Болницата на властта разорена от модернизация за над 100 млн. лева

В последните години правителствената болница "Лозенец" е била ударно модернизирана за над 100 млн. лева. Модернизацията, която е започнала през 2012 и трябва да продължи до 2020 година, включва ремонти, покупката на много нова апаратура и софтуер за електронизацията на различни звена. Общата стойност на разходите е 127.5 млн. лева, а част от тях все още не са разплатени.

Именно това е причината за натрупаните дългове на болницата, обявени в края на миналата година от здравния министър Кирил Ананиев в апогея на скандала с нереализиралата се трансформация на правителствената болница в педиатрична.

Неразплатените задължения нарастват, защото в един момент Министерският съвет спира кранчето на допълнителните средства, които всяка година отпуска над бюджета на болницата за модернизацията ѝ. Това става ясно от одитни доклади, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация от Агенция "Медицински одит" и Министерския съвет.

По данни на МС към 30 септември 2018 г. неразплатените задължения на болницата са били 43.3 млн. лева, от които 33 млн. лева са просрочени. На 19 декември 2018 г. правителството отпуска допълнителни 23 млн. лева на болницата за покриване на текущи задължения и капиталови разходи. Не е ясно какъв е бил размерът на просрочените задължения към декември м.г., тъй като в последните месеци те постоянно нарастват.

Ако към декември тя все още е била с 33 мл. лева просрочени задължения, то след преведените от правителството 23 млн. лева, болницата остава с просрочени задължения за 10 млн. лева, които се очаква да продължат да растат заради поемани финансови ангажименти през предходните години.

Директорът на болница "Лозенец" отказа да разговаря с Mediapool по темата. Министерският съвет все още не е отговорил на въпросите ни, изпратени на 22 януари, относно актуалното състояние на болницата и причините, поради които субсидиите ѝ са били орязани в последните години и тя е оставена да затъне в дългове. Министерството на здравеопазването също отказва коментар под предлог, че не е принципал на болницата, въпреки че здравният министър е член на правителство и има активно участие в дискусиите около състоянието и бъдещето на болницата.

Правените през последните години проверки от Инспектората на Министерския съвет, Медицинския одит, Сметната палата и АДФИ не са открили сериозни нарушения в болницата, става ясно още от предоставената информация. От получените от Медицинския одит документи излиза, че през последните пет години не е правена планова проверка на медицинската дейност на болницата.

Болницата на властта – кого лекува, с какви пари и кадри

Болница "Лозенец" е ведомствена болница към Министерския съвет – една от четирите такива в държавата заедно с ВМА( към МО), МВР-болница към вътрешното министерство и Транспортна болница към транспортното министерство. Освен това "Лозенец" е със статут на университетска болница и в нея се обучават студентите по медицина на Софийския университет "Св. Кл.Охридски". Тя се финансира едновременно от Министерския съвет, НЗОК, Министерството на здравеопазването и Софийския университет.

Субсидията ѝ от МС е 11 млн. лв. годишно, от работа по клинични пътеки заработва 6-7 млн. лв. годишно от НЗОК; допълнително получава по около 500 хил. лева - 1 млн. лева годишно от МЗ за трансплантации и спешна помощ и около 1.8-2.5 млн. лева от Софийския университет. Така обичайно болницата би трябвало да оперира с бюджет от около 20 млн. лева годишно.

Реално обаче заради предприетата модернизация разходите ѝ достигат 30-50 млн. лева годишно, които МС покрива с превеждането на допълнителни средства. Те обаче внезапно пресъхват.

Според нормативната уредба болница "Лозенец" осигурява медицинското обслужване на представители на всички власти – министър-председателя, министрите, заместниците им, президента и вицепрезидента, ръководството на Народното събрание и председателите на парламентарни групи, съдиите от Конституционния съд, главния прокурор, патриарха, членовете на Сметната палата, ръководството на БНБ, шефове на държавни агенции и комисии като ДАНС, КЗК, Агенцията за приватизация, ръководствата на обществените медии и др. Болницата отговаря и за медицинското обслужване на чуждестранни делегации у нас.

Лечебното заведение се охранява от НСО.

Реално представителите на властта ползват медицински услуги и на други болници според това къде са водещите специалисти в дадена област. И обратното – на хартия всеки здравно осигурен гражданин също може да се лекува в "Лозенец" с направление от личния лекар за хоспитализация или ако е насочен от медицинския център на болницата. Но малко хора го знаят и поради това малко хора извън властта се лекуват в правителствена болница.

През лечебното заведение преминават едва около 5 000 души годишно на фона на 2 млн. хоспитализации във всички болници в държавата за година.

Все пак малкият брой пациенти от последните години в някаква степен се дължи и на постоянните ремонти, заради които отделенията на болницата не са функционирали нормално.

