Болничната приватизация блокирана поне до 2010 г.

Въпреки че парламентът даде зелена светлина за болничната приватизация през май, продажба на лечебни заведения на стратегически инвеститори едва ли може да има преди 2010 година заради зациклилата реформа в сектора. Това стана ясно в сряда, когато от институт "Отворено общество" представиха доклад за възможностите и предизвикателствата пред приватизацията на болници. Според автора на доклада Георги Ангелов необходимо условие за привличането на добър инвеститор е наличието на вече извършена реформа и законодателна сигурност. Само те могат да дадат увереност на частните компании и да ги стимулират, смята Ангелов. Според него премахването на монопола на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) е задължително условие за отпушването на болничната продажба.

В момента обаче управляващите са зациклили в пазарлъците си около демонополизацията на НЗОК, а запознати прогнозират, че тази решителна стъпка към реформа в сектора няма и да бъде направена до края на мандата. Едва в мандата на следващия кабинет може да се очаква преструктуриране на сектора и то не по-рано от 2010 г, когато може да започне и подготовката на болничната продажба. Дотогава е по-вероятно да се сбъдне прогнозата на здравния министър Евгений Желев, че приватизацията ще тръгне първо от ДКЦ-ата, а после да засегне обособените части в лечебните заведения. Именно продажбата на парче вместо търсенето на надежден инвеститор обаче крие корупционен потенциал и създава риск да се повторят лошите примери, изобилстващи в родната приватизация.

В момента държавата не може да осигури достатъчно пари за болниците с годишно отпусканите 100 млн. лева за капиталови разходи в лечебните заведения. При този темп на инвестиции ще са нужни 70 години, за да се модернизират държавните и общинските болници, сочи докладът на "Отворено общество". Частните болници засега държат малко над 5% от болничните легла в страната, но пък инвестициите им надхвърлят многократно тези на държавата за всички над 350 болнични заведения.

"Българският опит с приватизацията показва, че тя има много силен позитивен ефект върху развитието на съответния отрасъл, ръста на заетостта, и успява фундаментално да подобри ситуацията дори в работещи на загуба и финансово разорени сектори", сочи докладът. Ангелов каза, че и световният опит показва, че прехвърлянето на болниците в частни ръце води до по-голяма ефективност в управлението и по-ниски разходи за пациентите.

Той обаче е категоричен, че продажбата не бива да е самоцел, а да се търсят надеждни инвеститори, тъй като през годините на прехода сме се нагледали на лоши примери като създаването на работническо-мениджърски дружества (РМД), непрозрачни процедури, при които не е ясно кой, защо и на каква цена се е сдобил с дадено дружество и др.

С последните промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол беше разрешена продажбата на болници, но на приватизация не подлежат 64 здравни заведения. Сред тях са университетските, специализираните и бившите окръжни болници, а също така центровете за рехабилитация и диспансерите. Така на тезгяха остават общинските и градските болници. Според "Отворено общество" обаче навлизане на частен стратегически инвеститор не бива да се изключва и по отношение на националните и университетските болници, но при завишени изисквания към купувача. От института смятат, че като цяло перспективите на този пазар са добри и интерес би имало и към болничните заведения в малките населени места.

Същевременно проучване на института сочи, че 50% от българите днес могат да си позволят по-малко качествени здравни услуги в сравнение с преди няколко години. Приблизително същият процент хора се притесняват, че няма да могат да покрият разходите си за лекарства.