол
    #28

    Много-Много страшно. нямам думи. просто си мисля, че живота е нещо което ние не ценим.

  4. Canada
    #27

    V Canada donorstvoto e organizirano ot "Canadian Blood Service" i e pochti kato v BG prez komunizma. Golemite kompanii si imatdobrovolni organizazii za socialni deinosti. Te vlizat vav vrazka sas slujbata po kravta i organizirat kravodaryavane, dobrovolno, edin pat v godinata. Sashtoto se pravi i v golemite molove. Organizira se vremenen zentar v edna ot aleite i klientite, ako jelayat, dobrovolno daryavat. Vinagi ima dobrovolzi, zashtoto v kraya na krauiishtata sme choveci. Ne se zaplashta. Poluchavash kafe i shokolad, kakto si beshe v BG vav vreme ono. Rabotata e tam, che shefovete na golemite firmi v BG i BG Cherven krast i polumesez ne ebavat da si dignat zadnizite.

  5. тя
    #26

    как да убеждаваш хората да даряват кръв след случая преди години с един кръводарител, болен от хепатит С, който в продължение на години давал кръв, която след това била (естествено) изхвърляна като негодна. И никой не благоволил да му съобщи че е носител на вируса на хепатит С защото моля ви се, не били задължени по закон !?!?!

  6. usa
    #25

    ima zakoniiiii, ama nqmalo kryv.. nqma i da ima dokato ne se syzdade stimul na horata da darqvat (pari4en) i ne se promeni typiq komunisti4eski zakon. Mnogo yasno 4e rodninite shte daryat kato opre noja do kokala, no rabotata e, 4e 4ast ot lekarite po bolnicite sa dolnoprobni pe4albari i ne davat na rodninite da daryat, a gi iznudvat da stavat klienti na sen4estite figuri koito se navyrtat otvyn. kakto pravilno e otbelyazal sensini po dolu

  7. доверчив
    #24

    и то е много лошо при и без това закъсалата ни здравна система.

  8. я.
    #23

    университетските лекари, които се занимават с кампаниите ги мързи и гонят почти всеки потенциален дарител.пред очите ми от опашка от 100 души, желаещи, изгониха 97 (това става в софийския) по всякакви причини. мене ме изгониха щото десет години преди това съм била имала комоцио (как влошава това качеството на кръвта ми). едно момиче го изпъдиха, защото не било вярно че тежала над 50кг. - била си напълнила джобовете с камъни за да и дадът шоколад(абе кой дарява кръв за един шоколад, или даряваш за принципа или за много пари). едно момче - защото имало пърхут и тнт... позволиха едниствено на 3ма 80 килограмови типа да дарятл останалите били твърде тънки или твърде дебели...

  9. ай,ай!
    #22

    И ти се един съвършен Дракула.Ако кръв няма в България държавата е ДЛЪЖНА разбираш ли бе просано тя е длъжна да достави.Това е ниен проблем.Проблема на нас е да си платим здравните осигуровки,а те не са никак малки.

  10. истината за БГ
    #21

    Европа плаче за мед.сестрите,а кои ще поплаче за милионите българи.?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.