Болницата не поддържа база данни за стойността на лечението на 1 преминал болен, 1 храноден, 1 лекарстводен и 1 леглоден, с което да бъде обективно сравнена с други болници.

Към лятото на 2018 г. в болницата работят 824 души при общ щат 912 души. Лекарите са 296, средният медицински персонал – сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори - са 290. Висшият немедицински персонал се състои от 75 души. Болницата разполага с 22 шофьори, а 141 души са "друг персонал".

Заплатите на персонала годишно възлизат на около 8.5 млн. лева, като 65% от средствата за тях идват от субсидията на Министерския съвет, 34% по линия на приходите от НЗОК и 1% по линия на субсидията от МЗ за извършваните в болницата трансплантации. За сравнение, заплатите в повечето останали болници, които са без специален статут, идват изцяло от приходите по линия на НЗОК.

Средната брутна месечна заплата общо за болницата е 1361 лева през 2018 г.. Висшият медицински персонал (управително тяло, началници на клиники и отделения) получава средно 2700 лева месечно по данни от 2017 година. Специалистите по здравни грижи (сестри, лаборанти, рехабилитатори) получават средна брутна заплата между 1100 и 1200 лева. 

"Да се махне "правителствена", което ме дразни"

През декември миналата година премиерът Бойко Борисов отмени също толкова внезапно колкото и лансира идеята за превръщането на "Лозенец" в детска болница. Съпротивата срещу превръщането ѝ в детска болница беше организирана от декана на Медицинския факултет на СУ и директор на болницата проф. Любомир Спасов, който успя да ангажира подкрепа от ръководството на университета, академичната общност и студентите. Педиатричната общност също изрази резерви, поставяйки въпроса доколко базата на "Лозенец" е подходяща за новото предназначение.

В крайна сметка Борисов оттегли идеята. Той обеща да покрие част дълговете на болницата и да я прехвърли на Софийския университет, както настояваше проф. Спасов.

Остава обаче да виси въпросът, защо след като в последните години болница "Лозенец" е била ударно модернизирана за обслужването на едни нужди, се е стигнало до идеята тя да бъде трансформирана и да се наложи нова реконструкция и преоборудване за коренно различни нужди – тези на детската болница.

Докато убеждаваше обществото колко е подходящо преобразуването ѝ в детска болница, здравният министър Кирил Ананиев извади наяве лошото ѝ финансово състояние и дори намекна, че болницата е пред фалит, а трансформацията ѝ е едва ли не единствената спасителна възможност.

После драмата с дълговете ѝ беше набързо заметена със следната заръка от премиера Борисов:

"Дори ще се опитаме с финансовия министър да оправим част от дълговете, но държа тя да си отиде към Министерство на здравеопазването, както всички останали болници, да се казва "Лозенец" и да се махне "правителствена", което ме дразни" .

Проблемът с дълговете и поетите ангажименти около модернизацията обаче става особено актуален при подготвяната трансформация на болницата. Предстои от ведомствена към Министерския съвет тя да бъде превърната в търговско дружество държавна собственост и управлението ѝ да бъде дадено на Софийския университет. БСП изразиха опасения, че болницата може да се окаже в ликвидация. При всички положения съдбата на болницата като търговско дружество е крайно неясна, в случай че всичките ѝ кредитори предявят претенции.

Една болница получава колкото всички останали

За грандиозното преобразяване на "Лозенец" в последните години става ясно от одитен доклад на Агенция "Медицински одит", изготвен през август 2018 г.. От него научаваме, че "в периода 2012-2018 година болница "Лозенец" е в процес на активна поетапна реконструкция и модернизация на базата" на обща стойност 127.5 млн. лева.

Най-голям дял от разходите са за ново оборудване - 99.5 млн. лева (78%), за основни ремонти са предназначени 23.9 млн. лева (19%) и 4 млн. лева са за нематериални активи, основно софтуер (3%).

Към края на 2017 г. е изпълнен 70% от проекта и са усвоени 86.5 млн. лева. Отделно са поети задължения, които подлежат на разплащане в следващите години.

"За приключване на започнатия процес на реконструкция и модернизация на базата, през оставащите три години 2018-2020, следва да бъдат усвоени още 43 млн. лева", се казва в одита.

От него става ясно, че модернизацията е съгласувана и се извършва с благословията на принципала на болницата – Министерския съвет. Директорът на болницата проф. Любомир Спасов надлежно е информирал с множество писма Министерския съвет за хода на ремонтните дейности, необходимите за целта средства и поетите задължения, става ясно от доклади на Медицинския одит и Инспектората на МС.

Данните показват, че правителствена болница се оказва привилегирована спрямо други държавни болници, които получават далеч по-малко допълнителни средства, макар да обслужват значително по-голям поток от пациенти и изпълняват далеч по-неотложни функции.

