Болниците продължават да затъват в дългове, най-вече за лекарства

Дълговете на болниците са нараснали с 15% в периода 2012-2014 година, като тенденцията задълженията им да се увеличават се запазва и през първите четири месеца на тази година. Към края на миналата година общите дългове на болниците са били 396.7 млн. лева, от които 147 – просрочени. Дългът на държавните болници е бил 342 млн. лева, а на общинските – 54 млн. лева. Към края на април тази година общите дългове на болниците нарастват до 413 млн. лева, а просрочените са вече 161.5 млн. лева.

Това сочат данните от анализ на здравното министерство, който беше представен в четвъртък пред депутатите от парламентарната здравна комисия. Най-големи са дълговете на болниците за лекарства, което ги прави зависими от доставчиците и те всеки месец са в преговори за разсрочване на задължения, за да не бъдат спрени доставките на медикаменти, коментира зам.-здравният министър Бойко Пенков.

Докато през 2012 година задълженията за лекарства са били 108 млн. лв., през 2013 година нарастват до 120 млн. лв., а през 2014 година са 118 млн. лв.

Задълженията на болниците към доставчиците на лекарства са 37% от общия дълг, за консумативи - 18%, и около 14% от общите задължения са за заплати на персонала. Като цяло над 50% от приходите на болниците отиват за заплати на работещите в тях, сочи анализът, представен от Пенков.

Средният разход за заплати е нараснал с 3-7% в периода 2012-2014 година, преминалите болни са се увеличили с 5%-7%, отчита се намаление на престоя на един болен.

Пенков коментира, че с повече дългове са големите структуроопределящи болници, които работят по много клинични пътеки, част от които недофинансирани, и поддържат спешни отделения. Именно големите университетски болници са и с най-голям среден разход за лечение на пациент.

От министерството отчитат, че от държавните болници 11 са в добро икономическо състояние, 12 са относително стабилни, 18 са рискови, а 22 са в лошо финансово състояние.

От здравното министерство очакват, че с промяната в начина на финансиране догодина и с промяна в управлението на болниците, състоянието им ще се подобри. Със смяната на болничини директори вече били прекратени множество неизгодни договори за хранене, унищожаване на болнични отпадъци и др., с което са спестени десетки хиляди левове.

14 болници са били с блокирани средства в КТБ

Общо 14 са държавните болници , които са имали блокирани средства във фалиралата Корпоративна търговска банка, като част от тях, които са били до гарантирания лимит, впоследствие са си получили средствата. Това стана ясно в четвъртък от отговор на здравния министър Петър Москов на въпрос на депутата от Реформаторския блок Петър Славов.

Болниците с най-големи суми в КТБ са варненската "Св. Марина“ с 8.9 млн. лева и столичната "Св. Анна“ с 6.5 млн. лева, заради което ръководствата им бяха сменени в последните месеци. С над 1 млн. лева в КТБ е била и кардиологичната "Света Екатерина", чието ръководство обаче не бе сменено.

МБАЛ Пловдив е държала в КТБ 306 195 лева, Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски“ - 291 275 лева, университетската болница в Пловдив "Св. Георги“ - 161 327 лева, детската специализирана белодробна болница в Трявна - 94 538 лева, столичната "Александровска“ болница - 90 520 лева.

Шест от болниците са държали в банката под 10 000 лв. Това са варненската "Св. Анна“, областната великотърновска болница "Д-р Стефан Черкезов“, МБАЛ Бургас, старозагорската университетска болница "Проф. д-р Стоян Киркович“ , Националната кардиологична и "Свети Иван Рилски“.