На фона на вечния недостиг на пари

Болници купили ненужни медикаменти за 59 млн. лв.

БОРКОР препоръча централизирани електронни поръчки на лекарствата като спирачки пред корупцията

Болници купили ненужни медикаменти за 59 млн. лв.

Тринадесет болници от цялата страна са купили ненужни им лекарства за 59 млн. лв. в периода от януари 2013 г. до юни 2014 г., а за голяма част от ползваните медикаменти въобще не са проведени обществени поръчки, което е предпоставка за корупция. Това сочи доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (по познат като БОРКОР – бел. ред.), установил 46 слаби места в областта на лекарствената политика и регулации в страната, които водят до корупция.

Данните бяха представени пред журналисти в сряда от шефа на БОРКОР Бойко Великов, която обясни, че целта на анализа е да се изготвят предложения, противодействащи на корупционните практики.

Според него провеждането на централизирани електронни търгове за доставки на лекарства за болниците, а не всяко дружество да обявява свои процедури, ще позволи по-голям контрол върху изразходването на средствата за здравеопазване на фона на хроничния недостиг на средства, от които се оплакват болниците.

Докладът идентифицира също така слабости в областта на лекарствената регулация, производството, вноса и търговията с лекарства и контрола върху назначаването на терапии.

Великов отбеляза, че документът предлага и мерки за ефективно взаимодействие между институциите за повишаване събираемостта на здравните вноски, което ще намали необходимостта от това държавата да дофинансира сектора. Друга ефективна мярка би била въвеждането на модел за стратегическо планиране при разходването на средства от Здравната каса. Нужно е също така да се изгради интегрирана електронна система за ефективен обмен на информация, която ще улесни контрола върху назначаването на лекарствени терапии.

Слабости са открити и в процедурите по пускане на пазара на лекарствени продукти и в условията за включване в Позитивния лекарствен списък, каза още Великов. Ако те бъдат отстранени, ще се избегне субективизмът при взимането на решение и ще доведе до по-качествена регулация на производството, търговията и използването на лекарства, смята той..

Докладът ще бъде внесен в сряда в Министерски съвет, а ефект ще има, ако съответните институции предприемат действия спрямо своите правомощия, посочи шефът на Центъра за превенция на корупцията.

"Сравнено с всички други европейски държави, лекарствената политика в България остава на едно от най-ниските нива. У нас достъпът до лекарствена терапия е доста затруднен за пациентите. Лекарствата много късно влизат в нашата държава. Минават между две до четири години", коментира от името на националната пациентска организация д- р Станимир Хасърджиев.

"Другият проблем е, че доплащането от джоба на пациента е най-високото като процент от целия ЕС. Факът, че хората трябва да доплащат за лекарства често ги отказва от лечение, което влошава всичките ни показатели в здравеопазването", посочи Хасърджиев пред БНР. Според него тези наболели проблеми трябва да намерят отражение в цялостната здравна политика през следващите месеци и обеща съдействието на неговата организация.

Като друг проблем той очерта изключително тежката и тромава административна процедура за отпускане на лекарствата. "Категорично има практики, които не са редни и пречат на системата. Може би липсата на регулация относно предписването на лекарства, това е порочна практика, която се осъжда в цял свят. Като тръгнем оттук, можем да стигнем далеч по-навътре в нещата, които дават предпоставки за корупция", смята Хасърджиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?