Модернизацията на "Лозенец" излиза по 16-17 млн. лева годишно. За сравнение 20 млн. лева е бюджетът на МЗ от последните години за капиталови разходи за ремонт на всички останали държавни болници.

Похвално е, че правителството не се отказа от създаване на Национална детска болница и след като вариантът с "Лозенец" отпадна, бе решено за целта да се ползва изоставения от 30 години строеж в двора на Александровска болница.

Като се има предвид, че модернизирането на болница "Лозенец" е глътнало близо 130 млн. лв., Министерството на здравеопазването се оказа с доста по-икономичен план за детската болница, за която планира да се довърши с 20 млн. лева, разчитайки да осигури апаратура от педиатричните клиники в други болници.

МС спира кранчето на модернизацията

От 2012 г. до края на 2016 г. "Лозенец" получава с постановления на Министерския съвет и вътрешно-компенсаторни промени допълнителни средства над утвърдения си бюджет, докато през 2017 г. кранчето спира и започват финансовите ѝ трудности.

"Задълженията на болницата към доставчици нарастват през 2017 година с 14 млн. лева спрямо 2016 година при увеличаване на разходите за дейността ѝ с 1.5 млн. лева и намаляване на субсидията от МС с 36 млн. лева. За първите пет месеца на 2018 година задълженията са увеличени с още 8.5 млн. лева и са 26 млн. лева", се посочва в доклада на медицинския одит.

Разходите на болницата нарастват допълнително през 2017 г. заради 33 млн. лева начислени амортизации.

На кого дължи пари болница "Лозенец"?

По данни на медицинския одит към края на 2017 г. просрочените задължения към доставчици са 19.6 млн. лева, което е 78% от общия им размер. Основното задължение от близо 9 млн. лева е към фирмата "С&Т България" ЕООД за доставка и монтаж на системи за образна диагностика. През декември 2013 г. болницата е сключила с фирмата договор на стойност 39.3 млн. лева. 

Друго голямо просрочено задължение от 1.7 млн. лева е към дистрибутора на лекарства "Булфарма", собственост на пазарджишкия бизнесмен Михаил Тиков, който притежава и верига от болници в страната, сред които "Софиямед", пловдивската "Пълмед", "Бургасмед" и медицински центрове в Пазарджик и Велинград. Освен, че се снабдява с лекарства от фирмата на Тиков, "Лозенец" има и сключени договори за медицинско обслужване с болниците и медицинските му центрове в страната. Името на Тиков се свързва в здравните среди с ДПС и депутата Делян Пеевски заради това, че развива бизнеса си в райони, където движението има традиционно силно влияние, но самият той е отричал многократно подобни връзки и казва, че бизнесът му е семеен. Директорът на болница "Лозенец" Любомир Спасов също е смятан за близък до ДПС.

Общо към 2 млн. лева просрочие болницата има и към доставчика на апаратура и консумативи "Медилон" ЕООД както за нова апаратура, така и за ремонт и доставка на консумативи.

Тенденцията на задлъжняване на "Лозенец" продължава и през 2018 г., става ясно от предоставена от Министерския съвет справка, в която обаче има разминаване с данните на медицинския одит за просрочията през предходните години. Към 30 септември 2018 г. неразплатените задължения са 43.3 млн. лева, от които 33 млн. лева са просрочени.

През декември 2018 г. здравният министър Кирил Ананиев говори за "дългове за над 30 млн. лева" и "поети ангажименти за над 60 млн. лв".

В доклада на Медицинския одит се отбелязва, че "недостатъчният начален бюджет на лечебното заведение създава риск за функционирането му" и допълва, че "съобразно възможностите следва да бъде осигурено достатъчно финансиране за окончателното разплащане на извършените дейности".

Затова препоръчва на директора на болницата да изготви доклад до Министерския съвет относно необходимите през 2018 и 2019 средства за осигуряване на нормалното функциониране на болницата.

Служителите на болницата оставени без застраховки и заплати

На фона на изсипаните в "Лозенец" милиони, проверката на ИАМО през 2018 г. установява, че няма сключени застраховки на медицинските специалисти, каквито законът изисква.

Застраховката е задължителна и покрива щети, настъпили при виновно неизпълнение на професионалните задължения от медиците.

В разгара на скандала около идеята болницата да се превърне в детска, стана ясно също, че заплатите на служителите се бавят и в нея назрява социално напрежение.

Но не само хората са потърпевши от ударната модернизация в болницата. Страдат и роботите. Как ремонтът прекроява проекта за уникалните роботизирани транспортни колички на болницата и го оскъпява с 6.5 млн. лева и какво още включва модернизацията четете утре в следващ материал по темата.