Болници ще се сдружават и конкурират, за да работят с НЗОК

В градовете със свръхпредлагане на медицински услуги като София, болниците ще се конкурират и здравната каса ще отсява с кои от тях да работи на базата на определени критерии. В малките и отдалечени места, където има недостиг на лечебни заведения, държавата ще разкрива структури или ще стимулира частни инвеститори да го правят, след като бъдат пресечени апетитите им за отваряне на болници големите градове. За да продължат да съществуват, някои болници в страната пък ще бъдат принудени да се сдружават в общ консорциум, за да работят с касата. Това предвиждат част от промените в Закона за лечебните заведения, представени във вторник от здравния министър Петър Москов, след като получиха и одобрението на Висшия медицински съвет.

Планът включва още сливането на болнични администрации, което вече беше огласено и вливането на онкологичните, кожно-венерическите и белодробните диспансери в многопрофилните болници по места.

Москов лансира и промяна във философията при акредитацията на болниците, която все повече ще зависи от резултата от лечението, а не от това "колко скенера има".

Конкуренция по неясни още критерии ще пресява излишните болници

С промените в Закона за лечебните заведения Москов предлага задължителна здравна карта, която ще определи необходимостта от лечебни заведения по места и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще работи само с нужния брой болници, а не с всички, както е сега.

За да се отсее нужният брой болници в райони със свръхпредлагане, каквито са големите градове – София, Пловдив и др., болниците ще се конкурират за договор с касата на базата на критерии, които обаче все още се изработват. Те ще са готови след приемането на закона, което по думите на Москов се очаква да стане преди лятната ваканция.

Министърът посочи, че сред критериите ще е осигуряването на 24-часов спешен прием, удовлетвореност на пациентите и др. Изискването за покриване на 24-часова спешност и сега е условие за работа с НЗОК и формално се изпълнява от болниците. Не е ясно дали новите критерии ще се окажат достатъчно сито, но Москов коментира, че процесът ще се регулира постепенно в следващите години.

Разкриване на нови болници на местата със свръхпредлагане на медицински услуги няма да се допуска занапред. Така Москов очаква частната инициатива да бъде пренасочена към райони с недостиг на болници, където сега никой не иска да разкрива такива. На тези места министърът смята, че и държавата трябва да разкрива структури, за да се осигури достъп на хората до лечение, независимо къде живеят.

Болници ще се сдружават за общ договор с касата

В тази посока е и друга идея на Москов – за създаване на консорциуми от болници, които да кандидатстват за общ договор с касата. Тази идея е приложима на места с една водеща и няколко западащи болници, като така на пациента ще бъде гарантиран лесен достъп до медицинска помощ, като за по-леки манипулации ще ползва малките и близки болници, а за по-сложни интервенции – голямата.

Предвижда се и сливане на бившите диспансери за онкологична, психиатрична помощ и др. с местните многопрофилни болници. Москов коментира, че така ще се осигури по-добро и комплексно лечение на пациентите. Той даде пример, че в градове, където не е имало диспансери - като Сливен и Плевен, болните се лекуват безпроблемно в местните болници.

Акредитацията на болниците се обвързва с резултата от лечението

Москов огласи и промяна във философията, по която ще бъдат акредитирани лечебните заведения. Идеята му е да се занижат изискванията на входа – за количество и вид апаратура, персонал, сключени договори с лаборатории и др. и да се гледа резултатът на изхода – какъв е изходът от лечението. За целта ще служат индикатори като смъртност в лечебното заведение, вътреболнични инфекции, удовлетвореност на пациентите.

С промени в Закона за здравното осигуряване, които вече се гледат в парламента, е на път да се даде електронен достъп на пациентите до системата на НЗОК, където те ще могат да подават жалби от проведеното лечение. След проверка и ако те са основателни, това ще бъде основание на болницата да не бъде платено.

Москов защити идеята за занижаването на изискванията на входа с това, че сега "във всяка паланка има скенер и договор с микробиология", но това не е индикатор за добро лечение.

"По количество скенери сме на челно място в ЕС, но това не води до най-добри показатели на лечението", коментира Москов.

Деветте болници с обща администрации и търгове за немедицински услуги

Той коментира бъдещото сливане на администрациите на девет болници в карето около Александровска болница и посочи, че това ще доведе до икономии от порядъка на половин милион лева годишно. Москов уточни, че самостоятелността на болниците се запазва и в медицинската им дейност промени няма да има.

Москов заяви, че директорът на болница "Иван Рилски" Дечо Дечев е бил отстранен, тъй като не е бил съгласен с концепцията по сливането и ако има други, които се противопоставят, също ще бъдат сменени, тъй като според министерството тази промяна е необходима. Срещу смяната на Дечев продължава да има протести на персонала на болницата.

На първо време се обмисля слетите болници да имат общи търгове за немедицинските услуги като пране, хранене, охрана и др, което също ще спести разходи, а на по-късен етап могат да имат и общи търгове за лекарства.