Болниците ползват само евтини антибиотици, а извън тях се приемат безконтролно

Основните проблеми, които задълбочават антибиотичната резистентност у нас, са масовото използване на една група евтини антибиотици в болниците и безконтролната им употреба извън тях – било по лекарско предписание или заради самолечение. На този фон България продължава да изостава с приемането на своя Национален план за действие срещу антимикробната резистентност. Това коментираха специалисти по повод Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност.

Не можем да си позволим пандемията от Covid-19 да се превърне в пандемия от антибиотична резистентност, коментира представителят на Световната здравна организация (СЗО) в България д-р Скендер Сила. Всяка година в ЕС умират 25 000 души от резистентни инфекции, които не се повлияват от антибиотичното лечение, като СЗО определя антимикробната резистентност като една от 10-те най-големи заплахи за човешкото здраве.

"Данните от литературата в момента сочат, че само 8% от хоспитализираните пациенти с COVID-19 се наблюдава бактериална или гъбична инфекция. Въпреки това 72% от пациентите са лекувани с антибиотични препарати. Тази практика не само ще доведе до неправомерното потребление на антибиотици в световен мащаб, но ще доведе до задълбочаване на проблема с резистентността", съобщи Сила.

Проблемът в болниците и извън тях

Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев заяви, че у нас проблемите са основно два. Кунчев обясни, че в момента има поглед основно върху приложението на антибиотиците в болниците, тъй като там може да се проследи колко души са лекувани, с какви антибиотици и т.н. При болниците най-големият проблем е, че лекуват с най-евтините антибиотици по икономически причини. В резултат на това при една от групите антиботици България е на първо място в Европа по резистентност, като още по-обезпокоителното е, че разликата между нас и вторите е 8 пъти.

"Това не значи, че евтините антибиотици са лоши и вредни, но ако продължим да ги използваме по този начин, скоро ще се лишим от тях и това вече започва да става факт", каза той. Кунчев допълни, че иначе страната ни не е сред европейските държави с най-сериозен проблем по отношение на антибиотичната резистентност. Кунчев смята, че по-големият проблем е приемът на антибиотици извън болниците, тъй като хората масово прибягват до самолечение, особено в зимния период. "Ако само ги купуват и ги държат в шкафа, пак добре, но някои започват да пият и при най-малки симптоми", коментира той.

Лоши практики

Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова открои няколко лоши практики относно предписването и употребата на антибиотици. Тя даде пример, че фармацевтите често се сблъскват с рецепти с по 3 антибиотика на тях, с по-продължителен курс на лечение от препоръчвания, чудодейни протоколи за лечение в социалните мрежи. Тя коментира, че всичко това заедно с неизвестността и притесненията около Covid-19 задълбочават проблема с резистентността.

Тя заяви, че е важно антибиотиците да се предписват от лекаря индивидуално като се съобразяват с диагнозата, стадия на инфекцията, съпътстващите заболявания, включително и начина на живот на конкретния пациент. Тя посочи, че хората могат да се консултирам при неясноти около приема им с фармацевтите, които са квалифицирани от СЗО като най-достъпните здравни специалисти и аптекарят може да се свърже с лекаря при пропуски в рецептите.

Сербезова подчерта, че не е редно да има рецепти матрици, каквито в момента се разпространняват и по които да се самолекуват голям брой хора.

"Не бива да се допуска и реклама, защото в момента има директна реклама на лекарства в социалните мрежи, в протоколи, написани по търговките наименования", каза тя и допълни, че това подлежи на контрол от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). "Текстът в закона казва, че медицински специалисти не бива да се обвързват с реклама на лекарствени продукти, а когато в социалната мрежа се пусне и е с името на медицинския специалист и съдържа търговско наименование, какво друго е, освен реклама?", коментира тя.

Планът срещу антибиотичната резистентност се бави

Кунчев отчете, че е изгубена още една година, без да е приет Националният план за действие срещу антимикробната резистентност, този път заради влошена комуникация между ведомствата в следствие на епидемията от коронавирус.

"Имахме амбиция да влезе в действие още миналата година, но поради факта, че това е единствената национална програма, по която не толкова едно, две или три министерства имат отношение, а на практика участващите в разработването ѝ са 20 различни ведомства, координацията е много трудна. Това, което ние се опитахме да направим, е да поискаме конкретно финансовата част от този план от всички 20 ведомства, за да не получим накрая една красива добре оформена книжка, от която нищо няма да произтече, а да знаем, че всеки е предвидил ресурс, хора, време, пари, за да може това да стане факт. За момента от тези 20 сме получили само от 5", обясни Кунчев. По думите му са получени становища от най-ключовите ведомства, но здравните власти ще настояват още някои от важните министерства да представят своята част и да отделят ресурс, така че до края на годината да бъде приет документът и да започне да се изпълнява през 2021 година.